Като човек, който в продължение на три десетилетия тясно е работил с разузнавателните служби в арабския свят и Запада, саудитският дисидент и колумнист на в. „Вашингтон пост“ Джамал Кашоги е знаел, че поема огромен риск с влизането си в саудитското консулство в Истанбул на 2 октомври. Той отива там, за да се опита да получи документ, доказващ, че е разведен с бившата си съпруга. В миналото близък до режима в Рияд, а след това превърнал се в критик на престолонаследника Мохамед бин Салман, който не понася никакви критики, Кашоги живееше във Вашингтон от миналата година в самоналожено изгнание заради репресии, на които са подлагани в родината му хората с независимо мнение. Кашоги се превърна в любимец на западните коментатори в Близкия изток. С почти 2 млн. последователи в „Туитър“ той беше най-известният политически експерт по арабския свят и редовен гост на големите новинарски канали във Великобритания и САЩ.

Биха ли посмели саудитците да го наранят?

Оказва се, че отговорът на този въпрос е „със сигурност“

След безпроблемни посещения в консулството, а преди това и в посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон Кашоги е въвлечен в план за убийство - толкова нагъл, толкова варварски, че изглежда като второстепенна сюжетна линия в роман на Джон льо Каре. Той влиза в консулството в Истанбул, но не излиза. Турската полиция и разузнаването твърдят, че 15 наемни убийци със саудитски дипломатически паспорти са дошли същата сутрин с два частни самолета. Каква е не толкова тайната им мисия? Да измъчват, а след това и да ликвидират Кашоги, както и да снимат ужасяващите сцени за този, който им е поръчал жестокото убийство. Според турците тялото на Кашоги е било разчленено и разпределено в кутии, преди да бъде изнесено с черен ван със затъмнени стъкла. Убийците бягат от страната. Саудитците бързо отричат. Посланикът във Вашингтон казва, че съобщенията, според които саудитските власти са убили Кашоги, са „абсолютна лъжа“. При тези обстоятелства – с годеницата, която го чака, и без охранителните камери да са заснели излизането му от посолството, светът се чуди дали Бин Салман е наредил това убийство. Когато саудитски служител заяви, че

„щом няма тяло, няма и престъпление“,

не стана ясно дали говори иронично. Дали принцът, предприел сериозни реформи, целящи аплодисментите на Запада, използва жестоки методи, за да се отърве от враговете си? Това, което знаем, съвсем не е обнадеждаващо. 

В доста отношения режимът на Бин Салман е революционен: разреши на жените да шофират, подкрепи Израел срещу Иран и намали религиозната полиция. Жестокостите и кръвопролитията обаче не спират. Саудитска Арабия още извършва публични обезглавявания и прилага драконовски телесни наказания. Продължава да воюва с Йемен, където са убити поне 10 000 цивилни. Твърди се, че са били измъчвани арестуваните по обвинения в корупция принцове и бизнесмени; демонстранти шиити са избити по улиците, а населените им места са изравнени със земята; активисти в социалните медии са осъдени на хиляди удари с камшик; семействата на намиращи се в чужбина активисти са арестувани. В опит да оправдае тези действия Бин Салман заяви, че се „опитва да се справи с екстремизма и тероризма без гражданска война, без да спира растежа на страната, с продължителен напредък във всички сектори“, и добави: „Така че е по-добре да плащаме ниска цена за това, отколкото да трупаме голям дълг, за да продължаваме напред“.

Съдбата на Кашоги 

предизвика глобален гняв, но заради погрешни причини

Казаха ни, че бил либерал, саудитски прогресивен глас, борещ се за свобода и демокрация, и мъченик, платил максимално висока цена, за да каже истината на властта. Това не е съвсем погрешно, но създава объркване, когато трябва да разберем какво ни показва този инцидент за динамиката на властта в кралство, което преминава през безпрецедентен период на дълбоки промени. Това е и история на един мъж, оплетен в саудитска управляваща фамилия, която действа като мафия. След като веднъж влезеш там, това е завинаги и ако се опиташ да си тръгнеш, си обречен.

Всъщност Кашоги никога не е имал достатъчно време за плуралистична демокрация по западен модел. През 70-те години се присъедини към „Мюсюлмански братя“, което съществува, за да освободи ислямския свят от западното влияние. Той си остана политически ислямист до края, а наскоро похвали „Мюсюлмански братя“ във „Вашингтон пост“. Кашоги защитаваше „умерената“ ислямска опозиция в Сирия, чиито престъпления срещу човечеството са документирани. Той често захаросваше ислямистките си възгледи, като непрекъснато правеше препратки към свободата и демокрацията. Никога не е крил това, че е помагал на „Мюсюлмански братя“ в Близкия изток, и смяташе светското управление за враг.

