Медия без
политическа реклама

Свободата на Кристо

За споровете около работата му той казваше: чувал съм много мнения и всички, включително най-критичните, са верни

"Плаващите кейове", 2016 г., езерото Изео в Северна Италия. Поради времето и мястото това е и проектът на Кристо, посетен от най-много българи.
снимка: Емил Л. Георгиев
"Плаващите кейове", 2016 г., езерото Изео в Северна Италия. Поради времето и мястото това е и проектът на Кристо, посетен от най-много българи.

Умря Кристо - един щастлив и свободен човек, творец, радвал мнозина по целия свят, правил цял живот това, което иска. Също така най-прочутият българин в съвременната световна култура. Умря човек, предизвикал възхищение и радост, но и раздразнение и омраза в други, много по-малко на брой хора, главно в страната, в която се е родил. И от която е избягал, както обичат да казват вторите. Сякаш e изоставил на произвола на съдбата Майка България, която е късала от залъка си, за да го отгледа и да го направи добър художник. И когато ѝ е най-нужен, той си е тръгнал внезапно, без дори да си вземе сбогом. 

Истината е, че след като Христо Явашев избяга, Майка България направи всичко възможно, за да забрави и името му, а ние да не го чуваме. Ако беше останал, Христо можеше да стане един от най-успешните художници в България, но не и познатият по цял свят Кристо. Като това важи както за периода преди, така и след 1989 г. 

 

Избяга, защото искаше да бъде свободен

 

И стана толкова свободен, колкото малцина творци могат да си позволят, където и да е по света. Това e много съществена част от неговата творческа уникалност. Кристо (за краткост оттук-нататък всеки път, когато напиша “Кристо”, си представяйте „и Жан-Клод“), плаща за създаването на всичките си творби, които струват милиони долари, с лични средства. Самите творби, чиято себестойност е огромна, нямат цена, никога не се продават и обикновено 14 дни след излагането им се унищожават, а вложените в тях материали отиват за рециклиране. 

Единственият шанс да видим повече някога произведение на Кристо на живо, е ако отидем в Париж през есента на 2021-а - тогава там, заедно с голяма изложба в центъра "Помпиду", ще бъде реализиран един от последните проекти, по които работеше художникът. Тази мимолетност е важен елемент от магията на изкуството на Кристо, както и гаранция, че то никога няма да има притежател. Кристо може да бъде наречен най-демократичния артист, защото

 

никой, колкото и пари да предлага, не може да си купи

 

неговите произведения и да ги притежава, те са на всички. 

Да  предлагаш безплатно нещо, за което си платил милиони, на пръв поглед е налудничава идея. Обаче готовото произведение, например “Плаващите кейове” в езерото Изео, е само един от финалните стадии на сложен цялостен проект. Всеки проект включва няколко предварителни етапа и обикновено отнема години работа: от идеята, през предварителните рисунки, проектирането, осигуряването на разрешителните, продажбата на рисунките, която осигурява финансирането на следващите етапи, до демонтажа и издаването на много скъп албум (с парите от който се финансират началните дейности от следващия проект, който накрая също ще бъде унищожен). 

„Импулсът за разрушение също е творчески импулс“, припомни Банкси, цитирайки Пикасо.  Банкси също не получава нищо от продажбите на прочутите си графити. Каза го, след като унищожи наполовина една своя картина с шредер по време на търг (и цената ѝ се вдигна допълнително).

Кристо е новатор в повече от едно отношение. Самият той обяснява в интервю от 2016 г., по повод “Плаващите кейове”, че „Произведението на изкуството е цялото пътешествие“, като под “цялото пътешествие” разбира всичките етапи на създаването му - от идеята до унищожението. Но за него най-красивата част, която продължи само 16 дни, е била да види хората, които вървят, без да отиват  никъде - само заради усещането на повърхността на кейовете, вятъра, лекото вълнение на водата под тях. "Много от тях се бяха събули и вървяха боси. Не отиваха на пазар, нито да се видят с приятели. Наистина не отиваха никъде". 

Някои художници рисуват върху хартия, други върху стени, а

 

платното на Кристо беше целият свят

 

Ако някой се съмнява и се чуди защо след 1989 г.  Кристо не дойде да направи нещо в родината си, нека просто се опита да си представи какво ли би се случило, ако бе пожелал да направи нещо и у нас. Например така, както в Германия му позволиха да опакова Райхстага (и стана вторият българин, прочул се покрай тази емблематична сграда), тук би могъл да си хареса примерно Народното събрание или НДК. Подходящи като архитектура и символика (въпреки че художникът отрича да влага в работата си каквито и да е идеологически послания) изглеждат Партийният дом, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и Паметникът на съветската армия. 

