При отчитането на водата ясно е едно - минат ли три месеца, със сигурност ще получите фактура, която няма да ви хареса. Причината е, че на всеки 90 дни пропорционално се начисляват разликите между основния водомер във вашия вход и всички останали. Така, ако някой не си е дал показанията, или пък имате съседи без водомери, до голяма степен ще платите и неговата сметка. Защото за поредна година държавата не успява да измисли начин, по който сметките за вода да се разпределят по-справедливо. А и няма защо да го прави - проблемът не е спешен, тъй като засяга гражданите. Но не и ВиК фирмите, които така или иначе си събират парите, макар и само от коректните платци.
Проблемът с начисляването на сумите не е от вчера. През годините се мина дори през абсурдни идеи като такса "солидарност", която трябваше да попълни дефицита от около 8 млрд. лв., нужни за справяне със загубите на вода и проблемите със снабдяването, особено в малките населени места. Идеята бе лансирана преди две години, когато зам.-министър на регионалното развитие с ресор ВиК бе Малина Крумова, която сега се отдаде на борбата с пътните произшествия. Такса "солидарност", която влезе в черновата на поредната стратегия за водния сектор,
предвиждаше да се плащат по 10 ст. отгоре на всеки похарчен кубик
Идеята засега мина в сянка, без да е ясно дали няма да се възроди по подобие на отговорността към обществото при тока.
Целта на новия квазиданък бе натрупаните средства да се разпределят за инвестиции в региони като Добрич и Разград, където водата и сега струва скъпо, защото се налага да се изпомпва. Така в крайна сметка вместо операторите, държавата или общините да поддържат мрежата, тя би трябвало да се модернизира през новата такса за сметка на данъкоплатеца.
Всъщност справедливото разпределение на сметките, намаляването на течовете и подобряването на цялостното обслужване е част от реформата във ВиК сектора, която само се обещава от властта и която за поредна година така и не се случва въпреки милиардите от еврофондовете и задълженията за инвестиции в мрежата на всеки един ВиК оператор.
А това, че нещата не вървят, се признава и от част от експертите. Въпреки изсипаните основно от европейските фондове милиарди във водния сектор през последните 8 години ситуацията не е добра, коментира неотдавна Ивайло Касчиев, директор на дирекция "ВиК услуги" в КЕВР. Нещо повече - България остава лидер в ЕС по загуби на вода - над 60 на сто изтичат в каналите, вместо да стигнат до чешмите, а авариите във ВиК мрежата са намалели незначително. С течовете не успява да се справи дори София, която регистрира загуби по мрежата от почти 50%. В момента
течовете в столицата са 47%,
но от "Софийска вода" са оптимисти, че ще успеят да изпълнят договорения в концесията им план и до 2021 г. ще успеят да ги сведат до 38.7%. За сравнение в Париж едва около 8% от водата изтича от тръбите.
Експертните разчети показват, че ВиК секторът има нужда от около 12 млрд. лв., за да достигне европейските изисквания. До 2023 г. има осигурени около 4 млрд. лева от еврофондовете - основно по "Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони. Остава дупка от около 8 млрд. лева, която трябва да се запълни. И основният източник за това очевидно ще бъдат потребителите.
Има и друг проблем - все още не всички области могат да се възползват от европейските пари. Причината е, че всички общини трябва да станат членове на една областна асоциация за ВиК услуги, тоест да има едно водно дружество. Към момента по проект „Подкрепа регионалното инвестиционно планиране в отрасъл ВиК“ МРРБ е изготвило 14 регионални прединвестиционни проучвания за териториите на областите Бургас, Сливен, Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Русе, Пловдив, Кърджали, Ямбол, Стара Загора, Перник, Видин и Враца. Предстои изготвяне на още шест регионални прединвестиционни проучвания в областите Велико Търново, Габрово, Плевен, Софийска област, Търговище и Хасково. Изработването на тези прединвестиционни проучвания е условие за получаване на европейско финансиране за доизграждане и модернизация на ВиК инфраструктурата в съответните територии.
