Допреди няколко години венецуелците харчеха пари през пръсти в магазините в чужбина и се разпознаваха по често използвания от тях израз „Ще взема две“. Жителите на една от най-богатите на глава от населението държави в Южна Америка сега са изправени пред опустошителен обрат на съдбата и се превръщат в новата нисша класа в региона. Богатата на петрол държава се превива под тежестта на провален социалистически експеримент и дневно по около 5000 души напускат родината си – това е най-големият мигрантски поток в Латинска Америка от десетилетия.
Професионалистите изоставят болниците и университетите, за да си изкарват прехраната като улични продавачи в Перу и пазачи в Еквадор. В Тринидад и Тобаго – карибска държава, намираща се край северното крайбрежие на Венецуела – венецуелски адвокати работят като общи работници и секс труженици. Бивш заможен бюрократ, който преди години през лятото се е глезел с традиционни сандвичи с месо от акула и е пиел уиски на известен плаж в Тринидад, днес работи като прислужник.
Агенцията на ООН за бежанците призова страните в региона да предложат защита на венецуелците, каквато беше оказана на милионите сирийци, които бягат от гражданската война. В много държави обаче има огромни законови пропасти при защитата на бежанци и така бягащите от глада в родината си венецуелци често попадат от една тежка ситуация в друга. В Тринидад например няма законодателство за бежанците и това излага на риск хиляди отчаяни венецуелци – те могат да бъдат арестувани, върнати в родината си, да станат жертви на полицейско насилие и на по-лоши неща... Понякога дори ужасяващи.
21-годишната венецуелка, самотна майка, Лус пристига през месец май в Тринидад с лодка с две приятелки. Доверява се на мъж, който твърди, че е от християнска благотворителна организация. Вместо да им бъде оказана помощ, трите жени са отведени в къща, пребити, а след това и многократно изнасилвани. Изнасилванията бяха снимани с камера от група мъже, разказва Лус. „Безпомощни сме. Всичко това е заради кризата“, смята Лус. Тя и приятелките й успяват да избягат и сега за тях се грижи католическа организация.
„Безпрецедентната ситуация във Венецуела
превърна вътрешната криза с човешките права в регионална“,
казва Каролина Хименес от „Амнести интернешънъл“. „Държавите в региона не са подготвени да посрещнат толкова много мигранти и нямат системи за прием на бежанци, които са необходими, за да се предотвратят трудова експлоатация и трафик на хора“, допълва тя. „Тези хора трябва да бъдат защитавани, но вместо това от тях се възползват.“
От 50-те години на ХХ век до началото на 80-те Венецуела беше икономическо динамо – нацията с най-големите в света петролни резерви и фар за имигранти от далечни страни като Италия и Испания. Сътресенията на петролните пазари и валутните кризи докараха страната до хаос. Уго Чавес, който стана президент през 1999 г., въведе вид социализъм, който доведе до срив на много компании или до национализация. Чистка в държавната петролна индустрия – център на опозицията на управлението му – доведе до отстраняването на хиляди работници, които често бяха замествани с политически привърженици на Чавес с малък или никакъв технически опит.
Плъзгането на Венецуела по повърхността
се превърна в свободно падане при президента Николас Мадуро –
бивш автобусен шофьор и профсъюзен лидер, който наследи властта след смъртта на Чавес през 2013 г. Според критиците неговото лошо управление, корупцията и безмилостното му желание да се окопае във властта – дори и когато петролните цени падат главоломно – сринаха нацията.
Богати венецуелци бягат от родината си от години и се установяват в имения за милиони долари в Маями и Мадрид. При ескалирането на икономическата криза тези, които сега напускат родината си, са все по-мизерстващи, като сред тях има и членове на намалялата средна класа. ООН прогнозира, че
2 млн. венецуелци ще напуснат родината си до края на тази година
– това е най-големият брой избягали от родината си, като за последните две години пределите на страната са напуснали 1.8 млн. души.
Тези, които имат пари и визи, все още рискуват да тръгнат към САЩ, където в момента венецуелците са най-многобройната еднородна група, търсеща убежище. Доста по-често обаче бягащите венецуелци се установяват в страни в Латинска Америка и Карибския басейн. В регион, където много хора вече живеят на границата на социалния минимум, правителствата усложняват възможностите бежанците от Венецуела да останат.
Миналата година Панама въведе нови изисквания за визи за венецуелци. Тази година Колумбия сложи край на програма, която позволяваше на десетки хиляди венецуелци да се придвижват в пограничния район. Чили приюти десетки хиляди венецуелци, които се появиха на сухопътната граница през 2017 г. Но през април постави нови препятствия и вече изисква паспорт – документ, който огромна част от мнозинството не притежава – и да кандидатстват за убежище чрез чилийските консулства във Венецуела, а не да идват направо на границата.
Регулациите „оставят венецуелците без избор и те трябва да работят за малко пари в сивата икономика, което ги прави изключително уязвими на трудова експлоатация и има висок риск от насилие“, казва Джеф Рамзи, който е експерт по Венецуела във вашингтонска организация, занимаваща се с Латинска Америка.
