9 закрити министерства, 24 000 уволнени държавни служители, девалвирано песо и съкращаване на инфлацията до 2,7% през октомври. Тези цифри отразяват ключовите изменения, които Хавиер Милей донесе на аржентинската икономика за една година. Той дойде на власт в страна, страдаща от огромна инфлация /над 200%/ и раздути социални разходи. Новият президент обяви, че "ние пари нямаме" и рязко съкрати разходите в бюджета, уволни чиновниците и започна приватизация. И постигна своето - бюджетът на Аржентина за първи път от много време излезе на плюс.

Но страната все още е далеч от успеха.

Кризите не са непознато нещо за Аржентина

— през последните десетилетия страната преживя множество такива. През 1989 г. инфлацията в страната достигна 5000%, а заплатите паднаха до най-ниските нива за последните петдесет години, което доведе до бунтове и принуди тогавашния президент Раул Алфонсин да подаде оставка.

Една от антикризисните мерки тогава беше обвързването на националната валута с долара. В началото на 1990-те това помогна за стабилизиране на ситуацията, но десет години по-късно доведе до нова, още по-сериозна криза, която прати половината население на страната под прага на бедността и предизвика многомесечни масови демонстрации. На 20 декември 2001 г. президентът Фернандо де ла Руа обяви извънредно положение, но на следващия ден беше принуден да подаде оставка.

Настоящата криза започна през 2018–2019 г., когато чуждестранните частни инвеститори отказаха да предоставят на Буенос Айрес нов кредит, което доведе до изтичане на капитали и девалвация на песото с 50%. През 2020 г. БВП на страната, вече засегнат от валутната криза, се сви с още 10% заради пандемията от коронавирус. Освен това от 2018 г. държавният дълг на Аржентина стабилно нараства — през 2023 г. той надхвърли 400 милиарда долара, което е почти 90% от аржентинския БВП. Разбира се, има страни, където този показател е значително по-висок (например Япония), но за разлика от тях Аржентина разполага с много малко златно-валутни резерви: през 2023 г. те намаляха наполовина — от 45 до 22,6 милиарда долара, поради което нарастващите плащания по дълговите лихви създават риск от фалит.

Въпреки че към края на 2021 г. аржентинската икономика се върна на предковидните нива, инфлацията не бе овладяна: тя достигна 48%, а две години по-късно нарасна до 133%. Показателен пример: когато през 2017 г. Централната банка за първи път пусна в обръщение банкнота с номинал от 1000 песо, на черния пазар тя струваше 58 долара, през 2021 г. стойността ѝ падна до 10 долара, а в първите месеци на президентството на Милей — до един долар.

Социалните последици от кризата бяха най-тежки. Ако през 2018 г. около 1/4 от аржентинците живееха в бедност, то пет години по-късно техният дял надхвърли 40%. Политическата класа не успя да изведе страната от кризата, а у отчаяното население се оформи напълно разбираемо желание за нови лица, несвързани нито с перонистите, нито с киршнеристите, нито с каквито и да било други мейнстрийм сили. Когато през 2023 г. привържениците на Милей бяха попитани дали не се страхуват, че неговото избиране може да създаде рискове за страната, те отговориха: „За какви рискове говорите? За какъв скок в неизвестното? Ние и без това вървим право към ада“.

Милей се подготвяше за президентството шумно и ярко (дори прекалено)

54-годишният Милей беше познат на аржентинците още преди да реши да се занимава с политика. Започвайки кариерата си като икономист през 90-те години, той работи в различни банки и преподава в университети, а през 2010-те започва да пише статии за аржентинските медии, в които критикува икономическата политика на тогавашния президент на страната Кристина Фернандес де Киршнер.

През 2015 г. за първи път Милей е поканен да участва в телевизионно предаване — оттогава той става редовен гост в ефира, а през 2018 г. дори дебютира като театрален актьор в постановката на пиесата „Кабинетът на Милей“, написана от него самия. Ако през 2019 г. едно от най-влиятелните аржентински списания Noticias постави Милей на 27-мо място в списъка със 100-те най-влиятелни личности на страната, то две години по-късно той вече се нареди на четвърто място.

