facebook
twitter

Наблюдател

Стига вече със списъците за задължителна литература

За да схванат Вазов, Ботев, Славейков, Алеко Константинов, децата трябва да бъдат водени от опитен учител
Снимка: Архив

От години събирам „бисери“, понякога случайно търкулнали се при четенето в училище на класически текстове, понякога целенасочено търсени. Още преди петнайсетина години едно момиченце написа, че Бръчков е „продал прозорците на Странджата, за да го погребе“. То така беше разчело архаизма „стъклата“ (чашите и бутилките от кръчмата) в пета глава на Вазовата повест „Немили-недраги“. Друг път, когато описвахме „личните юнаци“ под байряка на лирическия герой от „На прощаване“, зададох въпроса: „Левове“ знаете, че е „лъвове“, нали?“ („с левове златни на чело/ с иглянки пушки на рамо…“).  И един от палавите умници възкликна: „Така кажете, бе, госпожо! А аз си мисля: пари за оръжие нямат, пък си налепили златни левове по челата!“  Колкото до самите „лични  юнаци“, и досега  поне 90% от децата разчитат това словосъчетание така: „неговите, собствените му“.

Отдавна съм забелязала, че ние, възрастните, и идея си нямаме колко малко разбират децата от онова, което ни изглежда самопонятно… Затова с радост приех да направя един експеримент (предложен ми от Института по български език и литература към БАН), като се  опитам да предложа идеи, които да отварят по-умно пътищата към българската литературна класика за българските деца. Преди да се заинатим да настояваме пред 12-13-годишните: „Как така няма да прочетеш „Под игото“ и „Немили-недраги“! Ти не си ли българин?!“ Подобен подход може да доведе само до това сетивата на децата ни към българското завинаги да се затворят.

 Предложението от Института по български език и литература бе

 

да съставя и проведа анкета със свои ученици по класически текст

 

от българската литература, съдържащ архаични думи. След това да направя изводи за степента на разбиране на лексиката и на цялостния смисъл и – евентуално – идеи за по-ефективно преподаване и обучение. Избрах за обект на изследването изпълненото с носталгия, любов и съпричастие лирическо отстъпление от втора глава на Вазовата повест „Немили-недраги“:

Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки? България беше затворена за тях. Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха в пустиня… и т.н.

 

 В интерес на обективността текстът трябваше да бъде непознат – за да се провери как, преди да са подготвени чрез обясненията на възрастните, децата възприемат архаичната лексика. Онова, което си позволих обаче, беше една своеобразна емоционална подготовка. И пред двете паралелки седмокласници се постарах да прочета изразително текста, преживявайки вътрешно смисъла му, но без никакви допълнителни разяснения. И двата класа изслушаха прочита при абсолютна тишина. След това раздадох на всяко дете анкетен лист.

Почти всички седмокласници бяха направили опит да определят речниковото значение  на отделните архаични думи, но изреченията и цялостният смисъл бяха останали неясни за повечето от тях. Сред предполагаемото лексикално значение можеше да се прочетат „бисери“ от рода на това, че „корми“ (кореми) означава „убива“ (3 деца) – пример за „затворен прочит“, отвъд контекста. „Поборници“ (борци за свобода) седем бяха разчели като „побойници“; „дръглив кон“ (слаб, неугледен кон) – като „одрипан“, „с обелено, изсъхнало лице“, „почесващ се“. Трима бяха свързали „мях“ със смях; "благоденстваше" с „помагаше“, „правеше добрини“. За четирима „кокошкари“ (въпреки обяснението и в учебния речник, че означава „дребни крадци“) се оказаха „хора, които гледат кокошки“. Никой не знаеше значението на „поминък“. Предполагаха, че значи „реколта“, „пушек“, „стадо“, „нещо, което си е заминало“, „съсипан“. Но почти всички разчетоха смисъла на „надница“ и „грошове“ – остарели думи, на които меркантилните модерни времена са дали нов живот.

