Покойният ни голям писател Генчо Стоев, лека му пръст, автор на "Цената на златото", има и произведение "Много висока тераса". За който не го е чел, да кажа - отвъд фабулата вътре, романът е интересен и със заглавието си. Самият писател, пък и ние, си го превеждахме така - "аз съм висока литературна топка. Казвам го иносказателно, за който схване". Писателят имаше периодични търкания с литературната номенклатура и периоди на изолация, та владееше иносказанието. 

Нашият, български дух, но и бит, са непрестанна битка между желанието за височина и ограниченията, които ни се поставят по всякакви причини - политически - целесъобразност от уравниловка, 

ниски, та дори низки цели както у елита, 

така и у обикновения индивид, обикновена сиромашия, толеранс към примитива. Това съществува по цял свят, но у нас по ред причини е малко по-осезаемо. 

Ала таванът е не само подходящ за метафористки термин; той е индикатор за ред неща и в най-прекия смисъл на думата. 

Случайно попаднах на чужди обяви за продажба на имоти в България - на английски и руски език. Направи ми впечатление, че в някои от тях специално се подчертава привлекателността на обектите с натъртването, че притежават  "и висок таван". В предложенията на български това не се среща особено. Не знам дали някой е забелязал около разгула на строителния бум в България - особено по морето, колко се повиши привидният лукс, ала често за сметка на височината на тавана. 

Не сме свикнали на високи тавани. Високият таван е съществувал у нации със силна аристокрация и съответно - с политическа и икономическа мощ. Високият таван е символ на сила и свобода. Можете да видите такива тавани във Франция и Русия, в остатъците от Австроунгарската империя, на Иберийския полуостров. Разбира се, в имотите на елита, не навсякъде. Ние, понеже елитите ни периодично са били или избивани, или подменяни, сме си останали с масово ниски тавани - това вече го казвам в няколкото смисъла на думата. И днес ценим квадратурата, сравнително отскоро и гледката ценим, но височината на тавана не влиза в достойнствата на обиталището, да не говорим, че и светлината, тоест прозорците, съвсем допреди десетилетия бяха за предпочитане оскъдни, тесни - да не духа. 

Затова не е рядко да видите днес по новите ни имоти четири- и петзвездни строения, в които - 

ако си протегнеш ръката, пипаш тавана

А ако си по-висок, няма нужда да я протягаш особено. 

Чисто икономически то е лесно обяснимо - спестява от разходите за строеж. По-ниска височина на тавана означава не само по-малко материали, но и по-къси тръби, по-къси кабели, по-малко разходи за отопление после, изобщо - абе лукс, но нашенски лукс - понаведен. 
И сега - ако се върнем към преносното значение, то без таван очевидно не може. Не можем да живеем с небето за таван, защото сме ограничени - и физически, и климатически, и ментално. Държавата на равенството, или на желаното такова, неслучайно бе сложила таван на собствеността. Притежанията на индивид и семейство трябваше да са такива, че хем да турят таван, хем този таван да не се достига лесно, за да има стимул. Един автомобил, за който се чака обаче с години, една вила, един апартамент - това беше разрешеният официално лимит на семейство. Административно фиксираният таван на притежанията правеше така, че административно могъщите хитруваха - с етажи, пристройки и приписвания на родители и деца. Но правеше и така, че хората усещаха някакъв уют на еднородността; таванът е нисък, ама това не потиска, щом всички сме заедно - под него. 

Днес няма таван на собствеността. Това е пък непрестанно социално напрежение - нерядко ставаме свидетели как социалната неприязън се насочва не към глупака на власт, не към некадърника в офиса, а към онзи, който има имот с басейн, заснет с дрон, или гараж с коли. Това не пречи таванът ни да си остава нисък - и в прекия, и в преносния смисъл на думата. И при богаташа, и при завистниците и душманите му. 
Доколкото помня, има таван на фонда за лечение на деца, има и таван на пенсиите. Първият е критикуван, вторият - приет добре от мнозинството. Заниженият морален таван обаче прави така, щото навсякъде не само съществува, но и лесно се появява по един Пенчев, 

който пише "СМЧ - Пенчев", 

като силистренския директор на НОИ. "Силно Мой Човек - Пенчев" е част от схемата на ниския морален таван - и в НОИ, и в ТЕЛК, както видяхме. И на равнище дребни административни услуги, и на ниво покупка на скъпа военна техника. 

Повсеместният нисък таван е национална особеност, която се вижда лесно от всеки гост. Повсеместният нисък таван тутакси подава следната индикация - тук се управлява не оттук, а от високи тавани, които са на друго място. 

Казано другояче, общество на землянки и колиби - в преносния смисъл на думата, се управлява от чужди посланици - в прекия смисъл на думата.