''Телеграм" е един от най-успешните руски проекти на XXI век. Въпреки че представителите му и неговият собственик Павел Дуров правят всичко възможно, за да не бъдат свързвани с Русия, това е руско приложение. Разработчиците му са руснаци, сървърите му са в Русия и има достатъчно доказателства за тесни връзки с Кремъл и Федералната служба за сигурност /ФСС/. Така че въпреки деклараците за независимост, на практика ''Телеграм'' е мощно информационно и разузнавателно оръжие на Кремъл.

"Телеграм" стартира през 2013 г. и за 11 години успя да се превърне от обикновен месинджър в мощна социална мрежа с анонимни канали, новини, ботове и криптовалута, където можете да купите всичко. През юни 2022 г. ''Телеграм'' има 700 милиона потребители и контролира 4% от пазара за чат приложения, превръщайки се в най-популярното приложение за комуникация в Беларус, Казахстан, Молдова, Азербайджан, Киргизстан, Йордания и Камбоджа. През 2023 г. ''Телеграм'' се класира на четвърто място на планетата по популярност сред приложенията за комуникация, ако не броим WeChat и QQ, използвани само в Китай. Първо място по аудитория ''Телеграм'' заема в Индия, където живеят 70 милиона от потребителите.

''Телеграм'' също така се превърна в основен източник на новини и място за комуникация в Иран. През 2016 г. 20 от 83 милиона (20%) иранци са използвали приложението. Комитетът за защита на журналистите обаче препоръча на иранските журналисти да не използват ''Телеграм'' от съображения за сигурност.

Войната в Украйна също доведе до рязък скок на интереса към приложението. След пълномащабната инвазия украинците започват да прекарват осем пъти повече време в ''Телеграм". Пикът на популярност е между 28 февруари-6 март 2022 г. Украинските доброволци и правителството използваха тази платформа, за да координират работата си. Благодарение на анонимни ботове в първите месеци на войната бежанците можеха да намерят места за спане и да се информират за условията на престоя си в чужбина. Днес ''Телеграм'' известява за въздушни нападения, когато не се чуват сирени. Приложението използва ботове за събиране на информация за руска и украинска техника и войски.

Поради почти пълната липса на цензура в "Телеграм" може да се намери всичко. В допълнение към емисията с новини, той работи и като огромен пазар. Донякъде прилича на полуанонимен ''даркнет'', достъпен с едно кликване.

Началото

През декември 2013 г. руските медии съобщиха, че ФСБ (Федералната служба за сигурност на Русия) изисква от платформата ''ВКонтакте'' да предостави данни за членове на онлайн групи, свързани с украинския Евромайдан. Собственикът й Павел Дуров отказа. ''Защитата на личните данни на хората си заслужава и струва много повече. От декември 2013 г. не притежавам никаква собственост, но все още имам нещо по-важно - чиста съвест и идеали, които съм готов да защитавам", написа тогава той.

След това Дуров бе принуден да продаде дела си във "ВКонтакте", бе освободен от директорския пост и емигрира от Русия. Поне на пръв поглед. Защото според бившия му колега Антон Розенберг, през есента на 2014 г. Дуров се завръща безпрепятствено в родния си Санкт Петербург, без излишен шум и PR.

Въпреки че в интервюта твърдеше, че за него "няма път назад" и че публикува манифест "7 причини да не се връщаш в Русия", според данни на руските гранични служби, които изтекоха преди няколко дни в Интернет, Павел Дуров е бил в Русия поне 50 пъти  в периода от 2015 и 2021 г. И обикновено това е ставало по времето на ключови за "Телеграм" събития. Например - през 2017 г., когато ФСС искаше ключовете за криптиране, или през есента на 2021 г., когато "Телеграм" блокира "Умното гласуване" на Алексей Навални и другите опозиционни ботове преди изборите за Думата през септември 2021 г.

При това в неотдавнашното си интервю пред американския журналист Тъкър Карлсън Дуров заяви, че се старае да не посещава "големи геополитически държави"  като Русия, Китай и САЩ. "Пътувам по места, за които съм сигурен, че съответстват на нашите ценности и на това, което правим", каза той, обяснявайки принципите за личната си безопасност.

От 2014 г. основният проект на братя Дурови е ''Телеграм'', който те създават, докато работят във ''ВКонтакте''. Известно време (поне до септември 2017 г.) разработчиците на ''Телеграм" и "ВКонтакте", с които Дуров твърди, че не поддържа връзка от 2014 г., са работели в една и съща сграда - "Дома на ''Зингер" (офис сграда в центъра на Санкт Петербург, построена по поръчка на американската компания за шевни машини "Зингер" - бел. р.).

Но и други факти показват, че ''Телеграм'' все още е тясно свързан с Русия.

Руско финансиране

''Телеграм'' никога не е бил печеливша платформа. Груба оценка показва, че към края на 2024 г. дълговете на компанията може би ще преминат 530 милиона долара. През първите осем години ''Телеграм'' официално не печели нищо, а през 2021 г. в каналите започват да се появяват рекламни публикации, като изискванията за рекламодателите са доста високи - те трябва да депозират поне 2 милиона евро в специално открита сметка. Първите реклами популяризират криптовалути, ипотеки, фалшиви новини и съмнителни обменни курсове.

От юни 2022 г. в "Телеграм" има премиум абонамент за потребителите за 5 долара месечно. Дуров казва, че до 2021 г. е плащал за разработката и сървърите от личните си финанси. По това време руският ''Форбс'' оценява състоянието на Дуров на 400 милиона долара.

Финансовата история на ''Телеграм" обаче има и по-интересни страници: през 2018 и 2021 г. Дуров набира 2,5 милиарда долара, за да пусне криптовалута Gram и TON и да покрие дълговете на компанията. След неуспешен опит да получи разрешение за финансови транзакции от Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC), Дуров трябва да върне парите с лихва.

През 2018 г. Дуров съобщава в документи до SEC, че е събрал 850 милиона долара от 81 инвеститори. Той не назовава имената на инвеститорите, но някои от тях сами се разкриват. Сред първите официални инвеститори на "Телеграм" са руският милиардер Роман Абрамович (инвестирал 17 милиона долара); Сергей Солонин, основател на руската платежна система Qiwi (10 милиона долара); бившият собственик на компанията ''Вим-Бил-Дан'', руският олигарх Давид Якобашвили, срещу когото Украйна наложи санкции заради близостта му с режима на Путин.

През май 2020 проектът с криптовалутата е закрит. В началото на юни Дуров посещава тайно Русия. На 4 юни той пише в "Телеграм", че приветства намерението блокирането на "Телеграм" в Русия да бъде прекратено, тъй като това "би повлияло положително на иновационното развитие и националната сигурност на страната". Дуров отбелязва, че екипът му вече по-ефективно отстранява "екстремистката пропаганда" и обещава да подкрепи властите, ако те решат да се борят с тероризма, без да нарушават правилата на конфиденциалност. На 18 юни "Роскомнадзор" прекратява блокирането на "Телеграм", а вечерта Дуров отлита от Петербург в Белград. Там сръбски нотариус удостоверява споразумението между Telegram Group Inc. и SEC по делото TON, като Дуров се задължава да върне на инвеститорите веднага $1,193 млрд.

След като губят пари от идеите си за криптовалута, през 2021 г. братята Дурови пускат облигации на фондовата борса в Санкт Петербург. Обикновено изборът на платформа за ценни книжа зависи от местоположението на потенциалните инвеститори. Така че Дуров очевидно разчита на руски активи.

И това се потвърждава. През 2021 г. VTB Capital харчи над 1 милиард долара за облигации на ''Телеграм''. Тази компания е 60% собственост на руската държава и повече от 20 години се управлява от близкия до Кремъл Андрей Костин.

Друг купувач на облигациите е Alfa Capital, собственост на Михаил Фридман, руски олигарх от лвовски произход, който е под санкции в Украйна и Европейския съюз. Известно време най-голямата дъщеря на Путин Мария ръководи благотворителния проект Alfa Endo, който Фридман финансира. Към май 2023 г. ''АлфаСтрахование'' застрахова Руската гвардия.

Странното блокиране и разблокиране на "Телеграм" в Русия

Легендата, че ''Телеграм'' не предоставя данни на властите, датира от 2017 г. Тогава при терористична атака в метрото в Санкт Петербург са убити 16 души. Федералната служба за сигурност /ФСС/ заявява, че престъпниците са координирали действията си в ''Телеграм'', и искат Дуров да им предостави така наречените ключове за криптиране. Те би трябвало да позволят на ФСС да прочете кореспонденцията на заподозрените. Междувременно "Роскомнадзор" завежда дело срещу социалната мрежа, като обещава да я блокира в Русия, ако откаже да предостави ключовете. Дуров отсича, че специалните служби няма да получат такава информация.

''Телеграм'' губи делото и през април 2018 г. "Роскомнадзор" блокира месинджъра. Но го прави по доста странен и неефективен начин - "Роскомнадзор" блокира IP адреси, които не са свързани с ''Телеграм''. Така месинджърът продължава да работи, но пък услугите на ''Гугъл'', ''Майкрософт'' и "Амазон'' стават недостъпни, тъй като "Роскомнадзор блокира достъпа до техните сървъри. Рекордът е поставен, когато за един ден са блокирани 20 милиона IP адреса. ''Телеграм'' продължава да работи, а нито една от услугите на ''Гугъл'' не е достъпна.

За сравнение - успешното блокиране на ''Фейсбук'' и ''Инстаграм'' в Русия след началото на войната в Украйна отне няколко дни (сега тези социални мрежи са достъпни само чрез VPN).

Така че с основание може да се заключи, че руските власти не са планирали да блокират ''Телеграм'', а само са се престрували, че се борят срещу Дуров.

През 2020 г. журналисти от ''Wired'' молят бившия говорител на "Роскомнадзор" да коментира блокирането. ''В настоящата ситуация е капан да участваш в американски разследвания. Пазете се'', отговаря той.

Както при историята с шумното напускане и тихото завръщане на Дуров, за разлика от широко обсъжданото блокиране, ''деблокирането'' на ''Телеграм'' остава почти незабелязано. Това става след тайно посещение на Дуров в Москва.

Алексей Волин, заместник-ръководител на руското министерство на комуникациите, заяви тогава, че "Роскомнадзор" и прокуратурата са се отказали от блокирането, тъй като то е ''технически невъзможно'', а самият екип на приложението вече си сътрудничи с властите. Т.е. официално бе признато, че ''Телеграм'' си сътрудничи с руските специални служби поне от лятото на 2018 г.

През март 2022 г. Олег Матвейчев, заместник-ръководител на Комитета по информационна политика, информационни технологии и комуникации на Русия, каза: ''Дуров постигна компромис с ФСС... ''Телеграм'' инсталира оборудване, с което всички опасни субекти да могат да бъдат наблюдавани".

Сървъри в Русия

Според закона за защита на личните данни в Русия всички големи компании, които съхраняват лични данни на руснаци, са длъжни да държат сървърите си в Русия. ''Телеграм'' работи успешно в тази страна и спазва нейните закони, както местните власти многократно потвърдиха. Следователно ''Телеграм'' съхранява сървърите с нашата кореспонденция и лични данни там.

През 2014 г., когато Дуров за кратко напуска Русия, се появи слух, че разработчиците, сървърите и офисът на "Телеграм" се намират в чужбина. Офисът в Лондон отваря през 2014 г. и затваря през 2019 г., като обяви, че ще се премести в Дубай (ОАЕ) в небостъргача Kazim Towers.

Тези твърдения се оказаха неверни. След като германските власти дълго време не успяват да получат отговори от Дуров на запитванията си, през 2021 г. журналисти от ''Шпигел'' посетиха офиса на ''Телеграм'' в Дубай. Оказва се, че е празен, а портиерката на сградата казва пред журналисти, че не е виждала никой да влиза в офиса повече от три години.

Според Антон Розенберг, който е работил дълги години във ''ВКонтакте'' и по-късно в ''Телеграм'', от септември 2017 г. офисът на ''Телеграм'' се намира на ''Невски проспект'' в ''Дома на Зингер'' в Санкт Петербург.

''Телеграм'' използва услугите на двама партньори за прехвърляне на данни: GlobalNet LLC и RETN, които се управляват от руснаци. Кореспонденцията на потребителите се съхранява на сървърите на ''Телеграм''. Представителите на компанията не казват къде точно се намират сървърите, но за да може кореспонденцията да се предава без забавяне, те трябва да бъдат разположени възможно най-близо до потребителите. Един от ключовите пазари за ''Телеграм'' е Русия, където GlobalNet и RETN имат свои собствени сървъри и канали за данни.

GlobalNet е регистрирана в Нидерландия, а ''Телеграм'' използва нейните клонове, за да работи в Европа. Въпреки че този доставчик също има комуникационни канали в Казахстан, Украйна, Германия, Русия и други страни, трафикът на ''Телеграм'' се счита юридически за европейски, благодарение на тази регистрация. През 2020 г. GlobalNet посочи ''Телеграм'' като един от ключовите си партньори със сървъри в няколко руски града.

През 2022 г. руският език изчезва от уебсайта на GlobalNet заедно с всички препратки към Москва и Санкт Петербург и е добавена украинска версия. Този доставчик се управлява от руснака Алексей Закревски, който посочва, че работи в Амстердам и Санкт Петербург. Към август 2023 г. поне шестима от единадесетте служители на компанията все още живеят в Русия.

Украински изследователи също откриха сървъри, които принадлежат директно на ''Телеграм'' в Русия. Според услугата GeoLite2, която показва географското местоположение на IP адресите, към септември 2023 г. поне един от сървърите на telegram.org все още се намира в Санкт Петербург.

Служители в Русия

По време на ''блокирането'' на ''Телеграм'' и делото с "Роскомнадзор" вицепрезидентът на компанията Иля Перекопски, третият човек във висшето ръководство, публично посети Русия. През юли 2020 г., месец след ''разблокирането'' на ''Телеграм'', Перекопски говори на форум с руския премиер Михаил Мишустин, където критикува данъчната система на САЩ. Месец по-късно той вече е на почивка с губернатора на Вологда.

Рускинята Алена Софийна, която е автор на някои от най-популярните Телеграм стигери, също живее в Москва и работи в студиото на украинофоба Артьом Лебедев.

Тихон Давидов, един от служителите, за които се твърди, че са живели и работили в ОАЕ, също така е бил преподавател в Московския държавен университет от 2018 до 2022 г. Тихон също така е шахматист и в своя профил в Chess.com през юни 2022 г. пише: "Здравейте, казвам се Тихон Давидов, живея в Москва". Впоследствие ''Телеграм'' въведе политика, която забранява на служителите да имат акаунти в LinkedIn.

Сътрудничество с авторитарни правителства

Според "Новая газета" през 2011 г., малко след първите митинги на площад ''Болотная'' в Москва, Павел Дуров в кореспонденцията си с Владислав Сурков, един от идеолозите на нападението срещу Украйна и опитите за създаване на т.нар. Новоросия, пише за своята социална мрежа ''ВКонтакте'': ''Както знаеш, ние си сътрудничим с ФСС и отдел К на Министерството на вътрешните работи от няколко години, като своевременно предаваме информация за хиляди потребители на нашата мрежа под формата на IP адреси, мобилни телефонни номера и друга информация, необходима за идентифицирането им." Той добавя, че няма нужда да се блокират опозиционни канали, тъй като това ще доведе до отлив на потребители към западни платформи, които Русия вече няма да може да контролира. Дуров все още се придържа към този подход днес, поради което каналите в ''Телеграм'' почти никога не се блокират, независимо от съдържанието.

През 2017 г., в отговор на искане от иранските власти, Дуров блокира един от основните опозиционни канали на Иран.

През 2019 г. по време на протестите в Москва "Роскомнадзор" спря целия мобилен интернет, а анонимният ''Телеграм'' канал ''Товарищ майор'' публикува архив с лични данни на 3000 протестиращи. В метаданните на файла се посочва, че е създаден от Главното управление на руското вътрешно министерство в Москва. Междудругото, никой не блокира и този канал.

''Телеграм'' обаче не бърза да си сътрудничи с демократичните правителства. Единственият публично известен случай на сътрудничество на ''Телеграм'' със западни държави е Германия. След като многобройните искания за блокиране на екстремистки групи бяха игнорирани от руснаците, в германски вестник беше публикувано обръщение към Дуров, на което той отговори. След преговори германската полиция обяви блокирането на 81 канала и 90 групи. Според ''Шпигел'' ''Телеграм'' е създал специален имейл за комуникация с полицията.

Притеснения относно криптирането

Криптирането от край до край е надежден начин за защита на данни, включително текстови съобщения. Ключовете за дешифриране на такива данни се съдържат само в устройствата на изпращача и на получателя. Всеки друг, дори ако получи достъп до криптираната кореспонденция, няма да може да я дешифрира, без да получи ключовете от някое от тези устройства.

През 2015 г. Дуров каза в интервю, че поверителността е големият проблем на приложението WhatsApp и че в ''Телеграм'' е много по-сигурно. Но това не е вярно, меко казано. ''Телеграм''  няма криптиране от край до край по подразбиране и то може да се активира само ръчно за тайни чатове. Тези чатове могат да се създават само от смартфон и не се виждат от компютър. Трябва ръчно да създадете отделен таен чат за всеки човек, с когото искате да говорите.

Освен това независими анализатори не могат да анализират кода на ''Телеграм''. Изходният код на смартфона и компютърните приложения наистина е отворен, но кодът на сървъра на ''Телеграм'' е затворен. Следователно не е ясно какво се случва със съобщенията, след като попаднат на сървърите, но пък е сигурно, че такива съобщения в повечето случаи не са криптирани от край до край.

За да видите как ''Телеграм'' може да дешифрира контакти, файлове и всички получени и изпратени съобщения, съхранявани на неговите сървъри, просто си вземете нов смартфон, инсталирайте ''Телеграм'' и влезте в акаунта си. Ще видите цялата си предишна кореспонденция. През 2016 г. изследователят по киберсигурност Нима Фатеми и основателят на месинджъра на ''Сигнал'' Мокси Марлинспайк описаха този проблем. Това потвърди пред ''Wired'' и Елиас Кампо, който е работил в ''Телеграм'' пет години.

Представителите на ''Телеграм'' заявиха, че твърденията не са верни и че Кампо никога не е работил там, а само е бил доброволец за кратко време. В отговор Кампо даде на журналистите документи за няколко години работа в компанията (2016-2021 г.) и скрийншотове на кореспонденция от имейла си в домейна на ''Телеграм'' с ръководители от ''Епъл", "Спотифай" и "Страйп" от името на компанията. Той предостави и копия на договори между ''Телеграм'' и други компании със своя подпис.

Връзки с ФСС

През август 2022 г. украинският журналист Игор Бондаренко е пленен от Русия, докато се опитва да напусне Херсон. Два месеца по-рано той изтрива цялата кореспонденция от месинджърите си, включително от "Телеграм". Но по време на разпита руските военни му показват кореспонденцията му в таен чат с представители на ''Десен сектор'' в продължение на шест месеца.

Такива случаи не са рядкост и могат да бъдат обяснени с работата на специални програми, които събират информация от отворени чатове, анализират публични данни, деанонимизират потребителите и правят цифрови портрети. Тези програми обаче не могат да възстановят изтрита кореспонденция, особено от тайни чатове, за които се предполага, че са криптирани и се съхраняват изключително на устройствата на събеседниците. Поне така твърди ''Телеграм''.

Много хора си мислят: ''Не споделям нищо тайно, така че няма какво да крия'', но дори и в такива случаи данните от смартфони помагат на платформата да анализира информация и да получава важна разузнавателна информация. Например много доброволци, които помагат на въоръжените сили на Украйна, поддържат връзки с военните и помежду си в ''Телеграм''. Въпреки че живеят в Лвов или Киев и тяхната кореспонденция и геолокация може да изглежда безобидна за военните, данните от техните смартфони могат да помогнат на платформата да анализира информация и да получи важни разузнавателни данни.

Някои хора дори ограничават предаването на лични данни в ''Телеграм'', но не се отказват да го ползват, защото ''е удобно''. ''Телеграм'' обаче може да анализира не само нашата собствена кореспонденция и предадени файлове, но и метаданни, като време на активност, брой обаждания и събеседници, най-активни събеседници и списъци с контакти.

Последното е много важен момент. Със списъците с контакти на милиони хора ''Телеграм'' може да анализира връзките между тях, да идентифицира истинските имена на хората, сферата им на дейност, да намери допълнителни телефонни номера, на които са регистрирани анонимни акаунти в ''Телеграм'' и т.н.

Така ''Телеграм" може да създаде цифров портрет дори на тези, които нямат акаунти в платформата, но са в нечий списък с контакти. Колкото повече такива споменавания има в контактите на различни хора, толкова по-голяма е точността.