Исках да ви пиша за опасността от завръщането на меркантилизма в Европа, стресната от сигналите, идващи от Берлин и Париж по повод отказаното от Европейската комисия сливане между френската железопътна компания Alstom и германския гигант Siemens. На 6 февруари ЕК забрани сливането заради притеснения, че ще създаде монопол, което предизвика остри реакции в Германия и Франция с основен аргумент, че при сегашното разположение на глобалните сили е по-добре ЕС да отглежда мегакомпании за сметка на конкуренцията, за да може да откликне на предизвикателствата, идващи от държавно спонсорирани гиганти от Китай и Русия.
Независимо че темата е много важна и може да има сериозно отражение върху вътрешния пазар, както и върху самия съюз, все пак у мен надделя импулса да ви пиша отново за ЕНП. Тя ми се струва по-опасна за ЕС, отколкото завръщането на меркантилизма, за което ЕС все пак разполага с някакви механизми за превенция. Срещу автоимунното заболяване на ЕНП обаче Съюзът изглежда напълно неподготвен и това всява паника у иначе доста позитивно настроената ми душа. И не просто неподготвен. Непростимо е това, което става в нашия ЕС под покровителството на ЕНП, още повече че Съюзът беше създаден именно като реакция срещу национализма, фашизма и изобщо изключващите идеологии. Вървяща против собствения си устав, ЕНП буквално марширува срещу ЕС. Мислите, че преувеличавам ли? Нормално е в България човек да мисли така, но нека прегледаме доказателствата.
Унгарският първороден грях
Трансформациите на премиера Виктор Орбан – от партиен член през подкрепян от Сорос демократ до антисемит и националист, се виждаха още от избирането му. В началото нацистката му природа не се виждаше добре, но си личаха диктаторските му черти. ЕНП обаче реши, че това е просто залитане и то няма да върне Съюза в началото на XX век. Оставен без контрол и проверка, Орбан продължи. Но в ЕНП все още има хора, включително и новоизбраната шефка на германските християндемократи Анегрет Крамп-Каренбауер, които смятат, че е по-добре Орбановата партия "Фидес" да остане в редиците на ЕНП, за да се запази диалогът. Проблемът обаче е, че диалог няма. ЕНП само чака евроизборите, за да отчете броя места и шансовете си да овладее за пореден път най-важните позиции в европейските институции. Пътят към партокрацията е разчистен, разкривайки един от най-големите дефекти на европейската политическа система.
Орбан от години води антиевропейски кампании. Най-новата му идея е насочена срещу ветерана в европейската политика Жан-Клод Юнкер, съпартиец. Юнкер е старо куче, но вече е пред пенсия. Той беше първият, който нарече, уж на шега, Орбан с истинското му име. Преди няколко години по време на една среща на върха той нарече унгарския премиер „диктатор“. Каза го шеговито и през смях. Точно с тази си дяволита усмивка е изобразен на плакатите към най-новата кампания, финансирана с пари на унгарските данъкоплатци, която намеква за заговор между ухиления Юнкер и вече имащия статут на дявол финансист от унгарски произход Джордж Сорос. ЕК отвърна с контракомпания, опитвайки се да разобличи всички неверни факти, съдържащи се в унгарската кампания. За Юнкер председателството на ЕК е лебедовата му песен. Орбан вероятно си мисли, че ЕНП едва ли ще му скочи заради пенсиониращия се люксембургец. И сигурно е прав. За ЕНП Юнкер вече е гърмян заек. И все пак – да посегнеш на свой? Очаквано, но все така отвратително. Поредната кампания, която ще премери търпимостта на ЕНП към безобразията на Орбан.
Но да оставим Юнкер. Проблемът е, че ненаказаните действия на унгарския премиер създават хранителна среда. И резултатите вече са много тревожни.
