Каква изненада - пак сме на избори и ГЕРБ-ДПС пак пробват традиционния трик с пенсионерските добавки, говорейки ни - точно те! - за етика, грижа и солидарност. Добавките са великденски, но нямат нищо общо с Великден - той не връхлита ненадейно като бедствие, че да налага извънредно отваряне на бюджета, и ако вносителите толкова ги беше грижа за пенсионерския козунак, можеха да го подсигурят още миналата есен. Добавките, противно на уверенията, нямат нищо общо и с бедността. Тя, за разлика от изборите, не идва и не си отива по партийни прищевки. Затова ГЕРБ много искат да ги направят традиция, но никога не ги слагат в закон.

Ако има нещо ново в този изтъркан сюжет, то са по-високият градус на междупартийната война и много по-ниското възпитание на участниците в нея. Добавките винаги са били решение на Министерския съвет (или най-вече на Бойко Борисов), но сегашният финансов министър Асен Василев е категорично против тях с аргумента, че правилната политика е на трайно увеличение на пенсиите. Затова този път Деница Сачева (ГЕРБ) и Йордан Цонев (ДПС) финтираха кабинета, като ги прокараха през промяна в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, с която задължават НОИ да ги плати.

Да оцеляваш днес и с 300, и с 600 лв. е потресаваща участ.

България бори бедността само на хартия, а основен инструмент за намаляването ѝ са именно пенсиите. Години наред, например, лицемерно се определя линия на бедност, след което политиката към бедните се равнява по една микроскопична част от нея. Срамно е да има пенсии за пълен осигурителен стаж и възраст, които са под линията на бедност, както е в момента с минималната пенсия. Срамно е и качеството, и количеството на социалните услуги. Срамно е по селата да има възрастни хора, забравени от всички. Но една добавка няма да промени нищо. Аргументите срещу любимия на ГЕРБ и ДПС похват са добре известни:

- тези добавки не подпомагат бедните - не всеки пенсионер с ниска пенсия е беден, и не всеки беден е пенсионер. Няма например празник, за който държавата - същата, за която Сачева претендира да е солидарна - да е помислила за самотните родители, за децата с увреждания, за сираците и т.н.;

- пенсията не може да е единствен критерий за подбор, защото НОИ не се интересува от другите доходи на пенсионерите. Един пенсионер може да получава рента, наем, заплата, дивиденти и какво ли още не. Кой е беден преценява съвсем друга институция - Агенцията за социално подпомагане. Но да се ползва нейната система, изисква малко повече усилие от експресната политика на Сачева, Цонев и компания;

- всяка линия за достъп е произволна, защото създава нищо незначещо делене - на хората с 525 лв. ще даде, а на тези с 527 лв. няма да даде. Това създава и немаловажен проблем с противопоставянето на бедни срещу богати пенсионери, което допълнително се подчертава с политически трикове. Йордан Цонев обаче неглижира този въпрос с думите "Всички знаем, че и прогресивното подоходно облагане е така", като отряза възраженията, че там става дума за съвсем друго нещо;

- всяка еднаква сума на калпак също е произволна, защото и този с 523 лв. ще получи 75 лв., и този с 273 лв., без да е ясно защо;

- тези добавки вменяват на бюджета на НОИ разходи, които нямат нищо общо с неговата работа да предоставя права на база осигуряване. Разбира се, половината бюджет за пенсии се плаща от данъци, тъй че мнозина биха казали, че нищо вече няма никакво значение. А и институтът е доказал, че най-бързо може да администрира раздаването.

Най-омерзителната черта на добавките обаче няма нищо общо с математиката - те си остават въпрос на политическа прищявка - оттам и

ежегодният спринт кой пръв ще ги предложи.

