Нищо, което върши родният парламент, вече не прави впечатление. Свикнахме с ежедневните политически разпри и скандали. Не обръщаме внимание на лъсващите тук и там свидетелства за законодателен лобизъм. Откровените глупости и безсмислици, които бележат нормотворческия процес, стават по-скоро повод за подигравки, отколкото за безпокойство.

Междувременно обаче керванът си върви, а кучетата не лаят. Или поне не лаят, когато трябва. Когато народните избраници оплескат нещата (а това се случва с нарастваща честота), все по-рядко някой им търси сметка. Затова и си позволяват да му отпускат края и да вършат безобразия – просто нямат усещането, че гражданите, които са ги овластили, ги държат под око.

Точно такова чувство висеше над парламентарната правна комисия, която в сряда издевателстваше над Изборния кодекс. Допреди няколко години дебатите върху закона, чрез който избираме нашите управници, предизвикваха огромен интерес и оживление в Народното събрание. Залите, в които се провеждаха, се пръскаха по шевовете. Събираха се всякакви хора – тълпи от журналисти, наежени представители на какви ли не организации, притеснени държавни чиновници и тръпнещи да се изявят политици. Всеки искаше да чуе, да каже, да предложи, да призове, да настоява. Обсъжданията се точеха и точеха, редяха се инициативи и идеи – някои разумни, други – не чак толкова. Имаше усещането, че се правят усилия да се върви в някаква нова посока.

Въображаемо или не, това чувство вече се е изпарило. Медиите отразиха дискусията върху поправките в Изборния кодекс, внесени от ГЕРБ и „Обединени патриоти”, колкото да се знае, че важният закон отново бива разкостван. Появи се един-единствен представител на неправителствена организация („Прозрачност без граници”). Резултатът от обсъждането беше дотолкова предизвестен, че депутатите даже не намериха повод и желание да се поскарат и поспорят. А

последиците от това вяло заседание бяха трагични

за всеки, който иска наченки на реформа на политическата система – пропадна напълно обещаното въвеждане на електронно гласуване, а обхватът на машинното беше драстично ограничен до 1000 секции от общо над 12 000 за цялата страна.

„Мечтая в България да бъде въведено електронното гласуване и сънародниците ни в чужбина да не са принудени да се рeдят с часове на опашки, за да упражнят правото си на глас”. Така говореше Бойко Борисов през 2015 г., след като мнозинството (70%) от участвалите в иницииран от тогавашния президент Росен Плевнелиев национален референдум пожелаха да има е-вот. „Българският народ иска електронно гласуване, ама хакерите, като подредят изборите, ще се чудим какво да правим. Със злоба го казвам - имаме най-добрите хакери в света. Милиарди струва защитата на системата”. Това пък каза Борисов миналия месец. Че се върви към отмяна, стана ясно още през лятото, когато премиерът използва срива на Търговския регистър, за да обяви, че заради подобен инцидент в Холандия било преустановено електронното гласуване.

Сигналът беше даден. На правителствените депутати повече не им трябваше, за да запретнат ръкави и да внесат законодателни промени, които да елиминират в зародиш възможността да гласуваме онлайн. Текстът е няколко реда и заличава от Изборния кодекс изискването да се осигури е-вот за предстоящите евроизбори през 2019 г. И толкова.

Всъщност да се каже, че герберите и патриотите са запретнали ръкави, си е направо преувеличено. Мотивите към законопроекта им са преписани дословно от доклада на Централната избирателна комисия (ЦИК) по симулациите на електронно гласуване, които тя проведе през декември 2017 г. Накратко, тогава изборните чиновници обявиха, че е-вотът е „бърз и удобен” за избирателите, но

„изисква специфични компютърни умения”,

не може да преодолее контролирания вот и ще оскъпи организирането и провеждането на изборите. Констатираха още, че няма държавен орган у нас, който да гарантира сигурността на системата за гласуване, напомниха за кибератаките (ах, тези вездесъщи хакери!) и направо препоръчаха новият тип гласуване да се отложи, докато не се въведе държавният стандарт за електронна идентификация.

