Площите на поливното земеделие у нас са нараснали за година от 300 000 на 370 000 декара, съобщи днес в парламента министърът на околната среда и водите Петър Димитров. Преди 2 седмици на агросеминар той каза, че според доклад на "Напоителни системи " в следващите 2 години тези територии ще се увеличат с още 400 000 декара. Всичко това кореспондира и с изявление на земеделския министър Георги Тахов от преди няколко дни, че България цели да достигне 2.5 млн. декара.
Така излиза, че насред заплашително нарастващото безводие, дължащо се основно на огромните загуби в преноса и климатичните промени, България ударно се мъчи да увеличава поливното земеделие (реално да възстанови част - 17 млн. декара са се поливали преди 40 години). Това е любопитен процес, за който българските граждани следва да си дават сметка. Само по себе си увеличаване на поливното земеделие е прекрасен факт, стига водата да не бе все по-дефицитна за питейни нужди. А и точно при напояването да нямаше огромни загуби. Обяснението на държавата е, че успоредно ударно се ремонтират каналите и другите напоителни съоръжения.
СКУКА
Димитров бе един от общо четиримата министри, плюс зам.-министър, участвали на изслушване днес в парламента по повод безводието. Над 4-часовата дискусия и маститото присъствие не дадоха особен резултат. Пълна енигма остана какви са резултатите от "спешните действия", които няколко пъти след лятото разпореждаше премиерът Главчев. Не се разбра с какво точно са били полезни сформираните междуведомствени комисии, групи и т.н. Всеки отчиташе точки и подточки в рамките на ресора си - без особен смисъл, след като е видно, че проблемите са останали, а и не изглежда да бъдат решени. Няколко пъти депутати недоволстваха от обидната спрямо хилядите страдащи граждани лежерна дискусия. Един народен представител (Младен Шишков, ГЕРБ) пооткри топлата вода, казвайки, че май следва да се помисли целият този сектор да мине под обща шапка.
ЛИПСА НА ПРОЕКТИ
Министрите прехвърлиха топката на кметовете - според тях те не проявяват активност срещу безводието. За 2025 г. подадените проекти за ВиК-инфраструктура били на стойност 800 млн. лв. от общо заявени 7 млрд. лв., тоест към 10% - 11% (по държавната програма за капиталово финансиране на общините, чл. 107 от закона за бюджета). Вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова и регионалният министър Виолета Коритарова приканиха няколко пъти кметовете да кандидатстват - ремонт, рехабилитация и т.н. на мрежата били приоритетни дейности според програмата за догодина, тоест ще се одобряват с предимство. Част от примерите към момента: Плевен - 9% от проектните предложения са за ВиК, Търговище - 13%.
Другите интересни данни отново бяха съобщени от Димитров - пролетното пълноводие реално е изчезнало през тази година. 2024-та е четвъртата поредна сушава. 72% е намален отока през юни спрямо същия месец на 2023 г. - най-изразено с 82% в Дунавската равнина.
Стана ясно още, че Министерството на финансите е поискало да разбере как "Български ВиК холдинг" използва дадените от държавата 1 млрд. лв. при учредяване на дружеството. Искането е провокирано от предложенията за увеличаване на цената на водата догодина.
В ПЛЕВЕН
Водата в Плевенско е годна за пиене, съобщи междувременно на пресконференция директорът на „Обществено здраве“ в Регионалната здравна инспекция Ани Симеонова. Изявлението бе във връзка с опасения на гражданите.