Шампион в тази дисциплина е Бойко Борисов - той отпускаше парите и тръгваше с джипката из страната да се прегръща с пенсионерите и да пита: "Добре ли е?" и да си проси: "Кажи едно благодаря!". Няма друга група българи, подлагана на такова унижение и няма никой, който да заслужава това усещане за подхвърлено подаяние. В социалната комисия, например, тази седмица чистосърдечно се обсъждаше всички депутати да стъпят на финиша, хванати за ръце, че да спечелят вкупом от жеста.

Като задължителен предизборен елемент, добавките отварят врата към безпринципно наддаване между политическите сили, което няма общо нито с бюджет, нито с критерии за достъп, нито даже с цената на яйцата. За позорището, което сме принудени да гледаме на всяко обсъждане, няма да споменаваме.

Ние предложихме, защото те предложиха,

простичко обясни Георги Георгиев от "Възраждане". Тук важи едно единствено правило - колкото повече, толкова повече. ГЕРБ-ДПС хвърлят на масата 75 лв. за 534 000 пенсионери. Няколко часа по-късно "Възраждане" наддава на 100 лв. за всички. БСП на шега подхвърля, че може да вдигне залога на 200 и да добави едно "Гласувайте за нас!". Въобще - небето е таван, както стана ясно в първата година на политическата нестабилност, когато за няколко часа минималната пенсия едва не надскочи средната.

Всеки път слушаме и една и съща крамола кой е по-по-най-заслужил пред пенсионерите. ГЕРБ имат наглостта да твърдят, че ПП са объркали системата; ПП си приписват цялата заслуга за последните увеличения; БСП се засягат, че са ги забравили, ПП четкат БСП.

Популистът вика: "Дръжте популиста!".

И така до безкрай. Пенсионерите обаче няма как да са забравили, че държавата на ГЕРБ не беше социална, а анти-социална. Борисов 12 години държа пенсиите във фризера и тотално разбърка системата с много вредни решения. Пенсионерите трябва да помнят и как ДПС привилегирова една шепа хора без стаж в България, създавайки фрапантна дискриминация срещу всички останали в осигурителния кодекс. Спорът кой е най-бял пред пенсионерите иначе е излишен - отговорът е даден лично от Деница Сачева и Йордан Цонев в мотивите на законопроекта. В тях се вижда, че сега опашката за добавки е поне два пъти по-къса отколкото беше при ГЕРБ - 534 000 пенсии са под линията на бедност, при 1 250 236 при Борисов.

"Тези добавки нямат отношение към доходите и никога не са имали. Нашето предложение е да покажем, че България е солидарна държава и че всички мислят за бедните хора и това не е политика само на едно или друго лице, а е форма на солидарност и обща етика, които всички ние трябва да проявяваме в такива моменти", каза Деница Сачева при представянето на идеята. Традицията на великденски и коледни добавки, според нея, трябва да бъде възстановена. Но ако не виждате никъде тук думата закон, това не е никак случайно. Защото традицията, според прочита на ГЕРБ, е заслугата да е винаги на ГЕРБ. Пенсионерите сигурно помнят как Борисов навремето им напомняше всеки месец, че им дава ковид добавки. Затова и 12 години не му стигнаха да направи добавките истинска традиция по закон.

А всичко можеше

да е доста по-просто и лишено от драми,

без да откриваме топлата вода. В Ирландия, например, всяка година с бюджета се предвижда допълнително коледно плащане на определени групи бедни. В Англия от 1972 г. с помощите за декември изплащат необлагаема добавка от 10 британски лири, като сумата никога не е увеличавана, въпреки че за същата покупателна способност трябва да е 10-15 пъти по-висока. Във Франция диференцирана коледна добавка се плаща от 25 години на 2,3 млн. домакинства с ниски доходи, като за 2023 г. имаше увеличение за самотно живеещи хора. В Италия има подаръчни кошници за Коледа и Великден. В Испания също има 13-о плащане за Коледа. Къде е разликата с нас? В другите държави това е социална система, а не предизборен панаир.