- Г-н Ковачев, от няколко дни се говори отново, че България приема италиански боклук и че го горим в наши ТЕЦ-ове. Вярно ли е, тъй като властта и собствениците на централите отричат?

- Проблемът има дълга предистория и датира още когато се направи политиката по управление на отпадъците. Накратко – да, вярно е. В България се внася боклук от Италия и от Великобритания. Установено е както у нас, така и в тези държави, и то документално. Гори се със сигурност в циментови заводи и по наши сведения в топлофикации. В ТЕЦ-ове, които са свързани с Христо Ковачки. Въпреки че те отричат да горят вносен боклук.

- Но не само собствениците на централи отричат, а и властта отрича?

- Нено Димов е лъжец. За много неща лъже, но в България вносът на боклуци е документално установен и каквото и да твърдят представителите на властта, няма как да го скрият.

- Защо отричат?

- Защото не всички имат разрешение да горят отпадъци. В момента разрешение има само ТЕЦ - Сливен. За какъв вид боклуци обаче и какво е точно разрешението трябва допълнително да се установи. В ТЕЦ „Бобов дол“ се твърди, че се изгарят експериментално, в Перник местните хора са установили също, че се горят. В „Брикел“ в Гълъбово (където също има данни, че вече горят) и за Бургас са пуснати заявления за разрешителни.

Играта е доста интересна. Уж слагали допълнителни горивни инсталации на площадките на ТЕЦ-овете, които пък ги връзвали към самите производства, и т. н. Но най-големият номер тук не е само екологичен, а основно енергиен.

В България със Закона за енергетиката се определят по-високите плащания за екологична енергия за топлофикациите. Нарекоха го "високоефективно комбинирано производство на електроенергия и на топлоенергия". Което е заблуда за населението, защото комбинираното производство, като се видят изискванията на закона и съответните наредби, е нискоефективно. И второ – по-високата цена, която плащаме за ток от топлофикации, било то „Топлофикация-София“ или заводски, са абсолютно незаконна държавна помощ.

Писали сме няколко жалби до Европейската комисия по този казус. По чисто формални признаци, че гражданските организации не са заинтересовани лица по линия на правилата за конкурентоспособност, комисията не ги разглежда. Въпреки че не ги разглежда, е проявила определен интерес към ситуацията у нас. Затова мисля, че скоро там ще се задействат и нещата ще се реализират във вид на някакви действия на ЕК спрямо България.

- Имате предвид стартиране на наказателна процедура?

- Очаквам и дотам да се стигне, но нека да видим другите възможности. Защото се получава така, че топлофикациите, които горят отпадъци, получават пари или от общините и износителите от Италия и Англия, и втори път чрез цената, която КЕВР определя, получават силно завишени цени на тока уж, защото е екологично и високоефективно производство. Де факто, грубо казано, крадат по два начина – чрез парите от незаконната държавна помощ, и второ, вземайки пари от тези, които им дават отпадъците. Да не говорим и за последиците за въздуха, а оттам – и за здравето на хората, от горенето на отпадъци.

Относно последната авария в „Брикел“ трябва да се запитаме дали пък тя не е резултат от изгарянето на отпадъци в технологии, които изобщо не са пригодени за това.

- В тази връзка какво точно се случи при пожара на АМ „Струма“ край Дупница, под която бяха складирани огромни отпадъци?

Да повторя – политиката по управление на отпадъците в България е проблем и всичко останало е следствие от него. Той беше заложен от Евдокия Манева и Нено Димов още при разписването на глава 22 „Околна среда“ на Договора за присъединяване към ЕС. Уж трябваше да бъдат закрити старите сметища, но в момента около 114 не са. И ето - това в Свищов горя например.

В Свищов имаше обгазяване от пожара преди няколко дни. В сметището там, което вече трябваше да е закрито и да не работи, са постъпвали скоро отпадъци. Дали се е възпламенило по случайност или нарочно, не знам. Но община Свищов нищо не прави по въпроса. А екоминистерството твърди, че има пари за закриването, но пък общината не кандидатствала за тях. В регионалното депо в Никопол пък не се извозвал всичкият боклук, защото било скъпо.

Сега им е „скъпо“. И заради това пожарникари и доброволци трябва да газят топяща се пластмаса и друга химия, да рискуват живота и здравето си. Дали ще им е евтино, ако всеки такъв пожар трябва да се плати лично от общинската администрация и съветници, които се мотаят и не организират закривания на сметищата? Или ако трябваше да правят задължителни застраховки срещу пожари и други бедствия?