Кога ще стане това? Ами никой не знае. Всяка година електронните лични карти се отлагат за следващата. На депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти” предложението им дойде дюшеш и те с едно гласуване отрязаха конкретния срок за въвеждане на е-вота. Другарско рамо им удариха колегите от ДПС и „Воля”, а БСП се въздържа. „Това не означава отмяна на положената работа и усилия във връзка с електронното гласуване”, увери шефът на правната комисия Данаил Кирилов.

Е, хайде да не се заблуждаваме, г-н депутат.

За всекиго е ясно, че това е краят

Няма ли конкретен срок, няма и най-малка надежда, че подобна практика въобще някога ще се въведе. Така ангажимент за промяна, който Борисов и хората му поеха преди две години, беше ликвидиран за два часа.

Същата логика влезе в действие и спрямо машинното гласуване. Не можем да се справим – дайте да отложим! Отново ГЕРБ, патриотите, ДПС и „Воля” взеха решението – машинното гласуване ще се въвежда „поетапно”. Краен срок, разбира се, няма (а и защо да има, като няма да се спази – настоящият изтече преди две години). На този етап страничният наблюдател започва да се чуди: защо въобще трябва да се разписва конкретика в закона, след като управляващите могат да я заличат, когато им скимне?

За да бъдем честни спрямо ЦИК, идеята

терминали да се разположат в 1000 секции

беше на вносителите. Защо точно 1000, а на 999 или 1001 устройства, никой не можа (и дори не се опита) да обясни. Кръгло, хубаво число – май на този принцип са го избрали.

Герберите и патриотите поставиха и „черешката на тортата” на този законопроект, като записаха, че машините трябва да ги изработи „Информационно обслужване” – държавната фирма, която извършва компютърната обработка на данните от гласуването. Предложението смая дори Михаил Константинов – шефа на дружеството, който не е известен като особен почитател на изборните нововъведения. „Българска фирма не може да изработи тези машини ... „Информационно обслужване” е фирма, която изнася софтуер. Представете си, че сте добър програмист и някой идва и ви хвърля една група елементи и детайли и ви дава един поялник. И ви казва да сглобите айфон”, образно описа Константинов скудоумната идея. Данаил Кирилов пък си призна, че изобщо не уведомил фирмата за предложението, нито за дискусията в правна комисия.

Тук обаче и ЦИК се изложи здраво

Изборните чиновници предложиха на депутатите да запишат в закона, че „Информационно обслужване” е фирмата, която извършва обработката на данни от гласуване. Иначе казано, да му се подсигури монопол – де факто и де юре. Мотивът – дружеството единствено се явявало на конкурса, организиран от комисията, и притежавало необходимата експертиза. „Ние знаем, че отново ще бъде само това дружество”, директно изтърси шефът на ЦИК Ивилина Алексиева. Все едно в Закона за обществените поръчки да се запише, че само една фирма ще ги печели.

За капак ГЕРБ и ДПС одобриха идеята на „Воля” да се поставят

камери в избирателните секции 

Избирателите щели да следят в реално време за изборни нарушения, обясниха замисъла хората на Веселин Марешки. Хамид Хамид от ДПС даже одобрително даде за сравнение сходна практика в Азербайджан – средноазиатска страна, която не е известна с високите си демократични стандарти.

Така за кратко време депутатите от ГЕРБ, „Обединени патриоти”, ДПС и „Воля” буквално се подиграха с това, което е останало като резултат от гражданската енергия за политическа реформа отпреди няколко години. Гражданското общество, изглежда, беше заето с друга, по-важна кауза, защото за тази отсъстваше. Макар че още не е късно – второто четене на законопроекта най-вероятно ще остане за следващата година. Достатъчно време има, за да се организира съпротива. Ако има останали хора със сили и желание за такава.