Една мини стъпка към поредната мащабна реформа в българското образование бе направена - МОН представи визия за нови учебни програм. 7 години бяха изгубени, за да разберем, че програмите от 2016 г. са архаични и претрупани със знания. Сега ще почакаме поне още 5 г., за да видим на бял свят новите, които се очаква да са насочени към изграждане на умения за живота. Успехът им ще зависи от няколко фактора - дали ще имат ясна задача "това да не отпада" или "това да се реже", както и дали ще получат широка професионална, експертна и политическа подкрепа. Първи опит за дискусия бе направен от депутата Елисавета Белобрадова. И макар организираният от нея дебат в НС да залитна предимно към математиката, той, заедно с коментарите на родители и учители, очертават част от подводните камъни при създаването на новите програми.
Олекотяване - но доколко?
Визията вече зададе 10 основни характеристики на новите програми. Те ще са базирани на компетентностни профили, ще са ориентирани към умения (времето за нови знания не бива да е над 45%), с олекотено съдържание, ще са по-рамкови и с възможност за интегриране на предмети, с много по-силен акцент върху формирането на нагласи и ценности, развиващи широк набор от компетентности и високо ниво на грамотност, а не толкова специализация, с акцент и върху социално-емоционалните умения.
И още тук започват коментарите. Родители вече се запитаха какво означава, че работата по програмите ще "започне с разработването на рамка (таксономия) на компетентностите и матрица „предмет-компетентност“, въз основа на която да се разработи компетентностен профил по всяка програма". Експерти също изтъкнаха сложността на това да разтълкуваме какво точно представляват компетентностите и как да ги развиваме на практика.
Друго предизвикателство идва от олекотяване на учебното съдържание. Макар повечето да са съгласни, че учебните програми са претрупани с факти и твърде амбициозни като знания и скорост, отпадането на цели теми в тях, което ще е неизбежно, все още се възприема от някои като стъпка към сериозно сваляне на нивото, дори към всеобщо оглупяване. "Материалът нито е много, нито е сложен, важен е начинът на преподаване и това трябва да променим. Ако намалим знанията, то ще израсне още по-необразовано поколение", размишлява представител на тази група. "Защо решихте, че опростяването на материала ще доведе до опростачване? В момента се препуска през учебниците всеки час с нов урок без време за упражния и преговаряне", смятат пък други. Дали е намерен баланс между двете гледни точки, ще узнаем може би чак след като бъдат представени проектите на учебни програми по отделните предмети, което би следвало да стане на есен.
По тях също има принципни резерви. "В концепцията за учебните програми се говори за предметни групи и промяна предмет по предмет, където пак се губи цялата картина, докато успешните образователни системи имат рамкови програми, които се адаптират от отделните училища", коментира пред БНР учителят Гергана Евремова от "Заедно в час". "Рамковите програми са чудесна идея, но изисква време. Ще могат ли излизащите от университета да се възползват ефективно от свободата, която дават те", пита учителят по български език Маргарита Илчева.
Ах, тази математика!
Водещо място в дискусията получи математиката, вероятно заради осъзнаването, че повсеместното изостване по този предмет рискува да ни донесе огромни загуби в бъдеще. Данните също са отчайващи - средните резултати на изпитите по математика след 7. клас едва стигат за четворка, а матура по математика избират едва 2000 от 20 000 зрелостници.
Дебатът обаче се завъртя не толкова около програмите, колкото около приема в 5. клас в математическите гимназии и ограничаващото условие само 2% от четвъртокласниците в дадена област да бъдат приемани в пети клас в математически гимназии в същата област. "В Кюстендил едно от 20 деца може да бъде прието в такава гимназия, докато в София това съотношение е 1:54", посочи учител. По думите му разширяването на приема в математическите гимназии обаче ще постави другите деца в неудачна позиция. Затова според него следва да се даде шанс на средните училища да правят повече паралелки по интереси, вкл. по математика, чрез централизиран държавен прием, т.е. да има по-широк достъп за разширено изучаване на математика за всички деца.
