Следващият премиер на Великобритания ще управлява страна с население от 66 млн. души, но хората, които ще определят кой ще заеме длъжността, са точно 165 000. Звучи странно, но е факт.
Когато Тереза Мей подаде оставка през май заради провала с прокарването на сделката за Брекзит през парламента, тя напусна поста си на лидер на Консервативната партия. В резултат на това започна надпревара кой да заеме мястото й начело на консерваторите - решение, което е изцяло в ръцете на членовете на партията. Избирателите в партията представляват по-малко от процент от общия брой британски гласоподаватели, които са 46 млн. души. Решението им обаче засяга цялото население на Великобритания. Като лидер на управляващата партия победителят в партийната надпревара автоматично ще наследи Тереза Мей и като министър-председател.
И така -
кои са тези избиратели?
На теория това са редовно плащащите членския си внос членове на Консервативната партия. По-задълбочен поглед показва, че това е група от белокожи, възрастни, предимно мъже, които са по-богати от останалата част от населението. Но вероятно най-голямата разлика със сънародниците им е по една ключова в наше време тема - Брекзит. Членовете на партията на торите са решени Брекзит да се състои до края на октомври независимо дали Великобритания ще излезе от ЕС със сделка или без. И за разлика от останалите граждани на страната повечето от тях искат това да се случи на възможно най-ниска, ако изобщо се плаща някаква цена. Мнозинството от британското общество гледа на сценария без сделка - при който страната напуска общността без споразумение по ключови въпроси като мита, граничен контрол, фармацевтични регулации - и на неговото влияние върху икономиката на страната като на лош вариант.
За да се разбере позицията на торите, е добре да се вгледаме в членовете на партията. Макар 42.3% от британския електорат да е гласувал за консерваторите на последните общи избори, членската маса на партията е значително по-малка. Приблизително 165 000 души са редовни членове на партията, които имат партийни книжки и плащат годишен членски внос от 25 лири стерлинги. (За сравнение - опозиционната Лейбъристка партия има повече от половин милион членове, които плащат годишен членски внос от 51 лири стерлинги. Либералдемократите са около 105 000 души и плащат годишен членски внос в размер на 36 лири стерлинги.)
"Тези членове
не са особено представителни за британското общество
в XXI век", казва Тим Бейл, преподавател по политика в Университета "Куин Мери" в Лондон. Той отбелязва например, че 97% от членовете на торите се самоопределят като бели в ярък контраст с цялостното население на страната, а 15% имат в потеклото си представител на етническо малцинство.
Различията не спират само до многообразието. Според проекта "Партийни членове" - изследователска инициатива на най-големите британски партии, членовете на Консервативната партия са по-възрастни хора. Средната им възраст е 57 г., което е
доста над средната възраст
в британското общество - 40 г. Макар че няма особена разлика с членската маса на останалите партии - членовете на Лейбъристката партия са средно на 53 г., а либералдемократите - на 52 г. средно. Торите са предимно мъже - седем от 10 членове, като в парламента тази тенденция е още по-задълбочена - там едва 21% от депутатите тори са жени. Макар че партията е единствената, която е избирала жени да я ръководят - Маргарет Тачър и Тереза Мей.
42% от консерваторите са завършили университет, което е под средното за всички партии - 51%, но е на средното ниво за избирателите на Острова. Като цяло членовете на консерваторите са концентрирани предимно в икономически по-проспериращите части на страната като южната част на Англия и са предимно от частния сектор.
Но вероятно най-ярката разлика между торите и останалата част от британския електорат е
отношението към Брекзит
Средният тори иска Великобритания да напусне ЕС възможно най-скоро, като повече от половината са готови да приемат, че това ще навреди сериозно на икономиката и може да се стигне до разпад на съюза със Северна Ирландия и Шотландия - забележителна позиция от страна на членове на партията, която се нарича официално Консервативна и Юнионистка партия. Докато 28% от цялото население на страната подкрепя напускане на ЕС без споразумение, неотдавнашно проучване на YouGov установи, че мнозинството от консерваторите биха подкрепили изход без сделка. Повече от половината от торите, участвали в допитване, казват, че биха гласували за нов партиен лидер на базата единствено на позицията на кандидата по Брекзит.
Обичайно визията на една партия за страната не е толкова важна, доколкото изборите във Великобритания рядко се решават от членовете само на една политическа група. На теория човекът, който става премиер, се избира на избори и лидерът на партията, успяла да получи най-много депутатски места, се настанява на "Даунинг стрийт" 10. В съвременната британска история обаче има примери на премиери, които
управляват, без да са спечелили избори
- самата Тереза Мей замени така Дейвид Камерън през 2016 г., а Гордън Браун пое управлението от Тони Блеър през 2007 г.
И в двата случая обаче партийните депутати - представляващи всички избирателни райони, избраха новия лидер на управляващата партия и съответно премиера на страната. Сега за пръв път членовете на една партия ще решат кой е победителят. Промени в уставите и на лейбъристи, и на тори през последните години дадоха на членовете на партиите по-силна дума в избора на нов лидер.
Така Великобритания стигна до този кръстопът - оставката на Мей предизвика надпревара за лидерския пост, в който консервативните членове на парламента редуцираха списъка от 13 кандидати до двама - Борис Джонсън и Джеръми Хънт. "Проблемът възниква, когато лидерската надпревара се състои в управляващата партия и следователно лидерът става премиер. Не е случайно, че това се случва за пръв път", коментира Бейл.
Фактът, че много малка част от населението ще определи новия премиер на страната е причина да се появят предложения за промяна в правилата за избор на партийни лидери. "Грубо казано, Консервативната партия днес е партия на стари богати хора", казва Ник Боулс, бивш депутат от торите, който напусна партията м.г. и сега е независим депутат. Мнозина споделят неговото мнение, че е време за промяна.