Кашоги беше журналист през 80-те и 90-те години, но след това

стана повече играч, отколкото наблюдател

Преди да започне да работи със саудитския кралски двор, той редактираше местни вестници. Саудитското правителство му беше дало специален статут – редактор, който отговаряше по страниците на изданията да няма нищо, което отдалеч да прилича на честна журналистика.

Бившият турски депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Ясин Актай е човекът, на когото Кашоги е заръчал да се обади годеницата му, ако не излезе от консулството. ПСР всъщност е турският клон на „Мюсюлмански братя“. Най-довереният му приятел беше съветник на Ердоган, който бързо стана известен като най-зловещия преследвач на журналисти. Кашоги никога сериозно не е критикувал Ердоган. Затова и не трябва да разглеждаме убийството като такова на либерален реформатор.

Кашоги имаше незаслужен статут на Запад

заради публичността, с която се сдоби при уволнението си през 2003 г., когато беше редактор в саудитския ежедневник „Ал Уатан“. Той беше уволнен, тъй като позволил на колумнист да критикува ислямистки философ, смятан за основоположник на уахабизма. И така за една нощ Кашоги стана известен като прогресивен либерал.

„Мюсюлмански братя“ винаги е имало противоречия с уахабитското движение. Кашоги и сподвижниците му вярваха, че ислямистко управление може да се въведе чрез включването му в демократичния процес. Уахабитите ненавиждат демокрацията, тъй като я приемат за западно откритие. Те са избрали да водят живот, какъвто се смята, че се е водил по времето на мюсюлманския пророк. И все пак има различни начини за постигане на една и съща цел: ислямистка теокрация. Това е важно, тъй като Бин Салман отхвърля уахабизма – за удоволствие на Запада – той продължава да смята „Мюсюлмански братя“ за основна заплаха, тъй като може да обърка визията му за нова Саудитска Арабия. Повечето от ислямските проповедници в Саудитска Арабия, които бяха хвърлени в затвора в последните 2 години – приятели на Кашоги – имат исторически връзки с „Мюсюлмански братя“. Де факто Кашоги се явяваше лидер на саудитския клон. Заради профила и влиянието си той беше най-голямата политическа заплаха за властта на Бин Салман извън кралската фамилия.

Кашоги беше приятел на Осама бин Ладен през 80-те и 90-те години в Афганистан и Судан и защитаваше неговия джихад срещу руснаците. В същото време беше

нает от саудитските разузнавателни служби,

за да се опита да убеди Бин Ладен да сключи мир със саудитското кралско семейство. Резултатът? Кашоги беше единственият извън кралската фамилия, който беше наясно с тайната сделка на семейството с „Ал Кайда“, предшествала нападенията от 11 септември. Това щеше да е много важно, ако кампанията му се беше разраснала и имаше опасност да подкопае властта на престолонаследника.   

Подобно на саудитското кралско семейство, Кашоги се разграничи от Бин Ладен след 11 септември. След това обаче той стана съветник на саудитския посланик в Лондон, а после и на принц Турки ал Файсал във Вашингтон. Той беше шеф на саудитското разузнаване от 1977 г. и без обяснения напусна поста 10 дни преди атаките от 11 септември. Докато работи с принц Турки и съобщава данни за Бин Ладен, Кашоги има достъп до британски, американски и саудитски разузнавачи. Накратко, имал е изключителна възможност да се сдобие с безценна вътрешна информация.

Саудитците са и притеснени, че

Кашоги се е превърнал в актив на САЩ

Заради това, вероятно и по други причини преди няколко седмици Бин Салман е направил традиционно племенно предложение за помирение – предложил на Кашоги да му стане съветник, ако се върне. Кашоги обаче отказал заради „морални и религиозни“ принципи. И това може би е било фатално, както и фактът, че Кашоги наскоро създаде нова политическа партия в САЩ, наречена "Демокрация за арабския свят", за да подкрепя ислямистки победи в демократичните избори в региона. Кошмарът на Бин Салман, свързан с ислямистката политическа опозиция, ръководена от Кашоги, беше на път да стане реалност.

Западът е любезен с Бин Салман. Как обаче сега да се пренебрегне изглеждащото като безочливо убийство в мафиотски стил? Колко дълго лидерите ще продължават да гледат на другата страна?

------

*Джон Р. Брадли е автор на книгата „Саудитска Арабия: кралство, затънало в криза“