Папата призова от Япония да не се използва атомната енергия. Уточни, че това особено важи за военни цели, и отправи призив за мир и разбирателство.
Не само в Хирошима и Нагасаки и не само ако си папа, е съвсем нормално да говориш такива неща. Аз обаче, понеже съм се наслушал и нагледал на войни, водени под лозунги за "справедлив и траен мир на Земята", чел и писал съм за "мироналагащи мисии", след които остават трупове и десетилетия на разруха и нищета, не съм склонен да се разтапям от благите думи.
Пази боже, да решите, че нещо упреквам папата или го иронизирам. Напротив, този папа е симпатичен; човекът се държи скромно, приказва просто, дори обича футбола.
Обаче човечеството не е стадо агънца, не. Човечеството е такова нещо, че едни негови части винаги воюват срещу други негови части. Дали защото другите са различни, дали защото другите се молят другояче, дали защото имат много хубави неща, но нямат достатъчно сила да си ги пазят - ала мир няма. Разбира се, по-добре е войните да не те анихилират или стопяват телесно, да не ти кълцат месата с мечове и ятагани, но дори войните да се наричат "класови", "търговски", "граждански" и както си поискате, са си войни. И
от икономическите, и от междуведомствените, и от семейните такива
падат жертви. Често тези жертви не са само метафорични и виртуални, а съвсем реални, истински трупове.
А може би войната един ден ще изчезне, защото хората ще се убедят, че е по-добре да си сътрудничат, отколкото да воюват помежду си, казват мъдреците. Може би, но онези хора, или каквото и там да бъдат бъдещите носители на разума, няма да са тези хора, няма да сме ние. Мирът е цел, към която се стремим, но е и суеверие, зад чиито лозунги се въртят политически игри, злоупотреби и обикновена агресия - на власт срещу поданици, на държави срещу държави, на бунтовници срещу статукво. Причината е тъкмо в нас - човекът е изтъкан от рационализъм, но и от ирационални мотивационни комплекси. И това далеч не е мое откритие - и Достоевски, и Киркегор, и какви ли не умни хора са го отбелязвали.
Самият папа стои начело на могъща организация, в чието име и благодарение на която са паднали от войни и болести милиони човеци - падат и сега. Историци и предания разказват забележителния епизод на срещата между гвардията на император Атахуалпа - към 5000 души, и около двестате конквистадори на Франциско Писаро при Кахамарка в Андите през XVI век. Легендата твърди, че свещеникът на Писаро подал на възлегналия между безбройните си красиво украсени с пера слуги Атахуалпа библия и му казал:
- Поклони се на това!
Атахуалпа повъртял непознатия предмет несръчно и отвърнал:
- Аз се покланям на Бога Слънце. Той е могъщ и всички го виждат. А това вашето е боклук.
После хвърлил библията на земята. То послужило като начало на активна религиозна пропаганда. Испанците загърмели с аркебузите и развъртели мечове. А индианците, пишат историци, нито имали оръжие, нито се съпротивлявали. Само държали носилката на Атахуалпа нависоко, за да не се напраши и оскверни императорът от досег със земята. Едни носачи падали заклани, замествали ги други, падали и те. Било невиждано клане - всеки испанец трябвало да изколи десетки и десетки човеци с пера, направо им се откачили ръцете на колачите. Накрая хванали Атахуалпа, подържали го в плен, поискали за него много злато в откуп. Когато след месеци златото било събрано, заклали и Атахуалпа.
Били католици до един - конквистадорите. Тоест папата им бил духовният отец, а миротворецът Исус - небесният. Този пример е достатъчен за всяка власт,
за да й убие стремежа към разоръжаване за векове напред
Ще кажете - то е било преди, сега нравите са други, а хората - по-образовани и рафинирани. Ще кажа, че е само привидност. Хората са движими от същите страсти и от огромен брой суеверия. Нямаме всъщност реална представа доколко и какви суеверия управляват и политическите лица - но достатъчно е да си припомните само или да се осведомите. При това не за фигури като Александър Македонски, Нерон и Калигула, не за Чърчил и Хитлер, ами за днешни политици и техните тайни "съветници". (Пишещият тези редове познава персона на висок държавен пост, която не взема важно решение без консултация с личния си астролог впрочем.)
Но нека поговорим и за масовите езотерични екстраполации. Само преди седмица светът и социалните мрежи луднаха от снимка на "120-годишната Грета Тунберг". Снимка от 1898 г. в Юкон, Канада, е запечатала "тогавашна Грета", работеща по златодобив. Приликата, разбира се, е огромна. Ала лудналият свят, веднага заговорил за прераждания и "пътешествия във времето" с цел спасяване на света, е не по-малък феномен. Милиони препостнаха снимката, теориите за прераждащото се момиче, спасяващо света, се разпространиха като фотонен поток. Погледнах и аз; усъмних се. Какво точно е извършила онази мома от миналото, не успях да разбера, но бях силно впечатлен от плитките. Те са същите! Допуснах, че може да е някаква фотофалшификация, защото все пак Sun пръв раздуха нещата. Ала се сетих, че почти по същото време лично вашият покорен слуга изживя лек подобен потрес. Преди десетина дни известната ни журналистка Антоанета Бачурова, съпруга на театрала Влади Люцканов, ми каза: "Видях те на кадро в областта Пулия, Италия. Бяхме на екскурзия там". Аз се засмях скептично, а тя ми каза:
- Не се смей, ще ти пратя снимката.
И ми я прати. Е,
имах кратък период на ступор пред този Сан Микеле
Ако не друго, реших да намеря време и пари да се поразходя до тези места. Но не ви занимавам със скромната си персона от суета. Нито от неверие. То неверие, суеверие, вяра са все думи с единен корен. Какви сили и какви знаци управляват живота ни, ние знаем само отчасти. Може би това знание нарочно ни е недостъпно, защото или ще го похабим, или извратим. Или и двете.
А мирът е като познанието - цел ни е да го търсим и да го нямаме като възможна пълна реализация тук и сега. Част от антиномиите на битието.
