В демократичните държави правораздавателните органи гарантират справедливостта. У нас обаче духът на закона отдавна е напуснал съда и държавното обвинение, за да отстъпи място на користни интереси. В техните ръце правото не е нищо повече от инструмент за обслужване и натиск. 

Само така може да се обясни решението на апелативните спецмагистрати, с което бившият екоминистър Нено Димов беше оставен за постоянно в ареста. Той не е напускал килията вече повече от седмица, след като прокуратурата му повдигна обвинение за умишлена безстопанственост заради водната криза в Перник. Според държавното обвинение задържането му под стража се налага, тъй като има опасност да повлияе на свидетели по делото, с които е бил в йерархични отношения преди да подаде оставка. Подобна теза би могла да се изведе, ако Димов все още беше на поста си, но Народното събрание вече гласува отстраняването му.

Правните аргументи на Апелативния спецсъд изненадващо заобиколиха буквата на закона, за да пристанат на държавното обвинение. В Наказателно-процесуалния кодекс ясно пише, че обвиняемият остава в ареста при обосновано предположение за извършено престъпление, както и при опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Съдебният състав обаче не намери за нужно да обоснове последните две хипотези. За сметка на това се впусна да обяснява, че с действията Нено Димов е провокирал "масови негативни обществени реакции, свързани с това, че целият пернишки регион е подложен на силно рестриктивен воден лежим, а жителите търпят тежка и без прогнози за скорошно подобрение водна криза". С други думи -

арестът служи за възмездие

Все пак съдът, който беше в най-топла връзка с новия главен прокурор Иван Гешев, докато той ръководеше спецпрокуратурата, вече е доказал, че споделя убеждението му за какво служи килията. „Да седне някъде на тъмно, да остане само с чувството си за самосъхранение, да осмисли постъпките си и да прецени какво ще направи – дали ще съдейства на закона или ще понесе последствията от действията си“, заяви Гешев по повод ареста на Кристиян Бойков за хакерската атака срещу НАП миналата есен.

Въпреки че уж прекият извършител Бойков е на свобода с мярка "подписка", шефът на фирмата "ТАД Груп", в която той е работил, Иван Тодоров е задържан вече 6 месеца. Последният се върна доброволно от Канада, след като през юли м.г. му беше повдигнато обвинение за подбудителство към хакерската атака срещу приходната агенция. По всичко личи, че "специализираното" правосъдие ще го държи още дълго време заключен - преди седмица съдът за пореден път реши, че Тодоров не бива да излиза на свобода. Причините за това отново се разминаха с принципите на правото. Според магистратите обвиняемият бил опасен заради интелектуалните си възможности и способностите си да борави с компютър. Изводът от това решение е, че

винаги може да се измисли престъпление,

щом се налага някой да бъде вкаран в правата линия. Това научи по трудния начин и румънецът Дорин Йордаке, който 8 месеца стои зад решетките заради свръхзагрижеността на прокуратурата и спецсъда за сигурността на депутата от ДПС Делян Пеевски и на почетния лидер на движението Ахмед Доган. Румънецът е обвинен за участие в организирана престъпна група с цел изнудване на двамата български бизнесмени. Въпреки че те дадоха показания, в които отричат някой да ги е рекетирал, апелативният спецсъд отказа да освободи Йордаке. Причината била, че докато липсват доказателства обвиняемият да е изнудвал някого, можело да се направи предположение, че е имал за цел да го стори в бъдеще.

Всъщност решенията на Специализирания съд по мерките за неотклонение са отражение на работата, която може да очакваме от новия главен прокурор Иван Гешев през следващите 7 години от мандата му. Тя бе най-добре онагледена от участието му в акцията по задържането на бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Операцията беше белязана от грубо нарушаване на човешките права и презумпцията за невиновност. След повдигнато обвинение за взет подкуп двете жени прекараха 9 месеца в следствения арест. За да не излязат от килията, шефът на Апелативния спецсъд Георги Ушев беше принуден да

оказва натиск върху съдия

Именно това констатира проверка на Върховния касационен съд, след която стана ясно, че са допуснати нарушения при делата за мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова. Само час след решението на съдия Иво Хинов да освободи двете жени под домашен арест, шефът на апелативния спецсъд го е посетил лично, за да нареди материалите по делото да бъдат пратени без никакво забавяне на подчинените му съдии, както и на следствения арест. Въпреки че беше наредено двете подсъдими да си отидат вкъщи веднага, второинстанционният съд не позволи това. В крайна сметка проверката на ВКС установи, че е бил нарушен законът, тъй като не е даден 7-дневен срок за възражения, не е образувано дело и не е изчакан протоколът от спецсъда.

Щом дори за магистратите ни законът е врата в полето, какво да очакваме за хората по върховете на икономическата и политическата власт. Да държиш някой в ареста без влязла в сила присъда не е равносилно на реална справедливост. Но спецправосъдието правораздава по "специални" правни норми, при които най-важното е желанията на държавното обвинение трябва да се удовлетворяват. Нищо, че понякога същите граничат с тормоз.