"Ние даваме допълнителни часове по математика, използвайки избраемите, както и факултативните часове. Ползваме и наредбата за приобщаващото образование, която дава право за допълнителни дейности, например по занимателна математика. Възможности има и сега. Защо средните и основните училище не използват тези възможности?", попита директорът на НПМГ Ивайло Ушагелов. За да разбере защо, МОН ще направи анкета до столичните училища, съобщи просветният министър Красимир Вълчев. "Лесно е да освободим приема след 4. клас в математическите гимназии, но това ще има ефект само в 4 града, а в София няма места", коментира той, загатвайки за бъдещи промени в системата за прием. По думите му София се нуждае от разширяване на капацитета на математическите гимназии, затова е възложил да се мисли за нов терен за нова математическа гимназия или за разширяване на СМГ.
Идеята обаче не се приема еднозначно. Още математически гимназии и още специални паралелки по математика според някои ще стимулират само едно - частните уроци по математика. "Все повече чувам за случаи на деца, които от детска градина решават задачи като луди, накрая не взимат някакъв изпит или състезание на 10-годишна възраст и се депресират. Деца с паник атаки още преди 7. клас", казва родител. По думите му решението е математиката да стане интересна и достъпна за всяко българско дете в училище и да инвестираме навсякъде да има добри учители по всичко, вкл. математика.
Маклко по-встрани остана всъщност главният въпрос, зададен за срещата - доколко добри са програмите по математика в различните класове. "До 4. клас има голямо повтаряне. Децата нямат логическо мислене, но повтарят, смятат едни и същи задачи до 4. клас, а в 5. клас изведнъж получават огромен материл на съвсем друго ниво. Защо не утежним от логическа гледна точка програмите по математика в 3. клас", пита проф. Кирил Банков от ФМИ в СУ. Според него програмите по математика са горе-долу добри, но по-важното е как се преподава. Ключов проблем за него и е НВО-то в 7. клас и двойнственият му характер - хем да мери наученото, хем да служи за вход в гимназиите.
Къде остават изкуствата?
"Наистина ли само математиката е важна? Ами социалните и хуманитарните науки? Та, критично мислене и функционална грамотност се учи най-вече чрез тях", питат учители. "Ами, изкуствата? Спорта/ физическата активност?", питат други. "Още едно елитарно училище в София ще изключва всички талантливи деца от провинцията, ще води до твърде ранно профилиране за сметка на социално-емоционалното развитие и други важни универсални умения, ще създава още повече работа за частните школи и още повече конкуренция между децата и още финансова дискриминация", смята родител.
Според Маргарита Илчева е много важно да се въведе нов учебен предмет "социално-емоционално учене", а не тези умения да се "вмъкват" по различните предмети, което е сигурен начин да бъдат неглижирани. "Важно е програмите да отговорят не само какво ще учат учениците, но и защо. Ценностите не могат да се преподават. Действията на хората в ежедневието определят възпитанието на един човек", коментира тя заявките за нов предмет по религия, в който да се учи за ценности и добродетели. По думите й е крайно наложително и гражданското образование да се свали още в 5. клас.
Ученици на две скорости?
Големи полемики предизвиква една от особеностите на учебните програми - че ще са "насочени към учениците със средни когнитивни способности". "Системата трябва да осигурява допълнително възможности за преодоляване на образователните трудности на учениците с ниски когнитивни способности и за развитие на способностите на учениците с високи когнитивни способности. Тя обаче, се справя много трудно с наваксването на натрупаните дефицити, когато програмите са настроени предимно към учениците с високи когнитивни способности", пише във визията на МОН.
Първосигналната реакция е: "Как ще обръщаме внимание на средното ниво, трябва да се целим към високото?". "Една нация се ръководи и се управлява от елита - от хората с високи когнитивни способности. Ако ние ги обречем тия хора на 12 г. скука, тормоз и самоизключване, познайте какво ни очаква. Ако искаме да отлепим от дъното и един милиметър, следва да създадем условия за развитие на децата с високи когнитивни способности и те ще издърпат останалите напред", смятат родители.
