Тези дни бащата на валутния борд прочутият американски икономист професор Стив Ханке без предупреждение и с погнуса изплю камъчето: корупцията е основната причина за бедите на България. Запомнящ се бе образът за "крадливите ръчички на българските политици", а разтърсващият факт, очевидно таен десетилетия, бе съобщението, че някога предал на президента Стоянов цял куфар доказателства (показа куфара) за корупцията в управлението на Иван Костов. Отчаяният му "демарш" завършил без последствия. Такъв, бездруго, ще е и резултатът от потрисащото му телевизионно участие от неделя. Безнадеждността в това откровение някак най-естествено се предаде и на зрителя.
Посъчувствах на професора от душа, съзрях покрусата на здравия разум, надвит от здравите сили. Така сломен някога бях видял само приятеля ми Божан, безпомощен пред онова, което бе разкрил и установил, но с което не можеше да се примири. Същата драма, същата печал при един професор и един български аматьор.
Божан Балев и тогава си беше несъмнен оригинал.
Самият той казваше за себе си, че е оригинал от кариерата
Инак колегите му го определяха като непредсказуем, тъща му - като наказание, а жена му - като безвреден. В свободното си време работеше като инженер, а основно свиреше на флейта и се занимаваше с изследване на обществото. Смяташе се за професионален "хобист". Т.е. хобитата му бяха и занаят. За музикалното му увлечение не мога да се произнеса. Отзивите на познати диригенти и композитори бяха повече от насърчителни. Що се отнася до "проучването на народната душа", както сам определяше другото си страстно увлечение, мога да свидетелствам, че хрумванията му там бяха шеметни, а методите - виртуозни.
Десетилетия изследователят пращаше до редакциите на всички женски и педагогически издания сърцераздирателни писма от името на несъществуващи читателки. Разказваше някаква заплетена драма, излагаше душевна борба и мъчителен катарзис и завършваше със сакрален въпрос от рода на "ще мога ли и аз да имам семейство?" или "имам ли право да живея след всичко това?". Сюжетите на писмата бяха добре изпипани, композицията и речникът бяха разтърсващи, а въпросите, които задаваше, не търпяха отлагане, та редакциите кълвяха безотказно, поместваха ги и следваше дъжд от отзиви, съвети и окуражителни послания на развълнувани читателки. Изданията печатаха и тях, Божан прилежно ги изрязваше, а непубликуваните си доставяше по някакъв път, сортираше ги, четеше ги, сравняваше ги и накрая се произнасяше. Ако героинята от неговото писмо се оплакваше, да речем, от групово изнасилване, в писмата на читателките той заподозирваше завист. Онези пък, които коментираха и от своя страна споделяха някаква огнена, греховна афера, Божан най-често определяше като мечтателки.
Времето показа, че проучванията му се концентрираха
не толкова върху българската душа, колкото върху женската такава
Жена му, обаче, смяташе, че точно тези изследвания поддържат семейството им здраво и неразлъчно. В края на осемдесетте години интересът на Божан към проучването някак се разнесе: може би помогнаха ветровете на промяната, а може да си каза думата и възрастта. Писмата му до популярните дотогава издания секнаха и не е изключено точно това да доведе до бързия им упадък...
След промените Божан реши, че е редно да придаде на проучванията си известна общественополезна насоченост. В интереса си към корупцията бе изпреварен вероятно единствено от самите пионери на корупцията: те можеха незабавно да се отдадат на кражби и разгул, докато той трябваше да обмисли своята бляскава система. Как работеше тя?
Изобретената от моя приятел методика този път се състоеше в подаване на молби. Например: молба за паркиране на предварително избрана улица в някоя столична община. Посочва се улица, на която паркирането изобщо не е забранено. Молбата задължително се подава до служба, която няма нищо общо с паркирането. Понякога се вписва улица, която се намира в съвсем друга община.
Или молби до кметове на провинциални градчета за отваряне на магазин за дребна железария, за кинкалерия или за пойни птици. Тънкостта и тук бе в това, че подобни разрешения въобще не бяха необходими.
Или молба до някое министерство да позволи или да одобри нещо, което се управлява от друго министерство. Но във всички случаи това, за което се иска разрешение, да си бъде поначало разрешено от закона.
Нито една молба не беше върната, нито една молба не бе препратена на друг, по-разумен адрес. В десет от десет случая властта правеше опит да продаде на молителя полагащите му се по закон права. Никой чиновник не пренебрегна падналата му от небето молба. Повечето от отговорите, с които инстанциите удостояваха изследователя, съдържаха покана за личен "контакт", обикновено в извънприемно време, позоваваха се на претрупаност от подобни молби, но намекваха за възможно благоприятно решение. Божан не се ленеше да посещава службите, атакуваше ги по телефона, накрая обикновено съумяваше да се добере до действителната сума, за която искаха да му продадат абсурдното разрешение. Кметовете от провинцията обикновено го канеха на посещение в китните си процъфтяващи градчета или му определяха срещи при посещенията си в София. С получаването на покана за среща в "Олимп", "Кемпински" или "Шератон" Божан закриваше преписката на отделния кмет. Това за него бе положителният резултат от теста.
Както обичаше да казва: три кръста
С това намекваше, че провежда нещо като "васерман" за корупция. Сравнявайки я по този начин с опасната срамна болест, той показваше, че корупцията е постигала своя трети, нелечим стадий и е преминала към тотално разрушаване на организма. Може би точно по времето, когато професор Стив Ханке е предлагал в президентството скандалното си куфарче, Божан вече е бил готов с окончателната си диагноза.
Тази диагноза съкруши моя приятел. Не смятам, че точно тя сложи край на остроумните му и безкомпромисни социологии, но това, според думите му, се бе оказало едно "непредпазливо" проучване. Според него в държавата още тогава нямаше пролука за честния човек. От отчаяние почти беше готов да се откаже от българското си гражданство, но навреме се сети, че и това става с... молба.
Минава си времето. В стадий "три кръста" болестта прояжда целия организъм. (Прояла го е вече, проверете.) При корупцията, обаче, има мегдан и за четвърти. Кръст над надеждите. Кръст над усилията. Кръст над бъдещето. Кръст над всичко, заради което тези поколения са родени. Видях го тоя кръст, реален, предстоящ, тази сутрин, когато открих, че в посланието на професора думите за "крадливите ръчички" са ловко избегнати във всички медии, които успях да прегледам...
