С идването на есента идва и бюджетният сезон в държавата. Проектобюджетът за следващата година (или поне финалните му щрихи) винаги се подготвя през октомври и публикува към края на месеца и всеки път от ЕКИП го оценяваме…с огромно разочарование. Този път решихме да вземем нещата в свои ръце и да предложим някои фискални мерки, които да подобрят качеството на политиките на правителството за идната година.

Крайно време е правителството да спре с безотговорното харчене на фискалните излишъци и да ги инвестира в политики, които могат да стимулират устойчив и дългосрочен икономически растеж в България. Такива са особено необходими в момента с оглед на неизбежно наближаващата рецесия в Европа, която вече се проявява в страни като Германия и Италия.

1. Вдигане на тавана за регистрация по ДДС на 250 000 лв.

Малкият бизнес е от ключова важност за всяка една икономика. Макар и взети отделно малките бизнеси да са незначителни в сравнение с големите фирми, заедно те формират основата на стопанството на България. Много политици често се оплакват от това, че малките бизнеси трудно се конкурират с големите корпоративни гиганти, идващи от запад, и държавата трябва да прави повече, за да ги подкрепя. Ами това е най-лесният начин държавата да направи нещо по въпроса.

Бизнесите винаги са най-уязвими, когато са в най-малък начален стадий на развитие. Именно в тези ранни етапи тежестта на данъците и тяхното администриране се усеща най-тежко и може да нанесе най-големи щети и дори да доведе до фалит. Ако искаме да видим повече българско предприемачество, най-лесният начин да го стимулираме е като олекотим данъчната тежест, която държавата му налага именно в най-уязвимия начален етап на развитие.

Ако държавата започва да облага бизнесите чак след като годишният им оборот е надвишил 250 000 лв., това ще им даде възможност поне в началните етапи на своето съществуване да растат необезпокоявани. Това от своя страна ще доведе до повече стартирани бизнеси и повече такива, които оцеляват отвъд началния „дребен“ етап на своето съществуване. Няма нужда да се притесняваме от ефекта на подобна реформа върху държавната хазна. На първо място, понеже това се отнася само до бизнеси с малък оборот, загубите за бюджета няма да са никак сериозни. Освен това тези временни загуби ще бъдат компенсирани в дългосрочен план поради повишената икономическа активност, до която ще доведе реформата.

2. Премахване на корпоративния данък

Премахването на корпоративния данък е реформа, която от ЕКИП предложихме още миналата година, с публикуването на анализа на Стефан Стоянов на тема "Предложение за реформа на корпоративния данък в България – 0% ставка върху неразпределената печалба на компаниите". Както тогава обяснихме, с корпоративния данък има няколко много сериозни проблема – той е несправедлив, неефективен и затормозява икономическото развитие. Фирмите у нас са жертва на двойно данъчно облагане върху печалбите. Това, което наричаме „корпоративен“ данък е отнемането на 10% от тяхната неразпределена печалба. Отвъд това обаче има и данък върху разпределената печалба (данък „дивидент“), който е 5%.

Несправедливо е да съществуват и двата данъка, защото неразпределената печалба на практика не представлява доход за никого. Физическите собственици на даден бизнес се облагодетелстват от неговите печалби, едва когато те бъдат разпределени. Затова и няма смисъл да се облагат преди този момент.

Частта от печалбата, която не се разпределя към собствениците, се реинвестира в бизнеса – това подпомага неговото разрастване и води до повече работни места и по-висока активност в икономиката. Тоест, когато облагаме неразпределената печалба, ние наказваме бизнесите за това, че инвестират – очевидно икономически деструктивна политика.

И в крайна сметка какъв е смисълът от подобна сложна система, при положение че приходите от корпоративния данък са едва около 5% от общите данъчни приходи и под 2% от БВП? Абсолютно незначителни суми – за сравнение, бюджетните излишъци, които хазната трупаше редовно през последните няколко години, не бяха много по-ниски от приходите от този данък. Това показва, че данъкът е изключително неефективен и хазната не би загубила почти нищо от неговото премахване.

Големите бизнеси явно намират начин да го избегнат до голяма степен и в момента неговата тежест пада основно върху малките и средни предприятия. Съответно, неговото премахване би дало още един стимул за развитието на малкия и средния бизнес. Освен това опитът на Естония (където корпоративният данък е премахнат още през 2000 г.) ясно показва, че подобна реформа не носи спад на данъчните постъпления, а обратното – по-висок икономически растеж и от там по-високи приходи за хазната.

3. Реформа на пенсионната система по швейцарски модел

Още една реформа, за която от ЕКИП призоваваме от известно време. Както нееднократно сме казвали – държавната пенсионна система е на практика фалирала. Ако искаме настоящите млади (и следващи) поколения да имат надежда за достойно пенсиониране, системата се нуждае от спешна реформа. Както предложихме в нашата "Пенсионна реформа за младите", поради демографските тенденции е необходимо преминаване към система, в която всеки работещ българин се осигурява в индивидуална пенсионна сметка, която се инвестира с цел запазване и увеличаване на стойността, както функционират частните фондове.

Първата стъпка към такава реформа е съкращаване на вноските към фонд "Пенсии" (към НОИ) с 5% и удвояване на вноските към частните задължителни фондове от 5% на 10% от осигурителния доход. За разлика от държавния пенсионен фонд, частните фондове за последните близо две десетилетия, откакто съществуват, поне успяват да запазят покупателната способност на осигуряващите се лица и да генерират някаква доходност отвъд това. Спестяванията, които се трупат в тях обаче са твърде ниски, за да могат гражданите да разчитат на тях в пенсионна възраст. Затова е необходимо силно увеличение на вноските, което да бъде компенсирано от съкращаване на тези към държавния фонд. Така ще се избегне влошаване на бизнес средата в страната и ощетяване на доходите на работещите.

Наричаме това „реформа по швейцарски модел“, защото, както преди сме писали, в Швейцария частните пенсионни фондове имат по-голяма тежест в осигуряването от държавния. По-големият прилив на вноски към пенсионните фондове ще помогне и с развитието на финансовите пазари в България, защото тези фондове са основните крупни институционални инвеститори в страната. Ако искаме да спомогнем за развитието на капиталовия пазар и бизнеса в България, това е един от най-лесните начини да го направим.