Политическият му опит преди президентските избори през 2023 г. беше оскъден — само две години работа като депутат в парламента, където бе избран от консервативно-либертарианската коалиция „Свободата настъпва“. Въпреки това, пламенните му разобличения на „кастата“ — аржентинския политически елит, затънал в корупция и неспособен да реши проблемите на страната, и обещанията да я „изрита с шутове“ в съчетание с простички рецепти като свеждане на ролята на държавата до минимум направиха Милей популярен сред обедняващата средна класа, отчаяните низши слоеве на населението и особено сред младите хора.

Техните гласове, както и подкрепата на консервативната кандидатка Патрисия Булрич, която зае трето място на първия тур на изборите с 24% от гласовете, и бившия десен президент Маурисио Макри, позволиха на Милей да събере 56% на финалното гласуване и да победи Серхио Маса, тогавашния министър на икономиката, когото много избиратели възприемаха като представител на същата тази „каста“.

Най-напред „резачката“ на Милей мина през икономиката (сравнително успешно)

След обявяването на изборните резултати Милей изнесе реч, в която отбеляза, че страната е изправена пред „колосални проблеми — инфлация, застой, липса на истински работни места, несигурност, бедност и нищета“. Въпреки това „Аржентина има бъдеще“ и тя „може отново да стане световна сила“, но само ако тръгне по либералния път. „Днес е началото на края на упадъка на Аржентина“, заяви той.

Встъпвайки в длъжност, Милей призна, че в държавната хазна „няма пари“, и нареди през 2024 г. да се запазят номиналните бюджетни разходи на нивото от предходната година, въпреки трицифрената инфлация.

Едновременно с това той се зае с оптимизация на държавните разходи. Броят на съществуващите по-рано министерства беше намален от 22 на 7, а осмото ново министерство бе кръстено Министерство на дерегулацията и трансформацията на държавата. Властите обявиха, че няма да подновяват временните трудови договори с държавни служители, чиито брой за последните двадесет години е нараснал с 50%. Освен това бяха замразени всички нови инфраструктурни проекти, финансирани от държавата, тъй като според Милей те само „раждат корупция“.

Под ножа попаднаха и социалните разходи. Намалени бяха пенсиите и субсидиите за транспорт, газ, вода и електричество, което доведе до увеличение на разходите за комунални услуги с 200% за населението. В резултат само през първото тримесечие на 2024 г. държавните разходи за социални нужди спаднаха с 35%.

Общо държавните разходи бяха намалени с 5,6% от БВП, което се оказа най-сериозното съкращение от началото на 1960-те години. Въпреки това имаше ведомства, чието финансиране бе увеличено: например Министерствата на правосъдието и отбраната получиха с 18% повече средства от бюджета през 2024 г. в сравнение с предходната година.

През декември 2023 г. беше девалвирана националната валута, в резултат на което официалният курс на долара скочи от 400 на 820 песо. Според назначения от Милей министър на икономиката Луис Капуто това е единственият начин да се избегне хиперинфлация. „Нашата мисия е да предотвратим катастрофата“, добави той.

По същото време Милей подписа „мегадекрет“, който внесе поправки в 366 закона, регулиращи различни видове икономическа дейност. Сред обявените мерки бяха: либерализация на цените на много стоки, включително храни; премахване на ограниченията върху износно-вносни операции и продажбата на земеделски земи на чужденци; приватизация на държавната собственост.

Най-много спорове обаче предизвикаха разпоредбите, които засягаха отношенията между работодателите и работниците: изпитателният срок за новите служители беше увеличен от три на осем месеца, а процедурата по уволнение беше опростена. Сега служителите могат да бъдат уволнявани по „основателна причина“ - например ако по време на стачка блокират сградата на предприятието и възпрепятстват работния процес.

Друга инициатива на новия президент стана „законът за основите и изходните точки на свободата на аржентинците“, който в медиите бе наречен „омнибус закон“. Първоначално той съдържаше 664 члена и предвиждаше мащабна реформа на цялата система на държавно управление. В него се споменаваха масова приватизация на държавна собственост, намаляване на редица данъци, включително върху печалбата, имуществото и доходите, либерализация на цените на въглеводородите и облекчаване на екологичните стандарти за бизнеса.