Учебните програми обаче следва да дават възможност за работа с всяко дете, защото фокусирането само върху едни или други изглежда дискриминативно. Факт е, че София не е България - образователните неравенства у нас са чудовищни. "В началния етап имах 20 деца. От тях в края на 4. клас успях да науча да делят само 4. Как ще заложим по-сложен материал за тях още в 3. клас", чуди се зам.-директорът на 75-то училище в столичния квартал "Факултета" Цветомир Маринов, за който най-трудно ще е да се направят учебни програми за нуждите на всяко дете. "Ако 30% от децата между 1-4. клас са различен майчин език от българския, трябва да помислим за сериозна езикова подкрепа за тях", казва той. Училището му дори не в провинцията, а на 15 минути с кола от НДК.
В тази връзка някои учители вече поставиха въпроса за обучението на две скорости. "На запад учебните програми по математика са на две скорости - стандартна и за напреднали, и всеки може да си избере във всяко училище на какво ниво да изучава този предмет", коментира преди време пред "Сега" учителят Иван Петров. Мярката заслужава внимание и детайлно обсъждане, и ясно оборване на опасението, че още в рамките на класа ще разделим децата на силни и слаби.
А как точно новите учебните програми, които ще прилягат на децата със средни конгитивни способности, ще дават възможност за работа с тези по-ниски възможности и надграждане на знанията на по-силните ученици, е ключов въпрос, който зависи до голяма степен от уменията на учителите.
Учителите и пак учителите!
Хубавото е, че всички най-накрая разбраха, че цялата реформа в образованието зависи от учителите, тяхната преквалификация и промяна в начина им на обучение. "Определено трябва да се работи с учителите. Те трябва да се обхванат, да се извадят от стереотипа", призова директорът на НПМГ Ивайло Ушагелов. "Подготовката на учителите трябва да е в центъра на прехода. Голяма част от учителите по математика изпитват страх от това, което трябва да препдоават. Сигурно около 90% трябва да минат през подкрепа, която да ги направи уверени, че това, което преподават, го разбират както те, така и децата", коментира и акад. Николай Денков.
Лошото обаче е, че поне засега, цялостна визия за промяна в подготовката на 90-те хиляди учители няма. Критиките към университетските програми за педагози си вървят от години, без в тях да се извършват реални промени - например адекватна по продължителност практика. Обучения на учители "на парче" на различни теми се правят постоянно, учителите се "квалифицират" и по закон на всеки 4 г., но всички признават, че това е само за отбиване на номера, а МОН така и не намери начин как да контролира мнимите курсове. Хиляди обучения се проведоха и по оперативната програма - по новата се очакват близо 39 хил. учители да бъдат обучени как да преподават в СТЕМ кабинетите. Осезаем резултат обаче няма. И вероятно няма да има, докато не се измисли начин всеки учител да бъде оценяван по усилията, които влага в работата си.
"Нямаме учители, които са достатъчно добре подготвени. Наскоро млад колега си замина и отиде в по-централно училище. За първи път колективът плаче, както и децата", обрисуваха и друга част от картината от 75-то училище в столицата. А тя е - липсата на учители по ключови предмети като математика, физика, химия, която на места става доста сериозна. От МОН също са установили, че безплатното обучение по "педгогика на обучението по" в университетите е произвела масово учители по физическо. Затова и последното намерение на МОН е да стимулира предимно обучението на учители по други предмети, за които няма кандидати. Заявката за нова национална програма за 1 млн. лв., по която учители по математика да обучат преподаватели, също не е лоша, но едва ли достатъчна за обезпечаването на достатъчно и мотивирани учители.
Само нови програми не стигат
Както показа и дискусията, криволичеща около редица други проблеми в системата, само с нови учебници истинска реформа няма да се случи. От МОН също заявиха готовност да работят паралелно за промяна в учебните планове и оценяването. От думите на министър Вълчев се разбра, че е един от вариантите, които ще се обсъждат, е намаляване на част от часовете за профилирана подготовка в 11 и 12. клас, която се оказа прекалено специализирана. Други възможности са качване на материал от по-долни в по-горни класове, намаляване на часовете за разширено изучаване по чужд език в първия гимназиален етап и връщане на природните науки в 8. клас. "Преформатирането на изпитите е задължително. Матурата в 12. клас по български може да е от две части, като резултатите от втората, в която да има различен тип задачи, да служат само за кандидатстване в университет", предлага Илчева. Решаващи за промяната ще са още въвеждането на стандарт за качество и методика за добавената стойност в училищата, както и затваряне на гигантската ножица между силни и слаби училища.
