- Г-жо Вегертседер, според вас Иван Гешев отговори ли задоволително на въпросите ви по време на изслушването му във Висшия съдебен съвет?
- Първо да благодаря на господин Гешев, че отговори на всичките ни 17 въпроса. Задоволителни отговори в случая не мисля, че е подходящо определение, защото част от въпросите бяха ключови за реформата на прокуратурата и за нейното развитие и предполагаха задълбочен отговор с визия занапред, минаваща дори отвъд мандата от 7 години. За мен в отговорите липсваше именно тази дълбочина. Те бяха по-скоро плъзгане по повърхността на проблемите. Към това трябва да се добави и честото повтаряне, че концепцията няма академични претенции и не е нужно да бъде отегчавана аудиторията с детайли. В крайна сметка за мен не стана ясно от цялото 10-часово изслушване какво точно иска да прави Иван Гешев като главен прокурор, освен че иска постоянно присъствие на прокуратурата в медиите и че проблемите на прокуратурата са извън самата нея.
- Трябваше ли процедурата по избор на нов главен прокурор да започне отначало след върнатия указ на президента?
- За мен самата процедура е опорочена заради всички тези становища в подкрепа на кандидата. Законът дава възможност за това само за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, професионални организации на магистратите, висши училища и научни организации. Правилата за избор на „тримата големи“, които са приети от ВСС обаче, дописват закона и дори му противоречат, защото в тях се казва, че въпроси и становища за нравствените и професионалните качества на кандидата „могат да представят и техни колеги, както и органи и институции, с които е работил“. Това е недопустимо и най-малкото всички тези становища, които сякаш като по команда бяха изпратени от органи на изпълнителната власт, не трябваше да се публикуват и зачитат. В правилата на ВСС пише още, че когато президентът откаже да назначи главен прокурор, тогава „се провежда нова процедура за избор“. Виждаме, че ВСС проявява избирателен подход в собствените си правила – някои приема да спазва, а други – не.
- Защо ВСС така бърза да прегласува кандидатурата на Гешев?
- Това е въпросът за 1 млн. долара. Ако трябва да се спекулира, бърза се, защото преди дни парламентът прие правилата за избор на председател на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). А това означава, че вече има човек за поста. В медиите вече се появи информация, че този човек най-вероятно ще е настоящият главен прокурор. Следователно бързането е, за да може в четвъртък Гешев да бъде прегласуван, и след като президентът подпише указа, Цацаров да може предсрочно да прекрати мандата си, който изтича на 10 януари, за да може да бъде номиниран за председател на КПКОНПИ. Отвъд тази спекулация няма логично обяснение за бързането. Още повече че при друг подобен случай – когато президентът отказа да назначи съдия Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд, процедурата продължи в три поредни заседания на пленума на ВСС. Това бързане и претупване на нещата може да се тълкува и като неуважение към президента и към институцията и едва ли не казва: „Вашият отказ да назначите е проформа, така или иначе, решението е вече взето“. В държава, която претендира да е демократична, това просто не е добре.
- Какви са следващите възможни стъпки на президента Радев, ако изборът на Гешев бъде потвърден от ВСС?
- Президентът има законовата възможност да сезира Конституционния съд с питане, най-малкото за да разбере дали формулировката в Закона за съдебната власт не е твърде директна до степен, че да обезсмисли неговото право да откаже да назначи. Същевременно отправянето на такова питане няма да спре изпълнението на решението на ВСС. Между другото, пленумът на ВАС през септември отправи питане към КС именно в тази посока – дали решенията на КС могат да имат обратно действие, т.е. да действат назад във времето, а не само занапред. Все още КС не се е произнесъл по питането.
- В какъв срок може да забави подписването на указа?
- Президентът не е обвързан със срокове. Той обаче даде заявка, че ще действа спрямо правомощията, предоставени му от конституцията, и че това ще бъде в „обозрим срок“. При отказа да назначи видяхме, че този обозрим срок беше около две седмици. Възможно е да се очаква подобна реакция и в момента. На теория обаче той може да бави подписването на указа колкото иска. Случилото се в Словакия, където моделът е подобен, е показателно. Там президентът бави подписа си повече от 2 години и така довежда нещата до нов избор. Той трябва да е наясно обаче, че с всеки изминал ден натискът върху него ще се увеличава.
- Какво следва, ако Гешев не бъде назначен до края на мандата на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров?
- Мандатът на Цацаров изтича на 10.01.2020 г. След тази дата той повече няма право да бъде главен прокурор, което означава, че ВСС трябва да избере изпълняващ функциите главен прокурор. Това най-вероятно би бил някой от заместниците му в момента – примерно Иван Гешев. След това ВСС следва да вземе решение за откриване на нова процедура. Интересният момент тук е, че ВСС не е обвързан със срокове за това решение, което може да означава, че прокуратурата може да се управлява от изпълняващ функциите главен прокурор цели 7 години.
- Считате ли, че законодателните предложения на Данаил Кирилов за изменения в НПК и Закона за съдебната власт ще създадат ефективен механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор?
- Много се изписа и изговори по темата. За първи път въпросът за липсата на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор е повдигнат в решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви“ от 2009 г. В четири от докладите по механизма за сътрудничество и проверка се говори, че България не изпълнява това решение. В доклада на европейските прокурори, който направи функционален анализ на прокуратурата, тази тема също е засегната и са направени конкретни препоръки. Крайният срок за показване на напредък беше 1 октомври т.г. Към днешна дата такъв механизъм все още липсва, но пък правосъдното министерство отправи питане към Венецианската комисия за предложените законодателни изменения. Така че в случая по-важният въпрос е защо вече 10 години държавата упорства в това неизпълнение и защо сега, когато всички срокове са изтекли, председателите на двете върховни съдилища биват опаковани заедно с главния прокурор? Аргументът на министерството е, че изборът на „тримата големи“ се осъществява по една и съща процедура и разследването и временното им отстраняване също следва да стават по една и съща процедура. Пропуска се обаче важният момент, че статутът на председателите на ВКС и ВАС не е като на главния прокурор. При последния има субординация на всички останали прокурори, което на практика е сериозна пречка пред започване на едно разследване. В тази връзка предложенията за законодателни промени олекват и няма да доведат до така търсената ефективност.
- Социологическо проучване, поръчано от БИПИ, показа, че магистратите нямат единно мнение кой трябва да получи правомощието да разследва главния прокурор. Какво е вашето мнение?
- Необходим е широк професионален разговор, включително и по тази тема. За мен предпочитанието на магистратите това да е колективен орган се обяснява с факта, че виждаме докъде води концентрацията на прекалено много власт и правомощия в един човек. Ако този човек е отговорен, с високи професионални и нравствени качества, не се поддава на натиск и най-важното – почтен е, тогава не би трябвало да има проблем разследването да се води и от един човек. Реалността в страната обаче показва друга картина и затова мисля, че магистратите дават такъв отговор.