Десетки хиляди венецуелци избягаха на Карибите, където многобройните малки страни
нямат закони за предоставяне на убежище
Мари Ан Гоири, която е говорител на благотворителна организация от остров Кюрасао, казва, че мигрантите от Венецуела брутално са експлоатирани. И дава пример - собственик на ресторант пазел спестяванията на венецуелски нелегални работници. Когато служител си поискал парите, собственикът го набил и извикал полицията, за да го арестува, разказва Гоири.
Около 45 000 венецуелци са преминали през тесните протоци в последните години към Тринидад и Тобаго, чието население е 1.4 млн. души. По 160 души всеки ден тръгват натам. Незаконната миграция е криминализирана на островната държава и венецуелците, които пристигат с лодки на трафиканти, са заплашени от евентуален арест и глоби. През април Тринидад си навлече международни критики, след като върна 82-ма венецуелци. "Не можем и няма да позволим говорители на ООН да ни превръщат в бежански лагер“, заяви тогава премиерът Кийт Роули.
В Тринидад дипломати и международни агенции казват, че има доказателства за обезпокоителна тенденция: отчаяни венецуелци, особено жени,
са се превърнали в стока за купуване и продаване
Международната организация по миграцията, която е под шапката на ООН, е получила сведения за 23 случая на трафик на венецуелци в последните три месеца, а миналата година не е имало нито един такъв случай. Сред тях са жертви като Лус, която казва, че е изгубила едно от трите си деца през април, след като болницата в родния й град във Венецуела свършила лекарства, с които детето е лекувано от бактериална инфекция. Когато й било предложено да тръгне към Тринидад, идеята изглеждала прекалено хубава, за да е истина. „Казах си, че тръгвам. Няма да изгубя възможността децата ми да имат по-добър живот, тъй като имам съмнения“, споделя Лус.
Изпитанието – пет седмици в плен и брутални изнасилвания – я „превърнало в развалина“, казва младата жена. Случаят на Лус е документиран от Агенцията на ООН за бежанците като потенциален случай на трафик на хора. Алана Уилър, която е начело на отдела за борба с трафика на хора в Тринидад, твърди, че властите се занимават със случая и не може да коментира дали се води разследване.
В телефонно интервю от център за задържане на мигранти в тринидадския град Арима 34-годишен самотен баща от Венецуела казва, че пристигнал през ноември, след като разпродал всичко, което притежава, за да си плати пътя. Арестуван е през юни. Въпреки че имал документи за убежище от Агенцията на ООН за бежанците, които му дават законно право да остане в страната, полицай му поискал 700 долара. „Казах му, че нямам парите, а те взеха това, което носех със себе си, и парите ми, след което ме арестуваха“, разказва мъжът, който иска да остане анонимен от съображения за сигурност.
Десетки венецуелци са задържани в центъра, разказва той. Надзирателите им подхвърлят храната по земята, а той станал свидетел как няколко венецуелски арестанти са пребити. Мигрант, болен от рак в напреднал стадий, изобщо не получава медицински грижи, разказва още мъжът. Не са осигурени сапун, шампоан или пък чисти дрехи. Според него надзирателите редовно унижават венецуелците. „Казват ни:
„Идете си във вашата страна или ще превърнем живота ви в ад“,
разказва още венецуелецът.
Благотворителни организации се занимават с такива случаи. „В затворите се отнасят зле към тези хора, особено към жените“, казва представител на организация, която помага на венецуелски мигранти, но и той иска да остане анонимен, тъй като се страхува от последствия от правителството на Тринидад. Местното Министерство на националната сигурност отхвърля обвиненията за полицейско насилие и мъчения, а също така твърди, че няма арестувани бежанци, които имат редовни документи.
За много венецуелци животът в Тринидад означава рязък обрат. Йоанна Мота, която е 42-годишна бивша секретарка от венецуелското крайбрежие, е учила английски език в Тринидад през 90-те години. Неделните дни е била на плажа, а вечерите – по дискотеките. През 2016 г. с повишаването на инфлацията и намаляването на хранителните стоки във Венецуела решава да изостави къщата си с три спални и да се върне в Тринидад с двамата си синове.
Не става обаче, както го е планирала. Разказва, че в продължение на година е работила на черно в пекарна, като е взимала смени по осем часа и половина срещу 20 долара на ден. След това била уволнена. „Шефът ми не искаше да дава работа на „нелегални“, разказва тя. Опитала се да узакони пребиваването си, но била излъгана с фалшива виза, след като платила за нея 800 долара. Предстои дело и евентуално процедура за връщането й във Венецуела. Междувременно издържа момчетата, докато работи като чистачка, и рискува да бъде арестувана, тъй като няма разрешително. „Всеки път когато излизам, знам, че може да отида в затвора“, хлипа тя, докато синовете й седят в стаята, която са наели. „Мисля си: „Какво ще се случи с моите момчета? Защо правя това? Как стигнахме дотук?“.