Засега обаче в областите Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик и Разград има общини, които отказват да станат членове на областните асоциации по ВиК, с което се лишават от възможността да получават европари, съобщиха наскоро от регионалното министерство.
В опит спешно да генерират повече приходи, които фирмите да инвестират в мрежата, управляващите са намислили нова изненада.
Цената на водата ще се вдига автоматично
с всяко повишение на минималната работна заплата (МРЗ). Това е един от вариантите, които ще се обсъждат при подготовката на новия закон за ВиК услугите.
Служебното повишение на практика ще облекчи фирмите - на тях няма да им се налага да мотивират нуждата от поскъпване и да се мъчат да убеждават за това КЕВР. Движение надолу със сигурност няма да има. Минималната заплата планирано расте - последно от Нова година размерът й бе увеличен от 510 на 560 лева.
А според анализите на Световната банка, които консултират министерството за водната реформа, проблем няма. В София например гражданите можели да понесат и значително по-висока цена. Прагът за "социална поносимост" според експертите на банката е около 10 лв. за кубик (!), т.е. цената може да расте още много на фона на сегашните 2.58 лв. с ДДС за кубик. През 2021 г. прагът за столицата ще стигне
11.44 лева с ДДС за кубик,
показват разчетите.
Ако новата формула за цените мине, те ще се превърнат в огромен проблем за клиентите в райони, където и сега ВиК услугите са скъпи - като в Добрич например, където част от водата се доставя с помпи. Проблем ще бъде и за бедните, чиито доходи са близки до минималната работна заплата.
За помощи за бедните се говори от години, но отново нищо не се прави въпреки признанието на бившия регионален министър, сега зам.-министър Николай Нанков, че "плавното и прогнозируемо поскъпване на питейната вода остава неизбежно". А доскорошната му колежка Малина Крумова заяви, че ВиК операторите не само не могат да прaвят необходимите инвестиции, но и работят на загуба. Обхватът и размерът на водните помощи тепърва ще се уточнява. Това обаче ще стане с приемането на новия ВиК закон.
За този закон няма дори чернова
Засега сметките показват, че ако около 500 000 социално слаби получават помощи за 1.5 кубика вода месечно, това би струвало на бюджета около 40 млн. лева. Колкото до качеството - това е съвсем друг въпрос. Преди няколко дни шефът на енергийния регулатор Иван Иванов призна, че в много малък брой градове в страната качеството на водата отговаря на изискванията. Почти по същото време проучване на "Активни потребители" показа, че в 50% от изследваните градове българите пият лоша вода. Градовете с най-некачествена вода бяха Ботевград, Димитровград, Костинброд, Златица и др.
Ясно разписани права и задължения, ясна регламентация по отношение на собственост, планиране, изграждане и експлоатация на инфраструктурата, начин на финансиране, повишаване на ефективността на услугата, така че тя да е достъпна като качество и количество, се предвижда да съдържа нов Закон за водоснабдяването и канализацията, съобщи наскоро Николай Нанков. В него ще се запишат конкретни разпоредби за по-опростена процедура за регулиране качеството на услугата при максимална защита на обществения интерес и неотменим праг на социална поносимост, който е 2.5% от средномесечния доход на домакинствата в една област. Възможен вариант е и разделянето на регулаторния орган. Кога ще се направи нещо реално, предстои да видим.
По думите на Нанков концепцията за нов Закон за ВиК вече е разработена. Предстои да бъде сформирана работна група, която да работи по конкретни текстове. Очаква се те да бъдат готови и подложени на обществена дискусия през есента и предложени на Народното събрание в края на годината.
Видимо скоро нов закон за ВиК няма да има. Бърза и безболезнена реформа на сектора - също. Ясно е и, че тя ще струва прескъпо, а цената ще се плати от щедър "спонсор" - потребителите.
