Да стане лева наш балкански
(Патриотична песен)
Добри Чинтулов е имал съвсем друго предвид, когато през 1840 г. е писал "Стани, стани юнак балкански". Днешните балкански юнаци, които паразитират върху патриотичните чувства в обществото, рипнаха да въздигат българския лев като гарант на националния суверенитет. Симпатизанти на партия "Възраждане" призовават за референдум срещу влизането на България в еврозоната. "Има такъв народ" (ИТН) втора година поставя под съмнение ползата от европейската валута. БСП двусмислено стои в неопределена позиция, защото продължава да се разкъсва между европейската ориентация на държавата и вродените си антизападни рефлекси, като настоява за още проучвания каква е ползата и вредата от еврото.
Кой по-добре гарантира интересите на българските граждани:
собствената държава или ЕС?
Патриотарите настръхват: Национални предатели се готвят да заменят лева с евро! Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов отсече на 30 май, че неговата партия "ясно и категорично заявява политическа воля да спре плана за въвеждане на еврото като официална валута в България". Същия ден трима депутати от ИТН изразиха намерение да забавят приемането на Националния план за въвеждане на еврото в РБ, публикуван от правителството на 27 май. Те възприеха тактиката "Ако не можеш да спреш нещо, поне го отложи безкрайно!"
Противниците на еврото вероятно имат къса икономическа памет, защото мълчат какви поражения на жизнения стандарт на гражданите нанесе завладяната от клептокрацията държава чрез манипулации с националната валута през последните три десетилетия. Ако левът ги изпълва с гордост, трябва да кажат кой лев имат предвид: онзи, който от 1000 лв. се смали през 1999 г. до 1 лв., или левът, който бе вързан за германската марка и съответно за еврото чрез патерицата на валутния борд и така стабилизира финансовата система.
Примерът с валутния борд като външен избавител от престъпната хиперинфлация е ясен, но да видим какво стана след неговото въвеждане. Кой еврозлосторник предизвика фалита през 2014 г. на четвъртата по големина банка КТБ, за който БНБ си затвори очите заедно с прокуратурата? Единственият спасителен пояс за спестителите бе Фондът за гарантиране на влоговете в банките, създаден под външен натиск през 1999 г. като продължение на политиката, започната с валутния борд. Благодарение на европейските правила той бе задължен да изплати влоговете до 100 000 евро (а не 100 000 лв.) и така бяха спасени от ограбване дребните вложители в КТБ. Притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове в ДСК нямаха никаква защита през 90-те години и държавата продължава да ги подритва, сякаш са виновни, че им е изгорила парите.
Какъв суверенитет символизира левът,
след като БНБ, която толкова много се злепостави през годините на прехода, вече дори няма думата да каже каква е неговата стойност, защото е фиксирана към еврото? Липсата на широко доверие към централната държавна банка се илюстрира от неспособността на политиците да ѝ намерят нов управител. Ако тя следваше строги правила и не се влияеше от друго, нямаше да има значение кой я управлява. Името му дори нямаше да бъде широко известно.
Патриотите мълчат за актуалната картина, но може би черпят гордост от някакво по-далечно минало на лева. Проста справка в Уикипедия показва, че "произходът на думата "лев" е същият като при румънската лея – през XVII век из румънските и българските земи попадат и се употребяват холандски талери (Leeuwendaalder или на немски Löwentaler/Löwenthaler) с изобразен на тях лъв. Те често са наричани лъвове и така името става нарицателно за пари." Както българите, така и румънците избират през XIX в. парите им да се казват "лъв" (лев и лея - leu). Според приетия през 1880 г. Закон за правото на резани монети в Княжеството левът има стойност, която е равна на ... френския франк. Излиза, че още с появата си две години след Освобождението българският лев се връзва за европейски теглич. И това ни най-малко не смущава строителите на нова България, които се борят за нейното място на европейската карта за разлика от днешните лъжепатриоти, устремени да я изолират в горда самота.
Според националния план държавата възнамерява
да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г.
Но в действителност България присъства ежедневно там от 2007 г. - откакто върху европейската валута пише на български език "евро". Европейският съюз нямаше да види основополагащия Лисабонски договор, ако не се бе съгласил с България за правилно изписване на еврото на кирилица върху своите банкноти. Това беше първото българско вето в ЕС, с което нашата страна извоюва признание, че гласът ѝ се чува и че има място в решаването на паричните въпроси в Съюза. Борбата бе за една дума, но с огромно значение. В еврозоната няма друга държава, която пише на кирилица. Надписът всъщност е отворената врата за България, която трябва да прекрачи прага ѝ. От нея зависи да не остане на изтривалката отпред, където противниците на еврото ѝ отреждат място.
Не само символично, а и реално българското общество за разлика от държавата избра да бъде в еврозоната. Когато става дума за най-сериозни сделки, българите боравят с евро, въпреки че законът предвижда друго. При покупка и продажба на жилище всички смятат за по-сигурно квадратния метър в евро, а не в левове. И държавата не се засяга, защото знае, че гражданите имат основание.
Остават 18 месеца до набелязаната национална цел - България да влезе в най-престижния клуб на Европа.
Точно сега не е моментът за разколебаване,
а за сериозна подготовка, защото приемането ѝ в него не е въпрос само на желание, а трябва да заслужи признание и от неговите членове. Нелепо е да се говори за референдум дали искаме, или не искаме да възприемем еврото, защото темата е изчерпана още с ратификацията на Присъединителния договор в ЕС, където ясно е записано, че България е призвана да стане член на еврозоната. Този договор е ратифициран от Народното събрание и от парламентите на другите държави в ЕС. Съгласно нашата конституция не подлежи на преразглеждане, защото има приоритет над вътрешното законодателство. Ако бойкотираме еврозоната, ще трябва да се откажем и от членство в ЕС.
С трансформирането си в евро българският лев (лъв) ще се върне там, откъдето е дошъл по нашите земи. Няма нищо срамно да ни отведе в Европа, с която имаме стари цивилизационни връзки. Пробивът на кирилицата през 2007 г. показва както през IX-X в. къде е мястото на България.
