От местния вот изтече доста вода, а един град бе незаслужено подценен в коментарите – Добрич. Там се случи нещо, което заслужава много по-голямо медийно внимание от отделеното. Един кмет, който на предишните избори едва 28-годишен би ГЕРБ абсолютно случайно, сега я размаза – победи не просто ГЕРБ, а една настървена ГЕРБ. Някога партията се представяше добре в Добрич, а сега след слаб резултат на европейските избори лидерът Борисов обеща да „чисти до корен“ местната структура. Нищо не изчисти, а оцелелите бяха обзети от почти патологична жажда за реванш през есента. Но порасналият с 4 години Йордан Йорданов, издигнат от формални партийки и изкарал много тежък мандат, победи. И то как – на първи тур с 41 на 29 процента срещу кандидата на управляващите Надежда Петкова и повече от два пъти разлика в реални гласове на балотажа (66% на 32%).
В миналия мандат ГЕРБ имаше мнозинство в общинския съвет (ОбС), също и председател. Йорданов управляваше трудно при сложни баланси. Сега коалицията ГЕРБ - СДС спечели с два мандата повече от съюза зад кмета (ДБГ, НДСВ, ССД и „Глас народен“). Така ГЕРБ отново стана най-голяма сила в ОбС, председателският стол обаче бе зает от… човек на БСП. Партията на Борисов
просто бе бита като тъпан в Добрич
За да се разбере настоящето, трябва да се проследи миналото. 12 години след 2003 г. градът бе управляван от един човек – Детелина Николова. Първо я издигна НДСВ, после бе припозната от ГЕРБ. Николова печелеше убедително вотовете, с нея партията на Борисов лесно постигаше мнозинство в ОбС. През 2015 г. луд малшанс и попречи да бие от раз - взе 49.05%. На балотажа се случи немислимото – спечели го кандидатът на Реформаторския блок Йорданов. Блокът тогава бе в управленска коалиция с ГЕРБ и премиерът Борисов каза, че едва ли не великодушно отстъпил Добрич на партньорите (и Плевен). Нищо подобно – Николова, сравнително не лош кмет, но пък развил феодални наклонности, бе провалена от местни съпартийци. Бизнес кръгове, недоволни от нея, сред тях и едри арендатори (Йорданов произлиза от земевладелска фамилия), свириха сбор „Всички срещу кметицата“ на втори тур. Така в стола й седна младеж с малък житейски и никакъв управленски опит.
Още в първите седмици Йорданов трябваше да пие горчива чаша –
в ГЕРБ премина половината
от осемчленната група на РБ в съвета. На втората година го сполетя и трагедия в личен план – почина баща му. Успоредно с това под краката му цъкаше бомба, наследена от Николова – финансова корекция за изграждането на регионалното депо в Стожер; след дела Добрич бе осъден да плати около 4 млн. лв. Най-голямото предизвикателство обаче бе изграждането на воден цикъл. Дълго време преди това градът бе на воден режим. Така след 2017 г. улиците бяха разкопани, „градската среда“ бе като след бомбардировка. Хората недоволстваха, а работата по цикъла бе съпътствана и от публични скандали – местният сайт „Бележник“ например написа, че довереници на кмета са в управлението на проекта, без да им е мястото там; заделени били 455 000 лв. за заплати. Но независимо от всичко 80 км тръби бяха успешно подменени, а малко преди местния вот върху „разкопките“ се появиха добре асфалтирани улици и китни градинки. И още нещо важно – за Йорданов не се разнасят титанични слухове за корупция (впрочем както и в Плевен, където Георг Спартански отново победи). „Сега“ разговаря с доста събеседници, почти всички твърдяха, че заможният чрез семейството си Йорданов
не влиза в схеми
И дарява част от заплатата си на фонд за деца.
През това време ГЕРБ също не изживяваше щастливи моменти. Страната бе разтърсена от скандал със столица Добрич - „Суджукгейт“. Вътрешното разделение продължаваше да тлее, Борисов сложи за местен председател външен човек – варненският депутат, висш флотски офицер и неуспял кандидат вицепрезидент Пламен Манушев. Манушев обаче е толкова силен в партийния живот, колкото и в художествената гимнастика. На евроизборите бе регистриран слаб резултат, Борисов обеща да „се разправи“ с наместниците. Според източници на „Сега“ обаче му бил пратен с доклад от региона, в който ГЕРБ е първа сила след сборуването на гласовете от селата и градовете. Така партийната структура оцеля без промени и ликвидиране на лагерите.
Лека-полека наближи местният вот. Стана ясно, че Детелина Николова отново има кметски амбиции. За да определи кандидата, партията проведе вътрешно гласуване. То бе спечелено от зам. областния управител Красимир Николов. Само че претендент се оказа човек, който бе
далеч от първото място –
Надежда Петкова, зам.-кмет от периода на Николова. Източниците ни твърдят още, че малко след вътрешното гласуване е пратено писмо на ръководството на ГЕРБ, в което влиятелни добрички фактори са заявили, че биха подкрепили именно нея. Томислав Дончев пък сондирал на място лагерите, дали ще работят за кандидат, който не е спечелил в партийното гласуване. За Петкова се застъпил и варненският кмет Иван Портних (тя е бивш служител на община Варна). Така претендент се оказа 46-годишната дама, за която вероятно пътеката е подготвена доста преди вътрешното гласуване (практически зад нея стоеше бизнес кръгът „Изида“).
