Тереза Мей отчаяно се опитваше да изпълни желанието на британците, изразено на проведения през юни 2016 г. референдум за Брекзит – тогава с малка преднина спечелиха привържениците на излизането от ЕС. Мей направи множество грешки, политическите й възможности бяха ограничени, а противниците й – безмилостни. Накрая съпартийците й изчерпаха търпението си и я принудиха да подаде оставка. Така обаче почти нищо не се решава, а просто ще се даде възможност на друг да се опита да направи това, което Тереза Мей не успя.  

Какво ще стане след оставката й? Нищо особено. Ще станем свидетели на обичайната битка за лидерския пост в Консервативната партия, а победителят ще стане и министър-председател; крайният срок, до който Великобритания трябва да напусне ЕС при неизвестни условия, остава 31 октомври, а преди това вероятно ще има парламентарни избори - тест за коалицията на торите и за Лейбъристката партия.

Възможно е Мей да е взела правилното решение, като обяви оттеглянето си, докато се провеждаха изборите за Европарламент. Резултатите от вота са сериозен проблем за двете основни партии, най-вече за консерваторите заради връщането на Найджъл Фарадж с новата му партия „Брекзит“, и са индикатор за това, което предстои. Набиращата сила партия, която подкрепя Брекзит и е против членството в ЕС, заплашва да създаде още по-голямо разделение в редиците на Консервативната партия. Резултатите от евровота на формацията на Фарадж

са първият залп в битката за бъдещото развитие на Консервативната партия

на Острова. Борбата за лидерство ще покаже бъдещия състав на формацията и идеологическия баланс в редиците й.

Засега фаворит е бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, който беше министър на външните работи в кабинета на Мей. Той е много харизматичен, но непредсказуем политик, който успя да яхне вълната „Брекзит“ и стана един от най-известните привърженици на излизането на Великобритания от ЕС по време на кампанията през 2016 г. Джонсън обаче предстои да бъде съден по обвинения, че е излъгал обществото за Брекзит. Той е едновременно противоречива и ярка личност. Преди време, когато бъдещето на Мей изглеждаше доста неясно, той имаше малък шанс да победи в битката за лидерския пост в Консервативната партия. Днес обаче е смятан за един от най-подходящите кандидати, което може да спаси торите от окончателен разкол, а и има подкрепата на най-убедените привърженици на Брекзит.

Тереза Мей подава оставка на 7 юни, но тя ще остане на поста, докато не бъде избран приемникът й. Джонсън трябва да мине през всички изпитания в борбата за лидерския пост, като вече е ясно, че ще има много конкуренти. Членовете на Консервативната партия ще трябва да сравняват потенциалните щети, пред които коалицията може да се изправи, ако си избере друг кандидат. Освен това в битката за лидерството Джонсън може самостоятелно да унищожи всичко. Когато нещо опира лично до него, всичко е възможно.

Независимо от резултата от битката за лидерския пост

следващият британски премиер ще трябва да изведе страната от ЕС

Мей три пъти се опита да убеди депутатите да подкрепят плана й и всеки път не успяваше – като при един от опитите претърпя най-тежкото парламентарно поражение в историята на страната. Тя се опита да реши въпроса в рамките на партията си и когато се оказа в задънена улица, инициира преговори с опозиционната Лейбъристка партия и с нейния лидер Джеръми Корбин. Преговорите не дадоха резултат и не доведоха до никаква промяна.

Лидерите на ЕС определиха нов краен срок за Брекзит – 31 октомври, и подчертаха, че повече няма да дават отсрочки. Това може да доведе до твърд Брекзит, което означава Великобритания да напусне ЕС, без да има план за последващите си действия. Привържениците на твърд Брекзит в Консервативната партия подкрепят подобен вариант с обяснението, че Великобритания може и е длъжна сама да определи съдбата си. Други пък по напълно обясними причини се притесняват от щетите, които ще причини това на националната икономика и на позицията на страната в света.

Може ли следващият премиер по-добре да се справи с тази задача? Новият лидер, който подкрепя Брекзит, ще се изправи пред същите разногласия, които са в основата на провала на Тереза Мей. Великобритания може скоро да разбере, че зад провала на Мей не стоят само нейните действия. Провалът е на цялата британска политическа система.

Тереза Мей пое премиерския пост от Дейвид Камерън, който подаде оставка, след като загуби референдума за Брекзит. Той направи облог и загуби. По-късно Мей също направи облог и загуби, когато реши да проведе извънредни избори през 2017 г. Тя се надяваше, че този вот ще й позволи да увеличи броя на депутатите си в парламента и ще укрепи позициите й в хода на разговорите за Брекзит. Тези избори обаче доведоха до "нестабилен парламент", отнеха й власт и накрая определиха съдбата й като министър-председател. Изборът на приемник на Мей

вероятно ще доведе до парламентарни избори

Като се имат предвид вътрешните вълнения в Консервативната партия, новите избори може да дадат на лейбъристите възможност да се върнат на власт за първи път в рамките на последното десетилетие. Но и в Лейбъристката партия има проблеми, а лидерът й Корбин има много слаби места.

В момента британската политика се разделя най-малко на четири направления. Съществува традиционното съперничество между двете основни партии – консерватори и лейбъристи, въпреки че и двете формации губят привърженици. Има фундаментално разделение в страната по въпроса за Брекзит – поддръжници на излизането от ЕС и такива, които искат страната да остане част от него. Тези разногласия отслабиха коалициите на двете партии и изправиха ръководствата им пред много сложни задачи.

Корбин, който от мнозина е смятан за привърженик на Брекзит и за противник на членството в ЕС, отказва ясно да формулира позицията си по най-важния въпрос в британската политика. Той умело избягва да отговори всеки път, когато журналистите го питат. По време на кампанията за евровота направи същото, като заяви, че иска партията му да може да привлече избиратели, които имат различни мнения относно Брекзит. Ако разделението в Консервативната партия се запази и ако на избирателите се предложи ефективен инструмент за реализацията на Брекзит, лейбъристите могат да дойдат на власт, въпреки че много гласоподаватели два пъти ще се замислят дали искат да оставят съдбата си в ръцете на Корбин.

Британската политика е парализирана вече 2 години – заради разочарованието и недоволството на избирателите. Досега обект на гнева им беше Мей. Но следващите няколко месеца ще покажат дали страната не страда от системен упадък, или промяната на управлението може да върне доверието, което силно пострада в последните 2 години.