Смехотворни отговори имаше и във връзка с цялостния смисъл на изреченията: „Румъния им дава гостоприемство, но не и морския си бряг“, „Били в обществото, но и в пустинята“. Сред адекватните отговори бяха „Те са заобиколени от много хора, но се чувстват самотни, защото са далеч от семейството и родината си“ и „Дните, през които са гладували, били чести и неизбежни“. От общо 42 седмокласници средно около 15 бяха получили долу-горе реална, близка до смисъла на текста представа за прочетеното.

Най-много на брой – 19 деца, бяха вникнали в смисъла на финалните думи: “О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!...“ Техните отговори бяха близки помежду си с прозрението, че родината се обича най-силно, когато си извън нея и усетиш липсата ѝ.

Интересното е, че анкетата (анонимна, без оценки) провокира интереса на децата към текста и следващия час бяха много по-активни и внимателни при анализа в клас.

 Но цялата ми практика като преподавател по български език и литература през последните десетилетия, както и тази анкета, ми дават основания да мисля, че като изискваме от учениците си в крехката детска и юношеска възраст да четат предварително произведенията на литературната ни класика, по-скоро затваряме пътищата им към нея.

 

Рискуваме тази среща никога да не се състои,

 

защото в съзнанието им ще остане впечатлението за нещо неразбираемо, отдалечено от техния опит и от техните интереси.  И поради това – отблъскващо.

Нека през лятото децата четат книги, които ще поддържат жива любовта им към художествената литература и четенето, защото ще им бъдат интересни. Дали ще бъде „Питър Пан“, „Без дом“, „Вълшебникът от Оз“, „Алиса“, „Мери Попинз“, „Сърце“ на Е. де Амичис, „Дневникът на Ане Франк“, „Похитителят на мълнии“ (добър ход е този роман на американския писател Р. Риърдън въз основа на старогръцката митология да бъде включен в учебната програма за пети клас), книгите на Чарлз Дикенс, Жул Верн, Майн Рид; или приказките на Андерсен, Ангел Каралийчев; дори „Тина и половина“ и другите романи на българската тийнейджърска писателка Юлка… Всяка прочетена страница, в която детето открива частица от своя свят, го печели за книгите, четенето, разбирането на света, и то не по елементарен, еднопластов начин…

 

Стига със списъците за задължителна литература!

 

 

Нека бъдат препоръчителни – просто пътеводители за децата в големия свят на художествената литература. Би било разумно, ако това се превърне в национална стратегия и специални екипи от библиотекари, учители, университетски преподаватели по детска литература, родители и деца изготвят читателски пътеводители за всеки клас.

 

- Е, и какво, биха казали патриотите на маса - дайте да възпитаваме безродници и чуждопоклонници!

 

Ботев и Вазов какво да ги правим, да ги изхвърлим ли от училище, защото децата не ги разбирали!? И това ми било учителка по български език и литература!

 Спокойно. На никого и през ум не му минава „да реже“ Големите от учебната програма. Убедена съм обаче, че запознаването със златните страници от българската литературна класика трябва да стане „ръка за ръка“ с опитния, артистичен, познаващ вътрешните светове на децата, учител по литература. Учител, който умее да пита и същевременно да отговаря. Учител, който не е забравил, че и той самият като дете трудно е прочел „Под игото“ в пети клас, макар от общуването с баба си да е знаел значението на поне половината от думите в речта на Вазовите герои. Колкото до бабите на съвременните деца, те самите отдавна са забравили приказките на собствените си баби, за да освободят пространство в главите си за многото отговори, които изискват и от тях новите технологии.

Щом дори баба ти има профил в социалната мрежа, как да разбереш страховете, които може да „оживеят на сърцето“ на внуците на баба Иваница от „Под игото“?

48

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Властовата пирамида на ГЕРБ се клати - не от комплоти, а от лакомия

Юлиан Войнов*

12.12.2018

1240 14
Франция е в гражданска война след закъснялата либерализация
Как САЩ сами си печелят врагове?