Войната на Милей срещу световния социализъм и колективизъм

Аржентинската външна политика през последната година също претърпя значителни промени. Ако при предшественика на Милей - левия перонист Алберто Фернандес, Аржентина беше една от страните на левия пояс в Латинска Америка, то новият президент от самото начало заяви, че ще изгражда отношения със западните държави и ще се бори със социализма, който „води до бедност“, и колективизма, а също така и с феминизма. Той безрезервно подкрепи Израел и Украйна, а неговият министър на отбраната Луис Петри през април изпрати до НАТО писмо с молба Аржентина да стане „глобален партньор“ на алианса.

Единомишленици на международната сцена Милей намери сред радикалните десни. Той изгради отлични отношения с Доналд Тръмп, бившия бразилски президент Жаир Болсонару и лидера на испанската ултрадясна партия „Вокс“ Сантяго Абаскал. През септември тази година, като домакин на конгреса на европейски и латиноамерикански крайно десни в Буенос Айрес, Милей без излишна скромност заяви, че на планетата Земя има двама значими политици: „Единият е Доналд Тръмп, а другият съм аз.“ А след победата на Тръмп на изборите през ноември Милей посети резиденцията му в Мар-а-Лаго и заяви: „Силите на небето са на наша страна.“ Освен това започна работа по споразумение за свободна търговия със САЩ.

В същото време Милей не се церемони със страните, които причислява към левите или комунистическите. Така още преди избирането си той заяви, че няма намерение да сътрудничи с Китай, защото той се управлява от „убийствено комунистическо правителство“. След встъпването си в длъжност той продължи с нападките към Пекин, което в крайна сметка излезе скъпо за аржентинската икономика: Китай спря изпълнението на споразумение за предоставяне на Буенос Айрес заем в размер на 6,5 милиарда долара, китайски компании замразиха инвестиционните си проекти в страната, а някои дори я напуснаха.

Още една противоречива стъпка беше отказът на Аржентина да се присъедини към БРИКС — съответната заявка беше подадена от предишното аржентинско правителство през 2022 г. В писмо, изпратено до страните-членки на организацията, Милей отбеляза, че външната политика на неговия кабинет „се различава значително от курса на предишните власти“, но същевременно увери, че се стреми към укрепване на двустранните връзки, особено в сферата на търговията и инвестициите.

Буйният Милей успя да се скара и с ключови страни от Латинска Америка. По време на предизборната кампания той нарече бразилския президент Лула да Силва „продажен комунист“ и заяви, че няма да работи с него. Бразилия е най-големият съсед и основен търговски партньор на Аржентина. Да Силва поиска извинение, но така и не го получи — напротив, през лятото Милей го нарече „идеален динозавър-идиот“, а след блокирането на социалната мрежа Х в Бразилия — и „тиранин“.

Колумбийският президент Густаво Петро, който в младостта си е участвал в партизанско движение, беше охарактеризиран от Милей като „комунист-убиец, който потапя Колумбия“. След което няколко аржентински дипломати бяха изгонени от Богота. А в отговор на критиката от мексиканския президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, който го нарече „фашист“ и „ултраконсерватор“, Милей заяви, че за него е „комплимент“ да чуе, че „такъв невежа като Лопес Обрадор“ се изказва зле за него.

Резултати от първата година на президентството на Милей — противоречиви

В икономически план 2024 г.а донесе на Аржентина редица положителни резултати. Месечната инфлация, която скочи до 25,5% след премахването на субсидиите през декември 2023 г., постепенно започна да намалява — и през изминалия октомври възлезе на едва 2,7%. За деветте месеца на тази година Аржентина за пръв път от много години постигна бюджетен излишък в размер на 0,4% от БВП. Положителна динамика показва и балансът на външната търговия, който надхвърли 15 милиарда щатски долара за първите три тримесечия на годината, основно благодарение на ръста на износа на селскостопански продукти и въглеводороди и спада на вноса.

Обществото обаче трябваше да плати висока цена за преобразованията, провеждани от Милей и неговите министри. Ако преди тяхното идване на власт делът на бедните в Аржентина беше 41,7%, или 19,4 милиона души, то още през първото тримесечие на 2024 г. той стигна 52,9%, а в крайна бедност изпаднаха 18,1%. Особено тежък удар беше нанесен върху децата — 2/3 от аржентинците под 14 години живеят в бедност — и върху пенсионерите. Едва през април Милей издаде указ за индексиране на пенсиите в съответствие с инфлацията, но не позволи да се компенсира спадът в реалната стойност на пенсиите в началото на годината, когато инфлацията поставяше рекорди.

