Вероятно дори да не сте разбрали. Организацията "Правосъдие за всеки" проведе протест срещу избора на Десислава Атанасова (и Борислав Белазелков) за конституционни съдии. 20 души помръзнаха в "триъгълника на властта", минувачите дори не ги забелязваха. Нямаше плакати "Срам ни е от вас", "Не гласуваме за туй, за да дойде онуй", "Върнете ни държавата", "#Mafia". Фотографи нe снимаха детски личица с откраднато бъдеще, понеже родителите масово не счетоха бъдещето за откраднато.
Тази покъртителна оскъдица от 24 януари имаше предвестник. На 15 юни 15 души от БОЕЦ се събраха пред парламента да протестират срещу членството на Делян Пеевски в комисията, променяща конституцията. Както стана ясно дори за децата впоследствие, той е майсторът, без която управляващата сглобка нищо не може да измайстори.
Във Варна бетон заля двора на къща паметник на културата - заради преместваем обект. Благодарение на кмета Благомир Коцев пространството бе възстановено обратно. Но в промеждутъка на неочаквания развой, продължил няколко дни,
никой не се сети
да протестира. За Морската градина Коцев не е чевръст - автомобили влизат-излизат, сгради се "преустройват". Протести за парка няма.
В Пловдив последната демонстрация за зеленина и срещу застрояването бе преди местните избори. В Бургас по принцип всичко е мирно и тихо, освен за кратко - щурмът на сарая на Росенец - случка от сякаш неслучила се ера.
Науката би се учудила на всичко това. По нейните маркери българите сме протестиращи хора. Или поне през последните десетилетия. Според изследване на политолога Ивайло Динев, сам някога протестен лидер ("Ранобудните студенти"), в периода 2009 г. - 2017 г. в България се проведени 1624 демонстрации.
Събират около 1 млн. протестиращи
Отделно са големите вълнения срещу ГЕРБ през 2020 г. Всички тези данни ни правят по-протестиращи от португалците например. Дори и от калените в улични битки (кървави, включително) испанци.
Затова един голям въпрос надвисва сега със страшна сила. Най-вече в контекста на съюзяването на протестните някога политически сили със самия провиждан от тях дявол Делян Пеевски. Въпросът е защо сега няма протести. Срещу мафията, корупцията, за ценности, за бъдещето...
Защото е студено? Не.
Отговорът едва ли е един, може да бъде потърсен в хода на самите политически процеси, народопсихологията, международното положение (не на шега)... Като всичко е свързано, не дотам ясно, подобно на всяка сложна тема:
Т. нар. градската десница, двигател на протестите някога срещу Делян Пеевски и Бойко Борисов, няма как да протестира срещу тях - днес точно тя е с тях. Поне лидерите няма как да поведат електората си.
"Възраждане", които също са протестна сила, се вълнува от Русия. Вече не от Борисов. Някога, преди да бъде парламентарна сила, тя протестираше срещу високи цени, монополи. И тази ниша изостави. А протестното русофилство е малък бутафорен сегмент.
Международното положение е отвсякъде сложно. Освен русофили, у нас има русофоби, или поне огромно количество хора, които виждат бъдещето на България тясно свързано със Запада. Независимо от недостатъците си,
сглобката в момента е може би най прозападното управление,
имала България. С усърдни маневри и Пеевски се позиционира като атлантик. Най-важното в този ребус е в сферата на народопсихологията - българинът преценява всичко през външния ориентир. Българинът русофил например счита, че у нас ще има по-малко мафия при обвързване с Русия. Българинът западняк е на мнение, че повече Запад означава по-малко мафия. А българинът западняк, конкретно той, се наложи през последните години като основна протестираща сила. Така настоящото управление и Пеевски получават комфорт - щом са прозападни, простено им е. Опрощаването обяснява донякъде и защо редовите симпатизанти на градската десница не тръгват срещу лидерите си, след като нагло препират Борисов и Пеевски - просто
заплахата Русия, вариантът да върне тя позиции у нас,
натежава пред борбата срещу корупцията сама по себе си.
Впрочем, този аргумент може да изглежда пародиен в нечии очи, но не е такъв. До февруари 2022 г. на фили и фоби не им хрумваше дори за миг, че Русия може да влезе в Украйна - смееха се на такъв сценарий. Сега половината от тях се смеят на твърденията, че някой следва да ни пази от Путин. Смешното е единствено, че конюнктурата върна в авангарда Борисов и Пеевски. Но не, че Русия е заплаха. Факт е, че тя има амбиции да възстанови влияние в по-податливите държави от границата на НАТО. Факт е също, че това рискува стабилността в тези държави. Факт е още, че след влизането в Украйна само в крайно необективни глави може да се пръкне идеята, че
русский мир означава точно мир
Затова аргумент "В момента по ни е важен Западът, отколкото борбата с корупцията" не е лишен от основание.
Може би най-важното е, че след толкова много протести срещу Пеевски и Борисов, след такава енергия, клетви, вричания, катаклизми и обратни, двамата отново са на власт. И вече хората не виждат смисъл да протестират за каквото и да е.
Затова една от вините, които Христо Иванов, Кирил Петков и др. си самостовариха, е, че обезсмислиха протестите. Понеже у нас бързо се забравя, следва да се припомни - беше време, когато Борисов преспа в ареста. Не управляваше ГЕРБ, Пеевски не бе флагман. Но лидерите на градската десница счетоха, че с БСП и ИТН е зле. Дали се заблудиха, че ще спечелят изборите, или нарочно се втурнаха в прегръдката на Борисов и Пеевски - спорно е. Но е факт, че няма нито един аргумент, който да обясни защо сглобка плюс Пеевски е по-добър вариант от четворна коалиция. Най-вече е факт, че днес, с точно тази управленска конфигурация, протестите се обезсмислиха - за доста дълго време.