Коментари

Страници

Meto_ot_Interneto

"Стига със списъците за задължителна литература!"


И малко преди тоя  вопъл има списък на литература, която трябва да ги замени:
„Питър Пан“, „Без дом“, „Вълшебникът от Оз“, „Алиса“, „Мери Попинз“, „Сърце“ на Е. де Амичис, „Дневникът на Ане Франк“, „Похитителят на мълнии“ (добър ход е този роман на американския писател Р. Риърдън въз основа на старогръцката митология да бъде включен в учебната програма за пети клас)


Очевидно авторката има предвид списъци с българска литература.

ИлияНиколов

Не съм съгласен, Мето - жената е поставила едно "Дали ще бъде..." пред изброените книги, което не ги прави задължителни.

Утринен зов

Предложението на госпожата е меко казано безобразие. Та нали точно такива произведения ще разширят речника на децата. Много от думите не са остарели, а са рядко използвани. И съвсем ще отмрат,  ако не се учат, ако няма повод да се чуят. Английският език има много повече думи от нашия. Но англоговорещите не се жалват, а учат думи непрекъснато. При нас една голяма част от езика отмира, защото хиляди думи са оставени на забвение. Наскоро от 5 студенти само един знаеше значението на думата "лани".

А и даскалицата предлага все чужди автори - аман от космополити.

Aneliq

Ако внимателно се прочете текстът, става ясно, че не е насочен нито срещу класическата литература, нито срещу обогатяването на речника чрез позабравените красиви старинни български думи. Става дума за необходимостта това да се случва под вещото ръководство на знаещи и можещи учители, за да не се получи фатално разминаване и отдръпване завинаги от традиционните ценности. Апелативният тон в заглавието всъщност е в противоречие с посланията на статията...

ИлияНиколов

Именно, 👍

Meto_ot_Interneto

Вмвсто "Дядовата Славчова унука", децата да четат "Дневникът на Ане Франк“. Вместо Тодор Влайков - основател на българския учителски съюз, днес една учителка предлага Р. Риърдън.👎

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Да, бе, щото ти много си я чел "Дядовата Славчова унука".😆

Meto_ot_Interneto

Да, чел съм я - и като малък, и по-късно съм я препрочитал. Подарена е на майка ми за отличен успех в училище - оттам я имам. Не съди за другите по себе си.

 

momon

Още една представителка на неолибералния свят. И всичките са големи разбирачи.

 

momon

И още нещо. Как така децата до 1989 г. нямаха проблеми да се справят с текстовете на Вазов, Ботев, Алеко и т.н., а сега вече не могат?

ИлияНиколов

Как да ти кажа, тогава имаше едно нещо, което сега го няма: патриотизъм. Ама изпълнен със съдържание, не на г-н Валери простотиите.

protor

От интелигентски клуб "Зелен чорап" предпочитат децата ни нищо да не четат, защото те Влайков през ваканцията не четат, отколкото да четат чужди либерастки автори. Браво на авторката, капка надежда в мътилката. Капка по капка...

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

че като изискваме от учениците си в крехката детска и юношеска възраст да четат предварително произведенията на литературната ни класика, по-скоро затваряме пътищата им към нея.

Точно така е, и това отдавна е ясно на много хора, но заради патриотарите и ежегодно раздухваните изкуствени драми относно програмата по литература, нещата се променят много бавно. 

 

Пълно безумие е да караш ученици в 8.клас да учат старобългарска литература, която е трудна дори за студентите филолози.

 

Същото се отнася и за цитираните в статията автори. Не може да очакваш деца от 21. век да четат с интерес и разбиране произведения от края на 19. век. Нито темите на тогавашното време ги вълнуват, нито езикът е разбираем за тях.

А да се адаптират "Под игото" и "Чичовци" на съвременен български език е смешно и безсмислено. Те така изобщо пък няма да разберат сладостта на тия произведения, която, особено в "Чичовци", идва точно от езика.

mr_self_destruct

Благодарение на вещите експерти от америка за българия, българското образование достигна нечувани висини👍

Минал оттук

 

Нечуваемостта към днешния свят на децата се оправдава с "чуждото влияние". Защото е по-лесно Тези мантри , които чета тук точно за това да е по-лесно и без много вникване.

