Българският лев тази година отбелязва 145 г., откакто е създаден - от първия закон за рязане на монети. От тези 145 г. той е бил 25-30 години независима валута - не е бил обвързан с някоя друга. И тези 25-30 г. са били най-тежките проблеми за българската икономика. Последният беше 1997-1998 г.", обясни Ивайло Калфин пред бТВ. 

"Участието в подобен валутен съюз - Еврозоната,  означава по-висока производителност и по-високи доходи. Години наред не виждам целенасочена работа на правителството", коментира бившият социален и външен министър, за приемането ни в еврозоната.

"Българският лев е изключително слаб като валута заради лошата политика към него от 145 г. насам. Една валута не е символ за национална гордост, ако тя не е силна. Една валута върши работата си на пари", посочи той. "Няма повод да се стопят доходите при влизането в еврозоната", заяви Калфин и обърна внимание на фалшивите новини в онлайн пространството.

"Големият риск за членството ни в еврозоната е тогава, когато има криза. Но този риск го има и при валутен борд. Без да са влезли в еврозоната, Румъния ни задмина много далеко. Там доходите и производителността са много по-високи", отбеляза Калфин.