Изложба скулптура и рисунки, наречена „Близо до сърцето“, открива на 18 ноември от 18.00 часа големият български художник Спартак Дерменджиев в столичната галерия „Стубел“ на ул. „Коста Лулчев“ 2В. „Тази година за мен е юбилейна. Имах планове за голямо представяне в залите на СБХ, включващо творби от всички досегашни мои изложби от 1996 до 2024 г. – само от заглавията им може да се направи изложба, но по различни причини не можах да ги осъществя“, споделя Дерменджиев.
Той показва по-рано през годината по-малка ретроспекция в Градската художествена галерия на Благоевград. Със съдействието на директора на галерията – живописеца Иван Милушев, представя там експозицията си „Предопределеност“, вместваща шест негови досегашни изложби, избрани не толкова хронологически, колкото тематично-идейно. „Подборът включваше и последната за момента моя изложба инсталация „Целувката“. Целувка, която – както се оказва, без да съм си давал сметка през тези 70 години – е предопределила не само творчеството ми, но и живота ми. Експозицията завършваше с инсталацията „Краят на света“, тайнствено загатва Спартак Дерменджиев.
Защо е нужен този увод? Защото предстоящата изложба в галерия „Стубел“, съдържаща проекти от 10-годишен период, също е предопределена от „Целувката“, казва скулпторът.
„Близо до сърцето“... Нали еротиката беше близо до сърцето на Дерменджиев, може би се пита зрителят. „Не, еротиката е в сърцето ми и не само, но и не точно еротиката. Но за това се надявам да стане дума при друг случай, ако се изпълняват обещанията на галеристите и ако системата ни пропусне през финото сито на цензурата“, отбелязва авторът.
Изложбата „Близо до сърцето“ също е ретроспекция, но на друг етап от творчеството му, наречен „Виртуални паметници“. Той започва преди десет години с виртуалното представяне на паметника на Георги Марков на площад „Журналист“ и до тази година вече е представил общо над двайсет. „Изложбата е съкратен вариант. Показваме само част от тези проекти. Както поради недостатъчно пространство, така и поради желанието да се акцентира не върху самите виртуални паметници, а върху работния процес, да се представят проектите – от идеите през рисунката до глината“, обяснява Дерменджиев.
В този смисъл експозицията спокойно може да се нарече и „Изборът на галерия „Стубел“. Той включва и два започнати, но незавършени и все още непредставени виртуално проекта. Те са заявка за следващи събития.
Изложбата включва портретни рисунки и скулптури на български интелектуалци, явно близки до сърцето на автора. „Недооценени, умишлено забравяни, сплашвани, изнудвани, оклеветявани, съдени, ограбени, принуждавани да мълчат, репресирани, убивани... Може би затова са близо до сърцето“, признава той.
Самият факт, че тези скулптурни портрети – на Георги Марков, на Райко Алексиев, на Кристо, на Иван Милев, на Жорж Папазов – са първите им скулптурни портрети в инак богатото на портрети и бюстове родно изкуство, говори, че тези личности са били нежелани от българското общество и система. А вероятно и продължават да са не дотам желани въпреки широко рекламираните демократични промени, посочва Спартак Дерменджиев. И добавя: „Може би и затова са близо до сърцето“.
„Тези проекти не са поръчка, няма да бъдат осъществени поне докато съм жив. Ако пък рано или късно се реализират, вероятно няма да бъда посочен като автор. Може би и затова са близо до сърцето“, казва известният скулптор.
Проектите могат да бъдат разгледани в пространството на галерия „Стубел“ до 7 декември.