Залмоксис

Сред предполагаемото лексикално значение можеше да се прочетат „бисери“ от рода на това, че „корми“ (кореми) означава „убива“ (3 деца)

Дали е възможно самата госпожа да изпитва затруднения да разбира архаичната лексика в класическата българска литература, и затова да предпочита да я замени със съвременна боза? Това би било логично обяснение на писането на подобни дивотии от нея.

"Корми" в случая съвсем не значи "кореми", а значи "храни"(глагол в 3 л., ед. число).

Но, за да го обясниш на децата, трябва самият ти да го знаеш...

 

Чoк觧

👍👍👍

"Бисерите" , които тя е намерала са плод на некадърното преподаване на колегите ѝ преди нея ! И на нея , вероятно ! Защото ако някоя стара или архаична дума я нямаше обяснена под черта в учебника , учителите ни не пропускаха да ни я обяснят и ни караха да си я запишем ! Има ли сме дори тетрадка-речник по Българска литература !

Шужи бори

Тоест пасажът:

"Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми, тия отслабнали и обелени от скитане крака."

Трябва да се разбира като: 

"Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли храни, тия отслабнали и обелени от скитане крака."

?

Forza NATO

"Корми" в случая съвсем не значи "кореми", а значи "храни"(глагол в 3 л., ед. число).

Но, за да го обясниш на децата, трябва самият ти да го знаеш...

 

За да го обясниш на децата, трябва да знаеш руски език, защото "кормить" = "храня" изобщо не е български глагол. И не мисля, че това е било търсеното значение.

 

Въобще - много лош пример. Надали има нормален човек, който би разпознал "корми" като някаква съкратена диалектна или старинно-творческа форма на "кор(е)ми".

Най-логичното е "корми" да се приеме като форма на българския глагол "кормя" и в този смисъл отговорът "убива" е обясним.

Всяко друго тълкуване за мен би било подвеждащо и некоректно спрямо децата.

ИлияНиколов

"Скоро концертът, устроен от тримата заспали, се усили още повече от гръмогласното хъркане и от пискливо гръдно свирене на Странджата. Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми, тия отслабнали и обелени от скитане крака. Утрешният ден беше начало на нови нужди, на нови борби с живота за тия бедни и пренебрегнати сега поборници."

Явно наистина в случая е "кореми". Честно казано, не помня как съм възприел тази дума навремето.

Прощавай, Шужи бори, не видях, че вече сте показал същия цитат.

Baskerville
снимка на Baskerville

За да го обясниш на децата, трябва да знаеш руски език, защото "кормить" = "храня" изобщо не е български глагол. И не мисля, че това е било търсеното значение.

Аха! А земята не може да бъде  "кърмилница"  и майките не кърмят децата си? 

Залмоксис

Спокойно. На никого и през ум не му минава „да реже“ Големите от учебната програма.

Х-м...Дали е поради нервозната ми и подозрителна натура, или поради нещо друго, но, когато ми кажат "спокойно" ставам доста неспокоен. 

В случая бодряшкия оптимизъм на дамата е в рязко противоречие с реалността. Налице са непрестанни опити от последните две десетилетия, за жалост твърде често успешни, именно "Големите" произведения на българската литература да бъдат вадени от учебната програма.

 

 

Иначе, в написаното от авторката има и рационални зрънца, а и основната идея - задължителната литература да стане препоръчителна за лятото не е толкова лоша сама по себе си. Но, в цялостния контекст на написаното от нея, си позволявам да остана резервиран и към тази идея.

маргаритка2

Ще използвам темата, за да попитам какво според вас може да значи "революционен чорапогащник"?

 

Току що срещнах словосъчетанието в реклама и вече знам, но в началото много се учудих.

 

А темата е дълга,.

