Съвсем не е неочаквано това, което става с одобрението на членовете на комисията на новоизбраната председателка Урсула фон дер Лайен (Германия, ЕНП). Битката между националното и европейското върховенство на закона беше въпрос на време, а самият компромис около избора на Фон дер Лайен в пакет с останалите високи европейски постове беше стартовият изстрел на голямата битка, а след като тя обяви състава на комисията си, стана ясно, че това ще бъде окопна война. Двама кандидати за еврокомисари бяха отхвърлени още преди публичните им изслушвания в ресорните комисии на Европейския парламент заради проблеми с биографията им - унгарският Ласло Троскани и румънската Рована Плумб. Това досега не се беше случвало. ЕП винаги е взимал по един-два скалпа, но в умерени, чак минимални дози, и то след изслушването. Отпадането на кандидат още преди тричасовото интервю с отговорната парламентарна комисия е без прецедент. И точно тук се провалят повечето медии, включително и най-големите и най-влиятелни международни издания, които извеждат като акцент, че това е голям срам за председателката Фон дер Лайен. Не, не е.
Според европейското законодателство страните членки са тези, които номинират членовете на колежа. Той се състои от еврокомисарите и цялата администрация. Председателката на ЕК няма особено много възможности за въздействие на етапа преди номинирането. Той/тя може да заяви някакви критерии, но дали страните членки ще се съобразят, зависи изцяло от тях. Например през 2014 година току-що избраният по процедурата на шпиценкандидатите Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) поиска от столиците да номинират повече жени, но не му се получи. Фон дер Лайен повтори опита с доста по-голям успех по отношение на пола, но много от кандидатите имат други проблеми. Досега процесът по топ назначенията в европейските институции вървеше някак незабелязано. Все пак през 2014 година доминиращото проевропейско мнозинство създаде широка коалиция и работеше в консенсус. Европейската демократична инерция някак успя да замаже надигащия се още тогава ценностен конфликт в ЕС. Тази година обаче резултатите от евроизборите показаха, че този конфликт е доста дълбок. Половото неравенство се оказа (отново) по-малкият проблем, но даде на Урсула фон дер Лайен възможност да вкара първа гол. Успехът й не трая дълго. През 2014 г. ЕП отхвърли по време на изслушването унгарския еврокомисар Тибор Наврачич, който като близък до антилибералния премиер Виктор Орбан беше смятан за лош избор. Орбан обаче реши да покаже кой диктува в тази игра и отказа да го смени. Юнкер тогава прецени да не влиза в конфликт с Орбан и прие Наврачич, но му даде напълно беззъб ресор - образование, култура, младеж и спорт. Ресорът, за който е предложена сега българската еврокомисарка Мария Габриел. Ресорът е трета глуха, защото сферата на образованието, културата, младежта и спорта е най-слабата интеграционна брънка на ЕС. По тази тема устройствените договори на ЕС допускат единствено подпомагане на ЕС ниво. Няма законодателни инициативи, няма тежки преговори, няма компромиси. Всяка членка е сама за себе си. Комисията може да дава идеи, но толкоз.
Тази година Унгария отново се озъби на ЕС
като предложи бившия министър на правосъдието Ласло Троскани, участвал активно в демонтирането на върховенството на закона и демокрацията в Унгария. Тук обаче трябва да бъдем много внимателни в нюансите. По закон правителствата номинират кандидати за членове на колежа, но председателката на ЕК е тази, която определя ресорите им. И именно оттам идва голямото медийно объркване, защото тя даде на Троскани напълно непреглътваем ресор за либералнодемократичната международна общност, а именно разширяването. Това е една от най-важните и сложни общностни политики, защото е мелез между вътрешна и външна политика. Доскоро беше смятана за най-успешната, но откакто Унгария, Полша, България и Румъния показаха, че процесът е обратим, разширяването изгуби целия си блясък. На този фон предложението унгарски еврокомисар да поеме този ресор звучи като гавра, защото върховенството на закона, демокрацията, уважението на правата на малцинствата, плурализмът и свободата на изразяване са основен критерий за членство в ЕС. Само че именно това са елементите, които Виктор Орбан започна да отстрелва методично и успешно през последните години. Да се даде ресор „разширяване“ на Унгария, е равносилно на това да направиш вълка пазач на овчата кошара. Правната комисия на ЕС не се поколеба да го отхвърли заедно с румънската кандидатка, което беше звучен шамар за антилибералните правителства в Будапеща и Букурещ, но не променя голямата картина.
Съществената разлика с 2014 година е, че Букурещ и Будапеща се съгласиха без много шум да подменят кандидатурите, което обаче връща топката в полето на Урсула фон дер Лайен. Кандидатите ще бъдат сменени, но те не са единственият проблем. По отношение на ресорите самите държави, или по-скоро правителствата са проблемни. Ако разширяването остане в портфейла на Унгария, посланието си остава същото, независимо че от вътрешноевропейска гледна точка е чудесно, че Троскани беше отхвърлен. Отхвърлянето показва само, че европейската демокрация работи добре. Само че това не решава фундаменталния проблем - президентът/ката на ЕС не е този/тази, който избира кандидатите, но определя ресорите. В този смисъл, когато се каже, че отхвърлянето на кандидати за еврокомисари е срам за Урсула фон дер Лайен, това е само частично вярно. Основният срам е за правителството, номинирало кандидата/ката, а Фон дер Лайен носи част от срама заради предложения портфейл.
Първите изстрели в процеса на одобрение на новата комисия
бяха в частта - страните членки срещу шефката на ЕК. Тепърва предстои "голямото клане" - европарламентарните групи една срещу друга. Ако големите политически групи възприемат падането на първите две глави лично вместо принципно, тогава ни предстои тежка вътрешнополитическа борба на ниво ЕП. Това може да завърши с тежка междуинституционална криза, ако комисията на Урсула фон дер Лайен бъде отхвърлена, но е възможно и разумът да надделее. Няколко са вариантите. Сигурно е, че политическите групи ще се опитат да намалят щетите. Това означава, че е възможно новият кандидат на Унгария (а също и на Румъния) да бъде приет без сериозни спорове, което ще бъде окей за страните членки, но много лошо за ЕК, ако Урсула фон дер Лайен им запази ресорите. Ако това стане, ще е победа за страните членки и без върховенството на закона, защото последното не зависи от отделни личности, а от отдадеността на страните членки към него. Тази отдаденост е особено важна за функционирането на ЕС, защото държавите, които подкопават независимостта на съдебните си системи, застрашават най-фундаменталните устои на ЕС - европейското право. То се крепи на консенсуса на националните (по презумпция независими) съдилища да го приемат и прилагат.
Ако Урсула фон дер Лайен смени ресорите
това ще означава да тръгне директно срещу определени страни членки, което ще вдигне допълнително напрежението в ЕС между либералните и антилибералните сили. Тогава те могат да потърсят други начини за саботиране на съюза, най-очевидният от които е да провалят единството по отношение напускането на Великобритания. Ако шефката на ЕК реши да спре дотук, на практика ще легитимира антилибералните режими и ще сключи примирие с тях, което ще създаде патова ситуация и ще тласне ЕС в още по-дълбок идеологически конфликт.
Процесът по топ назначенията показа за първи път особено ясно колко голям е европейският демократичен дефицит. Политическата битка около избора на шеф на ЕК се въртеше само около шпиценкандидатурата, маскирайки сериозните проблеми с демократичната легитимност, които Лисабонският договор не само не реши, но и създаде. Самата процедура се представя като еманация на европейската демокрация, но всъщност не е, защото европейските партийни лидери не са отчетни пред никого на европейско ниво, защото са избрани през национални листи на национални избори. Борбата покрай одобрението състава на комисията пък показва демократичните недостатъци на ниво страни членки. В много малко от тях еврокомисарската номинация минава през демократичния процес - одобрение в парламента или поне консултация. Така основният филтър остава в ръцете на Европейския парламент. Това подхранва твърденията за „неизбраните“ еврочиновници. Сегашната ситуация не може да продължи твърде дълго. На флиртуването с антилиберализма трябва да се сложи край, преди този иначе гениален проект да се срути над главите ни с всички ужасяващи последствия от това.
