- Дни преди третия опит за откриване на "София филм фест" тази година - и надяваме се, втори успешен, нека припомним: през март се наложи да отмените фестивала буквално „от днес за вчера“. Току-що нормално беше завършило Берлинале, всичко за СФФ беше готово... Как изглеждаше този форсмажор от ваша гледна точка?
- Беше неочаквано. Не само Берлинале завърши нормално с раздаване на мечките в края на февруари, но и белградският фест (който приключи на 8 март). Това беше последният фестивал преди кризата. Ние пък бяхме първият в света, който трябваше да затвори завесата и да се отложи във времето. Това бе кошмарен период за мен и екипа ми. Трябваше да взимам важни решения много бързо и с цялата отговорност към всичко и всички. Още на 8 март след заседанието на Министерския съвет сутринта и първата заповед на МЗ затворихме Дома на киното. На 9-и излязоха заповедите на Столичната община и НФЦ, съответно официално трябваше да обявим, че фестивалът няма да се състои и се отлага във времето. Трябваше да съобщим това на всички партньори, гости, международни и национални институции, участници с филми... В периода 9-12 март, когато трябваше да се открие фестивалът, нямахме време за нищо друго, освен да кажем по света и у нас, че фестивалът няма да го има през март и да го очакваме. И да не губим надежда – да си подсвиркваме с уста и гледаме на живота откъм светлата му страна (по Монти Пайтън).
През този бурен период се опитвах да поддържам бодър дух и да вдигам гарда на екипа ни. Пишех ежедневни мейли, които имаха някакви позитивни послания и винаги завършваха с музикален поздрав. Тъй като адреналинът при правене на голямо международно събитие стига пика си в мига, когато трябва да стартира, е необходимо време натрупаната енергия да се разпръсне, за да се върнеш отново в нормалното агрегатно състояние. След като не можех да представям гости и филми, да водя разговори, да се появявам по медиите и да свиря на китара на купоните, трябваше да измисля нещо, в което да вложа цялата тази енергия. Спонтанно се роди идеята за въображаем дневник на 24-тия СФФ. Кръстих го IMAGINE и първото му издание се появи в мрежата на 18 март. До края на май направихме 17 издания на дневника, в които имаше видеопослания от участници с филми или в журитата на феста, от приятели на СФФ, сред които Вим Вендерс, Тони Палмър, Кшищоф Зануси, спомени какво се е случило на съответния ден преди години, музикални и видеопоздрави. Дори изпратихме „писмо до Америка“ до Том Ханкс и Рита Уилсън… Може да се разходите из дневника тук: https://siff.bg/bg/articles/hora-i-sabitiya/imagine.
- Отмяната със сигурност е свързана със значителни финансови загуби. Коронавирусната пандемия удари твърде силно, понякога и неизлечимо, икономиката на културата, как стоят нещата при вас в дългосрочен план? Ще оцелеете ли?
- Пандемията удари всичките ни дейности: кинофестивал, пътуващ фестивал, Дом на киното, разпространение на филми. Единствено филмовите продукции, с които бяхме ангажирани през пролетта, не пострадаха, защото бяха в постпродукция и извънредното положение само забави завършването им. Оцеляването ни е свързано не само с нашата воля да останем. Ние не сме търговско предприятие, произвеждащо стоки, които имат своя пазар, и моментното спиране на производството или затварянето на магазина само отлага във времето стигането до потребителя. Ние правим културен продукт, при който няма заложена печалба. Печалбата и радостта е този продукт да се реализира и да стигне до зрителя. Ударът по културните оператори може да бъде преодолян с държавна намеса. Институциите въведоха някои мерки в тази посока. Първата реакция бе на Столичната община с програмата „Солидарност в културата“. Наскоро Министерството на културата представи проекта „Едногодишна програма за подкрепа на частни организации в областта на изкуствата“. Целта на този проект е да подкрепи недържавните културни оператори, които са активни в своята дейност. За съжаление тази държавна помощ се третира по регламента на ЕС 1407/2013 (правилото „де минимис“) и се натрупва с други държавни подкрепи, които съответните оператори са получили в последните 3 години за своята дейност. Съответно организация като нашата, която е била подкрепяна по различни проекти през годините, е в невъзможност да се възползва в пълния размер на новата държавна помощ. А би трябвало, защото това е смисълът – да бъдат подкрепени активните и доказалите се, за да оцелеят, и това, което правят, да продължи и да се развива. Очаквам държавните институции да отворят нови форми на подкрепа на културния сектор. Иначе няма да успеем да стъпим на краката си.
- В края на юни направихте първи опит за „рестарт“ на фестивала с прожекции основно на открито и в интернет. В същото време Кан, Карлови Вари и редица други точно в този период отмениха напълно тазгодишните си издания; някои като Анеси пък се проведоха изцяло дигитално. На практика бяхте първите с живо издание, нали?
- Бяхме първите, които дръзнаха да има смесено издание. Още в края на март някои фестивали веднага минаха онлайн (Вилнюс, Копенхаген). И с голям успех, защото всички си седяха вкъщи. Други ги последваха. България бе една от първите страни в света, която възобнови възможността за кинопрожекции в нормални кина, разбира се, с намален капацитет на залите. Не че някой ходеше на кино. Но поне вратите бяха отворени.
- „София филм фест – лято“ си беше безразсъдна смелост. От една страна – публиката не беше готова да излезе и да се забавлява, от друга – помня отменените и прекъснати заради поройни дъждове и бури прожекции на него...