 Точно по конкретния пример севременни будители направиха речник и го предлагат безплатно.

Електронен. Да могат и най-мързеливите деца и учители да четат класиците.

 

 

ИлияНиколов

Сигурно е чорапогащник, (ушит, оплетен, създаден) от някаква нова материя(предполагам изкуствена), по нова технология, с някаква нова машина, плетачна или шевна.

Може би има някакви вложки, плънки и подплънки, които стягат по-добре краката, топлят и т. н.

За мен е тъпо словосъчетание.

Скитник-1

 темата е дълга, но и стара    Може да започнем с конспиратор и курсант  :)

 

sube
снимка на sube

Всъщност проблемът се корени в премахването на произведенията на класиците ни в началното училище. Навремето ние разбирахме "Под игото", защото до 5-и клас всяка учебна година учехме поне по две произведения на Вазов и свиквахме с лексиката. Допреди десетина години в пети клас децата изучаваха "Апостолът в премеждие", което също спомагаше за повече разбиране на такива текстове. С премахването на по-кратките произведения на Вазов изведнъж - хоп! Чети "Под игото". Е, трудно ще е... Интересно обаче защо госпожата не прави връзката между подготовката в началните класове и скачането в дълбокото в шести и седми клас. Много по-лесно е да обясняваш по няколко архаични думи в разкази и стихотворения, отколкото да го направиш за повест или роман. Колкото и да е опитен учителят, колко учебни часа има за "Немили-недраги"?

Проблемът не са списъците и произведенията, а точно това, че наблъскаха учебниците в началното училище само (или предимно) с чужди автори и четенето на тези автори и през ваканцията с нищо няма да помогне за разбирането на "Под игото" и "Немили-недраги" след това.

Meto_ot_Interneto

"Да, бе, щото ти много си я чел "Дядовата Славчова унука".
Да, чел съм я - и като малък, и по-късно съм я препрочитал. Подарена е на майка ми за отличен успех в училище - оттам я имам. Не съди за другите по себе си.

 

Залмоксис

Щом дори баба ти има профил в социалната мрежа, как да разбереш страховете, които може да „оживеят на сърцето“ на внуците на баба Иваница от „Под игото“?

С любов и уважение?

Към миналото на своя род, народ, към тази част от самия теб, която жадува да осъзнае себе си като част от един голям исторически процес, от един разказ за пътуването на твоя род през историята, от един голям разказ за народ който крачи от и към вечността?

От онази част от теб, която жадува за нещо повече, по-различно от "як телефон" и "суперяка кола", и да си на "некво суперяко място"?

 

Meto_ot_Interneto

„Похитителят на мълнии“ (добър ход е този роман на американския писател Р. Риърдън въз основа на старогръцката митология да бъде включен в учебната програма за пети клас)"
Кое е доброто на тоя ход? Че измества съществуващата отлична книга "Старогръцки легенди и митове"? Или че е роман от американски писател?
Съжалявам, колкото и да го отрича авторката, това си е чуждопоклоничество и парвенющина.👎

циникЪтхедонист

Преди десетина дни случайно загледах един от епизодите на История БГ по Канала, в който се провеждаше импровизирана викторина между отличниците по история от горния курс на две елитни столични гимназии.

Форматът включваше въпроси базирани на някои класически произведения от българското литературно наследство.

Нивото беше потресаващо.

Никой от двата отбора не знаеше  кой е Кочо Честименски, от къде е, какво е извършил, та да реши Вазов да го включи в своята "Епопея на забравените", Фамилията му не знаеха, единственото което успяха да измъдрят "знаещите", бе че бил обущар.

Героите вече наистина са забравени, със страшна сила продължава изстъргването до дупка на националната памет и замазването и с евтина "златна" евроатлантическа боя.

Положението със "Септември" на Гео Милев беше същото.

 На фона на липсата на знания обаче бе демонстрирано изключително високо самомнение на участниците за собствената им изключителност.

Типично за управляващия Ни елит.

Племето като отражение на вожда в целия му блясък.

 

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш