Млад, русокос мъж, със син блейзър се приближава до златния церемониален жезъл в центъра на залата. За секунда Камарата на общините притихва и след това избухва в негодувание, когато той демонстративно вдига с две ръце символа на кралската власт и го отнася навън. Без златното украшение закони не могат да се гласуват. Председателят Джон Бъркоу нарежда жезълът да се върне, а младият депутат от Лейбъристката партия да напусне заседанието.
Причината за демонстрацията? Решението на Тереза Мей грубо да не спази графика и да отложи гласуването на споразумението за напускане на Европейския съюз, което тя самата договори с Брюксел. Въпреки повтаряните до последно уверения от целия кабинет и от самия министър-председател, че сделката ще бъде предложена на депутатите за вот на 11.12.2018, изненадващо Мей обяви, че се връща обратно на континента за срещи с Ангела Меркел и холандския премиер Марк Руте, за да получи „допълнителни уверения“ по най-щекотливия въпрос от споразумението, а именно, т.нар. спирачка за Северна Ирландия.
Предоговаряне по принуда
Допълнителните дипломатически совалки са последен отчаян ход за намиране на нужните гласове за прокарването на сделката през британския парламент. Понастоящем не съществува мнозинство от членове в Камарата на общините, което да подкрепи така предложеното споразумение, и е малко вероятно допълнителните разговори с лидерите на ЕС да променят тази ситуация. Още повече след като и двете страни твърдо заявяват, че ново предоговаряне – т.е. промени в текстовете на споразумението – няма да има. Така или иначе вероятно по този начин Тереза Мей си спечели още около месец начело на страната. Без да е зададена конкретно новата дата за гласуване, то вероятно ще се случи на 21 януари. Само два месеца преди автоматичния Брекзит без сделка по чл. 50.
Какъв Брезкит ще видим (и дали изобщо), е най-важният политически въпрос в Европа. В същото време британските политици, а и в голяма степен цялото общество в Обединеното кралство, са в патова ситуация. В парламента са се оформили (поне) четири лагера с различна визия за това какво трябва да последва в отношенията между Острова и континента. Толкова различни са тези визии, че намирането на допирна точка между тях или достигането до общ консенсус на този етап изглежда почти невъзможно.
Различните лагери в британския парламент
Първият лагер подкрепя сделката на Тереза Мей. В него е включена основната група от Консервативната партия – почитатели както на напускането, така и на оставането в ЕС. Става дума за тези политици, които търсят нещо като компромисно решение, с което да са доволни и от двете страни на барикадата. Те стоят зад тезата, че представената от Мей сделка е единствената възможна и по-добра не може да бъде получена. Проблемът е, че засега твърдите ядра са отблъснати от компромиса.
Втората коалиция е на почитателите на „хард“ Брекзит. Основно формирани от бекбенчърите на Консервативната партия в т.нар. Група за европейски изследвания (European Research Group), водена от депутата Джейкъб Рийс-Мог, с някои отделни включвания от лейбъристите и допълнена от коалиционния партньор в правителството Северноирландската юнионистка партия. Те създават най-сериозни проблеми на премиера, защото възприемат (по мнението на автора – правилно) поставената на масата сделка като предателство спрямо гласувалите за излизане от ЕС. Те открито се целят в Брекзит без сделка по правилата на Световната търговска организация.
Третият лагер е оформен от мнозинстовото на Лейбъристката партия, която в последните месеци открито е подигравана, че позицията й е по-скоро от света на приказките. Хората на Джереми Корбин настояват за оставка на Тереза Мей, за нови избори и техен кабинет, който да договори по-добра сделка. Проблемът е, че и тяхната партия има тежки вътрешни разделения за това дали да има Брекзит, или не. Опитват се едновременно да поддържат всички позиции, за да не претърпят електорален разпад. В същото време посланието от Брюксел е, че нови преговори няма да има, включително и с Корбин.
Последната страна в големия Брекзит дебат е коалицията, която подкрепя 100% оставане в Европейския съюз. Тя се състои от разнообразен съюз на политици от почти всички партии, включително либералдемократите, зелените и шотландските националисти. Тяхната стратегия е да предизвикат втори референдум, т.нар народен вот, чрез който да обърнат посоката от предишното допитватне до британците.
Ще успее ли Мей да спаси сделката си?
Тереза Мей си даде срок до края на януари, за да намери още съюзници. Засега това изглежда като невъзможна задача. Още по-интересно е дали след като всичко това приключи, изобщо ще съществуват старите британски партии, а не четири нови.
Намираме се във времена, които ще решават политическото бъдеще както на Великобритания, така и на Европейския съюз. Предстои да наблюдаваме дали и как една от люлките на цивилизацията ще реши най-тежкия си вътрешен конфликт от десетилетия. Ще видим и докъде се простират пределите на демокрацията.
