Сигурно не съм прав, но по времето на комунизма най-гадна бе системата на Комсомола - барабар с всичките там чавдарчета, пионерчета, септемврийчета, отрядни председатели, дружинни ръководители и тем подобни елементи. Все тая дали комсомолците са копирали системата си от бойскаутите, или са имали някакъв творчески принос - абсолютно все тая. По онова време дразнещ беше ентусиазмът на нищоправеното. Безкрайното безсмислено говорене. Очертаването на нови фантасмагорични светове, в които всички се обичаме като братя, цъфтят рози, а развитият социалист вече е станал комунист, който се къпе в мед и мляко - ако ще. Ако не ще - не се къпе. Светове, които са недостижими дори за титани на мисълта от калибъра на Урсула Ле Гуин, Айзък Азимов и Джон Р.Р. Толкин. 

И днес, ако някой ми каже: “Да очертаем пътя напред чрез идентифициране на нови идеи, с въображение и знания от свободни хора“, и получавам пристъп на нервност, независимо че тая ”мъдрост“ бе написана в десноцентристкия ”План за България“, предложен от ”Отровното трио“. Трябва да си признаем -  с разрастването на гражданския сектор, около защитата на европейски програми и успоредно с хиляди още дреболии,

всекидневно се ражда толкова много комсомолщина,

че с багер да я ринеш. И старите комсомолци сигурно не са виждали толкова. 

Онзи ден, покрай политическата декларация на конгреса на БСП: ”Промяна за България! Сега!“, а и докато обсъждаха ”Визия за България”, пак бяхме атакувани от скудоумието на комсомолщината. ”Главната задача на БСП сега е да намери “ново място на труда и производството в системата на обществените ценности”. Мащабна работа - ще преподредят човешките ценности за мандат, мандат и половина. БСП очевидно има недостиг на витамини, затова постоянно говори и за "енергия" - трябва да се търси “целенасочена инвестиционна програма, привличаща инвестиции и човешка енергия”, защото "привлечената човешка енергия води до повишен административен капацитет".

В такива соцдокументи накрая полетът на мисълта по традиция трябва да опре в небесата:  "БСП е естествен носител и авангард на промяната, само БСП може да гарантира демократична и социална промяна". Точка. Конец.  Разбира се, не цялото това наводнение от общи приказки е важно, важните неща са съвсем други - примерно, че Нинова доразби вътрешната опозиция. С което за пореден път даде доказателство за това, че никой не слуша думите, важни са само делата. На практика комсомолските безсмислици прераснаха в партийни такива и останаха външна форма, която облича сериозния разговор, в който има пари, поръчки, служби и прочие "грижи" за електората.  

Поради неопитност някаква при останалите революционери комсомолщината избягва градацията - тя директно е изстреляна във висините и кръжи в орбита. Цитираният “План за България” на “Отровното трио” имаше нещо като преамбюл, в който се казваше: "Таванът на стаята", наречена България, вероятно е нисък за нашите мечти и въображение. Ние предлагаме да се освободим от мантрите и догмите, налагани досега, и просто да си представим в каква страна искаме да живеем, ние и поколенията след нас". Бам, бам-бам... У-бре! Няма пет-шест. 

Накратко - независимо от това откъде гледаш - отляво, от центъра или отдясно - настоящето в подобни документи е само досадно препятствие пред светлото бъдеще.

Настоящето е мрак, позор, боклук и писъци,

а напред ни чакат светлина, лунни феи, шербет локум и много малки ракии. Напред ни чака чист комунизъм или справедлива демокрация - каквото там дойде.

Разбира се, бог ще ме накаже, ако твърдя, че в документите и на БСП, и на “триото“ бъка само от празнословие. Има и конкретика. Левите например предлагат нещо ясно и категорично - държавата да играе по-голяма роля в икономиката. Искат повече колективни действия в икономиката... По-добре да бяха продължили с празнословията... Това, което имаме като държава, роди трижди управление на Бойко Борисов. 

При “Отровното трио” най-ясното послание е “реформа в правосъдието”, колкото и да ви се струва невероятно, че е възможно да има ясно послание на тема “реформа в правосъдието“. Триото иска ”изваждането на прокуратурата от нейното недосегаемо място“ - нещо неясно? Много по-ясно е от другите цели на триото: ”Спиране на кражбите“, ”Качество и ефективност на държавните институции“ и ”Борба за справедливост“.

Цветанов пък създава партия, която ще "обединява всички, независимо от тяхната работа, раса и вярвания". 

Но къде е тук ГЕРБ? Защо няма нищо за ГЕРБ, би попитал справедливо всеки почитател на лозунговата демокрация. Тук е, разбира се. И ГЕРБ е наследник на партията майка, затова и ГЕРБ не може да се отърве от комсомолщината, от ДеКаМеСе-то. Официално ПП ГЕРБ също чертае паралелни реалности от типа на: “Нашата амбиция е

да изтрием от образа на страната ни етикетите корупция и организирана престъпност!”

- това пише в политическата рамка на управляващите и ако онези от площада знаеха това, сигурно щяха да се забавляват още повече. Шега. ГЕРБ са за “откритост в общуването с българските граждани”, а не за изхвърляне на инвалиди от парламента. Те искат “да върнат достойнството на възрастните хора” - очевидно с по 50 лв. на калпак.

Разбира се, има съществена разлика между видовете комсомолщина - за разлика от другите, Борисов е наясно, че това, дето се пише по програмните документи; това, което се говори с надути бузи по телевизора и на партийните форуми, са тинтири-минтири, шменти капели, уйдурма някаква. Борисов замества всички цели, обещания, декларации и прочие хартии с едно-единствено нещо - с директно плащане на място. Отива с джипката, казва: “Давам 2 милиона” и всичко е точно. Тук ще направя път, тук - чешма, тук - магистрала. Това, че ти живееш в Поибрене и там магистрала няма, а чешмата си е все същата, не те прави втора класа - просто трябва да чакаш ред - човекът с джипката все някой ден ще дойде и ще даде нещо. За разлика от онези, дето се напъват да измислят безсмислие, Борисов е пътуващо безсмислие. В политиката това е огромно предимство.