Съвсем естествено, след като се видя, че заложеното в планове и стратегии не става и че общините и фирмите, които трябва да събират рециклируемите отпадъци, не изпълняват задълженията си и лъжат в отчетите си какво са свършили, казаха: „Депата се препълват, дайте да горим“. Всичко е една верига от причинноследствени връзки плюс кражбите от ОП „Околна среда“. Наглостта от комисионни по свързани с нея инфраструктурни проекти е стигнала до над 50 процента. Това са процентите, които се искат за рушвети.

Интересен е казусът с регионалните депа. Имаше протести в страната, когато започнаха да се строят. Един от тези протести е в Джерман, за да се върнем към случилото се на „Струма“. От инициативния комитет там останаха единствените, които екоминистерството не можа да ги пречупи. Там няма регионално сметище и хората се защитават упорито. То се намира малко по-надолу от мястото, където горя боклукът под моста на магистралата. Министерството иска да им направи едно сметище на свлачище, на склон, където, ако започнат ерозионни процеси, особено при проливни дъждове, всичкият боклук ще се изсипе директно в река Джерман и ще стане мазало.

Там, където стана пожарът, фирмата има площадка и сепарира отпадъци. За почти всички дейности има разрешително. Но има и друго сметище в близост, което е незаконно. Странното е как никой не знае кой хвърля гуми и друг боклук там. Дали пожарът е станал умишлено или не, е друг въпрос, който трябва следствието да проучи.

Но важното е, че случаят ще бъде използван като пропаганда от МОСВ и от община Дупница, от правителството като цяло, за да натиснат хората в Джерман за сметището и да го направят на онова лошо място, за което казах. Цялата тази пропаганда ще дойде добре на управляващите, особено в навечерието на местните избори. На всичкото отгоре няма и никакъв контрол от страна на екоминистерството.

- Актуален стана и въпросът за строежа на АЕЦ „Белене“ - конкурс, фирми, дори и български, които искат да я строят, и пр.

- Това е пети опит да се стартира дострояването на атомната централа. Нашата позиция за нея е – да я няма изобщо. Няма нужда от нея, технологията също е остаряла и опасна, няма решение за отпадъците и в дългосрочен план България няма нужда от такава мощност. Виждаме, че започват едни схеми да се гарантира изкупуването на ток от големи потребители, само и само да се облагодетелстват конкретни фирми и пр. Тези, които в момента промотират централата, дали го правят, за да я построят, или да повторят досегашното упражнение – да вкарат едни процедури по оценки, анализи, проучвания, консултации, за да се източат десетки, стотици милиони лева? Както и едни фирми и хора, които стоят зад тях, да се облагодетелстват от публичните средства. И накрая пак да кажат – ами нямаме нужда от АЕЦ и отлагаме. Тя е постоянна златна кокошка за политико-икономическата класа, свързана с ядрената енергетика.

Ако я построят, става по-сложно, защото ще мислят какво да правят с отработеното гориво. Продължават някакви хора да твърдят, че щяло да се намери решение и то да влезе в един вечен горивен цикъл, но няма как да се случи. Проблемът със земетръсния риск в района изобщо не е за подценяване – Вранча е там, посоката на разпространение на земетресението винаги е била към Белене. Сеизмичният риск изобщо не се е променил.

- Другият голям проблем, който изниква постоянно, особено в началото на туристическия сезон, е презастрояването на Черноморието и протестите срещу него? Винаги се вторачват в закона за черноморското крайбрежие и промени по него...

- Законът за устройството на черноморското крайбрежие и създаването му беше грешка. Тезата беше, че Черноморието има нужда от специално законодателство. Но той не направи нищо, което да го опази, допусна всичкото това презастрояване, чрез него се атакуват норми на природозащитното законодателство.

Българският туризъм не е цъфнал и вързал, колкото и да се опитват да ни убедят в обратното. Вижда се, че това лято целенасочено хора казваха, че ще отидат в Гърция например, за да не отидат на безумните презастроени места. И не само заради липсата на места, където да си отпочинеш добре, но и заради алчността на българския хотелиер или ресторантьор, който смята,че за 3 месеца трябва да си уреди годишния доход. Накрая се получава, че сами си режат клона, но продължават да наливат бетон.

Наливането на бетон също е част от перачницата на пари. И тук, както и при отпадъците, има намесени международни мафиотски структури. Излиза, че във всеки един отрасъл, за който твърдим, че ни е полезен и ни носи доход, работни места и пр., правим точно обратното, от което реално може да печели обществото.

- Тоест?

- Има схеми, започващи „на брега“ и свършващи на жълтите плочки в София. В Министерския съвет и Народното събрание – там са хората, които взимат решенията в най-силно централизираната държава в ЕС, и затова трябва отговарят персонално. Те трябва да понесат цялата отговорност за всичко онова, за което говорихме.