В Хърватия на власт е също правителство от ЕНП
Ако случайно можем да подминем зачестилите случаи на величаене на усташеството (хърватския фашизъм) и антисръбските изстъпления като изолирани инциденти, то решението на правителството да извади от учебната програма по литература дневника на Ане Франк разкрива вече политика. Сега, ясно ми е, че в България това едва ли значи много, ако се съди по водещия на Онова културно предаване, за което ви писах наскоро, който си призна в ефир, че едва наскоро е разбрал коя е Ане Франк. И това е всъщност, тоест беше, една от големите разлики между България и Хърватия – и двете съюзнички на нацистка Германия по време на Втората световна война, но в едната се полагаха реални усилия за приемане и осмисляне на миналото. Ане Франк е една от най-популярните жертви на Холокоста. Семейството й се укрива 2 години в скривалище в къщата им в Амстердам по време на нацистката окупация. Тогава Ане си води дневник. В резултат на предателство семейството е арестувано и пратено в концлагер. Оцелява само баща й, който публикува дневника й през 1947 г. - четиво, от което на всеки с поне малко емпатия и човечност би му се изправила косата. Та, дневникът й беше част от хърватския курикулум по литература. Преди броени дни стана ясно, че е изхвърлен от списъка, заедно с още много важни литературни произведения, сред които е и „Малкият принц“. Тъй като в България отдавна сме претръпнали към подобни неща и някак изключващият подход се смята за право на мнение, важно е да се каже, че това решение на хърватското министерство на образованието, иначе ръководено от уж либералната партия HNS, която живее в коалиция с енепейския Хърватски демократичен съюз, означава опит за заличаване и ревизия на нацисткото минало, което от своя страна легитимира възраждането на антисемитизма и фашизма изобщо. Все по-малко хора съзнаваме какво означава това, а именно повторение на началото на XX век. Дори и по време нещата някак съвпадат.
Нивото се вдигна застрашително,
когато шефът на Европейския парламент Антонио Таяни, високопоставен член на партията на Силвио Берлускони Forza Italia, държа иредентистка реч съвсем наскоро, с която възпали националните чувства в Словения и Хърватия. Думите му, независимо че бяха изключително скандални сами по себе си и в допълнение към височината на европейския пост на Таяни, останаха без реакция от ЕНП. На този фон фактът, че в Сърбия също управлява деспотично правителство на ЕНП, създаващо „врагове на народа“, минава някак незабелязано. Както и България, която за мен винаги ще си остане необясним пример. У нас говорът на омраза отдавна е норма. Фашистките възгледи сякаш доминират националните медии. Най-пресният пример е случаят с пребития военен от български граждани от село Войводиново, който отприщи жестока антиромска кампания, водена на най-високо държавно равнище.
Но и това остава извън радара на ЕНП
А уж всичко тръгна от различните виждания за това как да се реши проблемът с миграцията. Само че това отдавна не е основният въпрос. Миграцията периодично изплува, но само като плънка на фашистките и нацистки изстъпления на все повече и повече членки на ЕНП. Вярно е, че има неприемливи инциденти и в други европейски партии, но е факт също така, че повечето от тях се борят за четвърто или пето място на евроизборите, ако имат късмет. Най-доминиращи се очаква да бъдат профашистките партии. ЕНП се очаква да бъде отново най-голямата политическа сила в ЕП, но ако погледнем на национално ниво, втората по големина партия (извън ЕНП) ще бъде тази на Матео Салвини, която се очаква да вкара 27 евродепутати. Първата са германските християндемократи, които отдавна не са това, което бяха.
Това са само няколко примера, които показват, че в името на запазване на властта на европейско ниво
най-голямата европейска политическа партия не просто флиртува,
а предоставя убежище на възгледи, които доведоха до Втората световна война и след това станаха причина за създаването на ЕС. Получава се така, че ЕНП и ЕС в момента са в идеологически конфликт. Съюзът е създаден с цел никога повече да не се повторят трагедията и ужасът от Световната война, а най-голямата му партия, която държи и най-важните постове в общите институции, подкрепя именно фашистка идеология. ЕС беше създаден с идеята за либерална демокрация като единственото средство против тоталитарните режими. Вместо това ЕНП в момента е проводник на тоталитарни и нацистки идеи. При това положение не би било пресилено да се заключи, че ЕНП е най-голямата заплаха за ЕС, а оттам и за мира и просперитета на континента. Шефът на парламентарната група на ЕНП и най-вероятният кандидат за председател на ЕК Манфред Вебер едва преди дни изрази притеснение от нарастващия антисемитизъм, но думите му прозвучаха лицемерно и грозно. ЕНП пресече много червени линии и е време да се предприемат решителни действия, за да се ограничи разпространението на фашисткия вирус. Вървим слепешката към пропастта, водени от уж европейската ръка на ЕНП.
В началото написах, че опасността от нов меркантилизъм в Европа все още не е достатъчно голяма, малката подробност обаче е, че Манфред Вебер подкрепя идеята. Но за това следващия път.