До последно се говореше, че Детелина Николова ще се яви като независим кандидат. В крайна сметка стисна зъби. Липсваха видими прояви на бойкот от нея или другите недоволни. Но тези вътрешни противоречия бяха само една от причините за провала. Другата бе несъмнено успешният край на мандата на Йорданов. Имаше и трета, също много важна – изключително слабата кампания на ГЕРБ. Тя бе направо безумна, с агресивност и грешни послания. За посланията трудно може да се намери обяснение, но агресивността е понятна – тези хора искаха на всяка цена да победят, да вземат реванш за двете загуби в последните 4 години,
да изкупят греховете пред милозливия Борисов….
И проведоха кампанията така, както я разбират.
Стартът на агитацията бе озвучен от гайди из централните улици – надуваха ги деца, ангажирани партийно на ръба на морала. Сложени бяха билбордове навсякъде, транспаранти навред. Линейка с плакати на ГЕРБ мереше кръвното на хората из кварталите. Петкова публично обещаваше да зарадва Борисов, все едно заради него са изборите. Премиерът не посети Добрич (очевидно неслучайно), но пък министри през ден бяха там – за да внушат, че без ГЕРБ градът просто не може да съществува (проекти не ще се реализират, ще западне… - сякаш 4 години не управляваше човек, който не е от партията). Наети бяха пиар специалисти да градят имидж, но в социалните мрежи „комуникацията“ преля в надменност и примитивно самохвалство.
Агресивността бе толкова голяма,
че настрои и избиратели, и другите партии. Жители имаха възражения и срещу самата личност на Петкова (виж публикуваните в съседство мнения). Тя пък приобщи децата си в кампанията. Те отдавна са пораснали, няма законов проблем да се приобщят, но… - какъв е смисълът? Да не би някой да е очаквал да гласуват срещу майка си?
През това време Йорданов и екипът му не правиха резки движения. Целта бе да не дразнят никого, електоралният гняв да се излива срещу ГЕРБ. Но кметът извърши и нещо важно в агитационен план - публикува снимки „Преди и сега“. Тоест какъв град е поел и какъв е след края на водния проект. Йорданов и хората му искаха да внушат, че светът може да се върти без ГЕРБ – ето, нещата се случват въпреки партията.
На самия балотаж петдесетина членове на избирателни комисии от квотата на ГЕРБ бяха подменени – новите бяха с турски имена, очевидна помощ от ДПС за управляващите (рамо бе дадено на много места в страната). Щабът на Йорданов пусна жалба срещу конкурентите за пазаруване на гласове чрез ваучери за аптека, те отрекоха. (Преди 4 години Цветан Цветанов разправяше, че Йорданов пазарува чрез аптека). В крайна сметка свирепите страсти приключиха с отговор, който поради други залисии България не чу: Да, може и без ГЕРБ; колкото и да е настървена, партията може да бъде бита. Добричлии повярваха на Йорданов и сътвориха едно от събитията на вота.
След което градът пак заживя тихо. Все някога Борисов ще го посети пак. Този път няма как да каже, че нещо е подарил.
МНЕНИЯ ОТ ДОБРИЧ
Александрина Панайотова, 46 г., общественик, занимава се с частен бизнес:
Загубата на ГЕРБ - Добрич се дължи на комплекс от причини. Първата е, че по примера на демократичните партии направиха първични вътрешни избори. Изненадващо за добричлии партията заложи на госпожата, класирала се на последно място в надпреварата. Тази рокада и незачитането на мнението на членовете на партията предизвикаха оттегляне на редица гласоподаватели. Предложеният от партията кандидат не се ползва с висок рейтинг сред жителите. Това е резултат на нейната дейност като зам.-кмет по икономическото развитие и европейските проекти. Втората причина е проведената скъпа медийна кампания, която не отговаряше на призивите на техния лидер да бъдат по-скромни по време на изборите. В определени заведения по телевизорите непрекъснато вървяха клипове на кандидата за кмет и общински съветници. Откриването на кампанията им със сто гайди също не беше прието добре от добричлии. Скъпата кампания настрои хората срещу тях, които смятаха за неразумно да се харчат толкова много средства - пир по време на чума. Третата причина за загубата се дължи на агресивното поведение към гражданите в социалните мрежи. Бяха активирали тролове от различни точки на България, които познаваха много детайлно конкретни проблеми на Добрич. Всеки, който беше с различно мнение и си позволяваше да го напише, беше квалифициран или обиждан. От друга страна, сегашният кмет на Добрич успя да реализира един от най-важните и трудни проекти - водния цикъл. След това започнаха рехабилитации на булеварди и улици, които бяха в много лошо състояние.
Стойчо Стойчев, 48 г., инженер:
Йорданов спечели заради себе си. Той изпълни, макар и с компромиси, доста добре водния проект. Но и ГЕРБ направи грешка с кандидата си. Като зам.-кмет тя отговаряше за европейските проекти и програми, стана нарицателна с лошо изпълнение. Например центъра започна да се руши веднага след изпълнението, започнаха да се правят традиционни пролетни и есенни ремонти. Или пък проектът „Добрич – жива шевица от таланти“ - велосипеди трябваше да се отдават под наем по него, а никой не е наемал велосипед, дори са прибрани. Самата кампания на ГЕРБ бе доста агресивна и компроматна. Съществено е, че Йорданов стои някак по-различно от общата представа за политик – диалогичен е, не влиза в конфликти, успява да откликне и реши конкретни малки проблеми на хората.