Със сигурност това щеше да предизвика вълна от нережисирани граждански протести с участието на късо подстригани млади хора с черни тениски, отворени писма на интелектуалци от СБП, работнически колективи и академици от БАН с призиви „долу ръцете от националните светини", "Kristo go home!", загрижено слово на президента срещу правителството, вот на недоверие от БСП и разбира се, остра дипломатически нота от руското посолство с отзоваване на посланици. Без никакво съмнение крайно негативни реакции щеше да има и от така наречените “патриоти” и Движение Русофили, а що се отнася до Волен Сидеров, там вече може да се очаква всичко… Всичко това щеше да се посрещне с одобрение от онази част от широките народни маси, която е убедена, че модерното изкуство не е нищо повече от успешна схема за пране на пари, и от няколко медии. 

Не, Кристо, със или без Жан-Клод, не би си губил времето с това. Той от това избяга. 

За съжаление, докато при едни хора сблъсъкът с непонятното събужда желание да го разберат, при други води до

 

омраза към това, което не разбират

 

Това е и най-печалната, за да не кажем най-отвратителната част от отношението към Кристо у нас преди и след 1989 г, преди и след смъртта му. Това са хората, които смятат, че истинските художници рисуват с молив върху хартия или с четка върху платно. И не могат да преглътнат това, че Кристо рисуваше с въображението си върху целия свят - от австралийското крайбрежие, през Париж, Берлин и Ню Йорк, до планините на Колорадо. Още приживе Кристо бе епитомът на поговорката "Никой не е пророк в собствената си страна".

Няма значение, че има и друга поговорка - "за мъртвите или добро, или нищо". Ето само някои откъси от коментари под съобщението за смъртта на художника: "борец и слуга на капитализма", "измамник, който само се прави на художник", "изменник, забравил родината си", "жалък безродник, робски отдаден на антибългарските си господари", "двуличник, дълбоко мразещ България", "маниак, покриващ архитектурни творби с бохчи", "опаковчик и тарикат", "мегаломан и безродник"... 

У нас Кристо трудно печелеше одобрение не само от хората с форумни псевдоними, но и от публични фигури с обществено влияние. „Почва силно да ми писва от масираната реклама, която върви през последните дни за някаква си изложба на Кристо. Да наричаш „гениален творец“ някой, който опакова неща, е проява на тежка ментална деменция", написа един популярен журналист с национални награди. 

Известен с острия си език депутат, член на парламентарната комисия по култура, се оплака, че 10 минути се опитвал да схване как „Плаващите кейове“ могат да минат за изкуство и нарече творчеството му „апотеоз на пиара“, „опаковка без съдържание“, „флирт с глобалния полуидиот, който е чел оттук-оттам, но умира да се чувства значим, умен и възвишен“. Главното му възмущение все пак е от журналистите: „това медийно пърхане, тази нагла снобарщина, която настоява производителят на консуматорска баналност да бъде обявен за гений“.

Любопитен, но и леко снизходителен поглед към дарбата му е и този на прочут наш интелектуалец и колумнист, "Кристо е велик мистификатор и е по-велик от Великия комбинатор Остап Бендер. Някои ахкат и охкат от възторг пред творбите му". Ахкат не само по света, но и у нас - 

 

първата голяма ретроспектива на Кристо у нас

 

през 2015-а (25 години след падането на комунизма) в СГХГ бе сред най-посетените в новата история на галерията. Както припомнят от СГХГ, това беше  „изключителен жест на Кристо към българската публика, защото художникът лично проектира подреждането на творбите и пое по-голямата финансова тежест по организирането на изложбата“. Две изложби в една - "Кристо и Жан-Клод. Проекти / Роден в Габрово" представи с голям успех музеят "Дом на хумора и сатирата“ в Габрово.

Как хората, смятащи Кристо за бездарен художник и хитър манипулатор, флиртуващ със снобизма на богатите, си обясняват популярността му? Някои от тях - навярно по същия начин, по който все повече хора днес си обясняват онова, което не разбират - като ваксините, коронавируса и 5G мрежите. За тях съвременното изкуство, още от Пикасо насам, ще да е резултат от коварен заговор на силите на злото. Зад тази конспирация може да стоят илюминатите или масоните, а още по-вероятно - ЦРУ, дълбоката държава, злодеи-милиардери като Бил Гейтс и Сорос. Целта им е лишено от истинско изкуство, човечеството да изгуби духовните си ориентири и да деградира в безразлична маса, която лесно може да бъде управлявана.

Това сигурно щеше да се хареса на Кристо: вечните спорове около работата му са сигурен признак на истинското изкуство. А по повод различните интерпретации за неговите произведения той казваше, че е чувал най-различни мнения - и всички, включително и най-критичните, са верни. 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата