Глобата е наказание - държавна репресия за виновно и противоправно поведение. Глобите се налагат от редица държавни органи, когато е установено административно нарушение. Съдът също може да налага парични санкции за извършване на престъпления. Освен че е наказание, глобата представлява и публично вземане и, ако бъде събрана, става бюджетен приход. Точно затова е особено важно глобите да се събират - иначе смисълът от налагането им е нулев. А проблеми с тази "реколта" има, и то сериозни.

Всички знаем, че в България събирането на глобите е епично трудна работа. Легенди се носят за паричните санкции, които КАТ налага, а недисциплинираните шофьори не плащат и чакат да им изтече давността, за да бъдат отписани. Но малцина знаят, че когато НАП издава удостоверения за наличие или липса на неплатени задължения към държавата, понякога послъгва. Не нарочно, а поради липса на информация. Става дума за едни

неплатени глоби, наложени от съда, които се оказват "невидими"

.  
През есента на 2015 г. Националната агенция за приходите отказа да се занимава с вземанията на съдебната власт. Възникнаха спорове между Министерството на финансите и Темида. Висшият съдебен съвет разгледа конфликтния казус и излезе със становище, че вземанията на съдебната власт се делят на публични и частни. Съдилищата налагат глоби, но имат и различни видове разноски - например за възнаграждения за вещи лица и свидетели, държавни такси по граждански дела и пр. За тези разноски ВСС отсъди, че са частни държавни вземания, тоест събирането им не е грижа на НАП. Но това решение е доста спорно, защото въпросните разходи произтичат от публичната функция на съдилищата да раздават правосъдие.

През пролетта на 2016 г. стана ясно, че вземанията на съдебната власт, които не бяха събрани от НАП, са

огромни по размер - над 760 млн. лева.

И понеже изпълнителната власт не прояви особено разбиране и загриженост, съдебната власт се принуди да търси други "събирачи". Така се стигна до подписване на Споразумение за сътрудничество за принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт с Камарата на частните съдебни изпълнители (впоследствие бе поправен Законът за съдебната власт, като бе прието, че събиране на вземания на съдебната власт може да се възлага и на държавните съдебни изпълнители). Привличането на частните съдебни изпълнители може да е много ефективно от гледна точка на финансовия резултат. Но това на практика е отказ от страна на държавата да изпълнява публичните си функции. Оставяме настрана множеството практически въпроси във връзка с образуването на изпълнителни дела - например съдът следва да заплаща разноските сам на себе си. 

Като капак  възлагането на събирането на глобите на държавни или частни съдебни изпълнители се оказва в противоречие със закона. "Наказанието глоба се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания", гласи чл. 235 от Закона за изпълнение на наказанията. Но

този текст на закона явно е убягнал

както на министър Горанов, така и на Висшия съдебен съвет. Странно, нали!

Има  и друг важен детайл. За разлика от системата на НАП, в която съществува единен регистър на задължените лица, нито Камарата на частните съдебни изпълнители, още по-малко съдилищата, към които са държавните съдебни изпълнители, поддържат подобен регистър.  Това означава, че от 2016 г. насам няма как да бъде установено дали едно лице има публично задължение, произтичащо от наложена от съда глоба. Дори всезнаещата НАП няма как да разбере. И по тази причина, когато издава удостоверение за липса или наличие на публични задължения (по чл. 87, ал. 6 ДОПК), неплатени глоби, наложени от съда, там не фигурират. Също така, ако сте осъден за каране след употреба на алкохол например и не сте си платили глобата, може да не го споменавате пред банката, от която искате кредит - тя няма откъде да разбере за подобни задължения. 

Липсата на единен регистър създава и куп други затруднения - например да се установи дали наложеното парично наказание е изпълнено, или е погасено по давност, настъпила ли е реабилитация и т.н.

Немарливостта по този важен въпрос е много показателна за начина, по който държавата се отнася към своите функции. Протестиращите в последните дни все по-често скандират "Смяна на системата". И с основание - всички усещаме и виждаме, че системата не работи добре и не въздава справедливост. А наказанието е един от стълбовете на държавността...