Сериозно пострадаха сферите на образованието и науката. Държавното финансиране на висшите учебни заведения остана на нивото от миналата година, въпреки инфлацията, което доведе до недостиг на средства дори за плащане на сметките за газ и електричество в много университети, а заплатите на 70% от преподавателите паднаха под прага на бедността. Намаляването на финансирането за научни програми доведе до спад на заявките за научни изследвания с 30%, което заплашва с масивно изтичане на мозъци.

Обществото е недоволно, но рейтингът на одобрение на Милей остава висок

Разбира се, всичко това не можеше да не доведе до повишаване на социалното напрежение. Още на 10 декември 2023 г., в деня на полагане на клетвата на Милей, в Буенос Айрес се проведе първата демонстрация срещу намаляването на държавните разходи, през януари и февруари се състояха масови стачки и митинги пред сградата на конгреса, а през април и октомври стотици хиляди аржентинци излязоха на протести срещу съкращаването на финансирането на университетите.

Въпреки това и тук Милей се държа по различен начин от своите предшественици. Ако преди полицията не пречеше много на манифестантите, сега срещу тях се изпращат отряди на специалните полицейски сили, а президентът заплашва протестиращите с „последствия“ (понастоящем демонстрантите просто се разгонват, но не се задържат). Рязкото ограничаване на влиянието на профсъюзите, изключени вече като посредник между държавата и работниците по социални въпроси, също допринася за ограничаване на протестите. Освен това Милей въведе и ограничение във формите на протест - вече не могат да се блокират пътища, което досега бе основен метод на протест.

Милей се скара и с медиите, които обвинява в корупция. Веднага след избирането си той обеща да спре държавната реклама в медиите и да приватизира най-голямата новинарска агенция на Аржентина Telam.

Проучване, проведено от компанията Giacobbe & Asociados в началото на ноември, показва, че аржентинците все още не смятат, че Милей напълно изпълнява своите предизборни обещания. И причината не е само в това, че страната все още използва песо, а не долар, и че Централната банка все още не е „взривена“. 48% от анкетираните смятат, че президентът не прави достатъчно, за да „положи край на кастата“, а 70% не виждат реален напредък в борбата с корупцията. Що се отнася до икономическата ситуация, 38% от респондентите са убедени, че тя се е влошила през последната година, а още 23% не са забелязали съществени промени. В същото време лично Милей все още не е загубил популярност — рейтингът му на одобрение, както и преди, достига 50%.

Затова аржентинските политици са по-еднозначни в отношението си към държавния глава. В долната палата на парламента, където заседават 257 депутати, Милей разчита на малцинство, състоящо се от неговата партия „Свобода настъпва“ с нейните 39 мандата и съюзниците й, които имат 46 места. Опозицията е разделена на безкомпромисно крило от 104 представители на левоцентристкия „Съюз за Родината“ и „Левия фронт за трудещите се“ и 68 депутати от партии, които са готови за ситуационен диалог с властите. На установяването на нормални отношения с колегите не помагат и от грубостите на Милей към депутатите: той няколко пъти нарече конгреса „клетка за плъхове“.

Поради това мерките, които предлага Милей, се блокират в парламента — през първите шест месеца от неговото управление конгресът не прие нито един предложен от него закон. В това отношение показателна е съдбата на „омнибуса“: заради противопоставянето на опозицията законът беше съкратен от 664 до 232 члена, но все още не е приет.

Колкото повече време минава, толкова по-голям е рискът размахът на Милей да се блокира от съпротивата на обществото и политическата класа, шокирани от неговите радикални идеи. Той обаче продължава да настоява, че резултатите от реформите вече се виждат и скоро мнозинството аржентинци ще усетят техния положителен ефект. Но не е ясно кога това „скоро“ ще настъпи. Според прогнозата на Световната банка от октомври, БВП на страната, който намаля с 1,6% през 2023 г., през настоящата година ще спадне още с 3,5% — но ще нарасне с 5% през 2025 г.

2025 г. ще е ключова за Милей и в друг аспект - тогава ще има избори за Конгреса, които ще решат ще може ли президентът и правителството ефективно да прокарват своите инициативи. И дали хората все още вярват в методите му и са готови да търпят шоковата терапия.