- Трябваше да се рискува. Съдържанието на СФФ е огромно, включително няколко международни конкурса със съответните журита, както и копродукционния пазар София Мийтингс. Всичко това трябваше да се реализира през 2020-а. Оставането на целия фестивал и особено на София Мийтингс през есента ги подлагаше на голям риск да не се случат в пълния им мащаб. Пък и трябва да се съобразяваме с международния фестивален календар. Затова разделихме фестивала на две – лято и есен, а София Мийтингс реализирахме с две програми – едната в края на май, другата в началото на юли.
Скочихме в дълбокото през лятото, вярно. Публиката беше сдържана, хората бяха предпазливи и това е нормално. Дори природата реагира на дръзкия ни опит. Но все пак ни позволи да имаме церемония и да раздадем наградите си. Гръмотевичните фойерверки и потопът след това ще бъдат запомнени от всички.
Успяхме да реализираме София Мийтингс на 100%. Планираните прожекции на български и регионални филми бяха гледани онлайн от рекорден брой фестивални селекционери и сейлс компании. Един от резултатите е селекцията на „Февруари“ на Камен Калев в основната програма в Кан. В тези дни целият филмов свят бе София, макар и виртуално.
Фестивалът успя да реализира и конкурсните си програми. Филмите бяха гледани онлайн от изключително авторитетните международни журита и те взеха своите решения, които бяха облечени в награди, връчени на 6 юли на откритата платформа на НДК А6. Това беше опит, който ще запомним.
- Прояви ли публиката ви интерес към онлайн показа, който продължава и до днес? Достъпът до филмите беше доста скъп като за българския стандарт.
- Това е първият ни опит за частично фестивално издание онлайн. В предишни години бяхме правили безплатни онлайн прожекции на някои филми след края на СФФ. Поради пандемията решихме да предложим част от съдържанието в мрежата - в партньорство с лидерите на предлагането на онлайн фестивални услуги, Festival Scope & Shift 72. Следвахме съветите им по отношение на цените на билетите. Трудът и съдържанието, което предлагаме, имат своята цена. В повечето държави по света това се оценява и резултатите са впечатляващи. У нас все още хората предпочитат да теглят филми от пиратски сайтове, пък и няма кой да ги спре. Докато държавата не се намеси в борбата с пиратството, пионерските опити на донкихотовци като нас ще си останат рискови. Но и това е опит. Интересът на публиката бе умерен, но съм уверен, че тази форма на комуникация между кино и зрител ще се развие в България и ще влезе в своята нормалност. Нима не беше така в началото на 90-те с пиратирането на филми на видеокасети и DVD, да не говорим за музиката? Смятам, че за налагане на нормалност в онлайн пространството ще се намесят големите разпространители, защото тяхната дейност е обречена, ако се разчита единствено на физически кинопоказ.
- Какво ще включва „София филм фест – есен“ освен прожекции на филми от фестивалната селекция? За партита във вида, в който ги познавахме преди коронавируса, предполагам не може да става дума?
- СФФ Есен ще покаже филмите, които не са били представени до момента от програмата на 24-тия СФФ. Международните гости ще са много ограничени. Засега сме потвърдили откриването с присъствието на големия македонски режисьор Милчо Манчевски, който ще представи филма си „Върба“ на официалното откриване на 25 септември. Основният акцент в есенната програма са премиерите на българските игрални и документални филми. Говорим за 15 филма! Пет игрални (сред тях са новият филм на Иван Черкелов „Не влизайте в пререкание с персонала на банята“, дебютите на Иван Юруков „До последния каприз“, братя Калинови „Пепел под слънцето“), шест документални (включително „Мълчание с достойнство“ на Адела Пеева, „Рангел завинаги“ на Коста Биков и филмът-концерт „Подуене блус бенд: 30 години на пътя“), плюс трите дигитално възстановени серии на „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров. На кино ще бъдат видени едни от най-големите фестивални хитове на изминалата година, сред които „Фарът“ на Робърт Егърс, „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш, „Боядисаната птица“ на Вацлав Мархоул, „Прегоряла ерес“ на Джузепе Капотонди, „Диего Марадона“ на Асиф Кападия, „Синоними“ на Надав Лапид („Златна мечка“ за 2019), „Любовен романс ООД“ на Вернер Херцог, „Кънингам“ на Ала Ковган и много други.
Познатите партита, с които СФФ е световноизвестен, ще отложим за юбилейното издание. Отговорни сме към публиката и ще създадем условия за фестивал при спазване на противоепидемичните изисквания. Нашите партита не са с маски. Ще изчакаме.
- Смятате ли традиционния начин за кинопоказ – прожекция в киносалон, за застрашен, след като тазгодишната истерия се добави към и без това постоянно нарастващите технологични възможности това да става от дома, във всяка точка на света?
- В момента – да. Ако тази ситуация продължи, ще бъде много трудно връщането към нормалността. Но аз съм от тези, които вярват в това. Технологичният изолаторен заместител не ми е интересен. За мен живият контакт между автор, филм и публика е незаменим.
- 2020-а ли е най-голямото изпитание, пред което екипът на СФФ се е изправял някога? Мислите ли отсега за перспективите пред 25-ото издание догодина?
Засега – да. Има още три месеца от тази година. Какво следва – никой не знае. Очаквам Нова година, дано да е с нов късмет. След завършване на есенното издание на СФФ поемаме към юбилейното 25-о. Искрено се надявам вирусът да си е отишъл и да започнем отново да се прегръщаме.
