Ковид кризата даде предостатъчно поводи институциите да говорят с гражданите и да търсят мнението им за мерки и програми за подкрепа, но не би. Взимаха се абсурдни решения, правиха се безпринципни откази да се следват уж приети правила, диалогът със социалните партньори бе подменен с откровено лобистки групи и т.н., и т.н. Така вместо шанс за "стопляне" на отношенията с гражданския сектор, здравната криза даде на властите алиби да занемари като цяло диалога и възможностите за по-широко неправителствено участие във взимането на решения. Последвалата политическа криза пък породи хаос и съвсем не остави време за провеждане на ефективен обществен дебат по успелите да се промушат теми в политически разкъсаното време.
Такава е оценката на неправителствения сектор за възможностите за ефективно гражданско участие във вземането на решения през последните две години. Неправителствените организации не са доволни от начина, по който бе управлявана ковид кризата, както и от недопускането им до споделяне на мнение и участие в ключови реформи. Изминалите две години обаче носят и добри новини – много по-голяма гъвкавост при управлението на самите граждански организации и повишено желание за търсене на съмишленици и работещи коалиции, показва годишният индекс за устойчивост на неправителствените организации за 2020 г., изготвен от Българския център за нестопанско право.
Да питаме гражданско общество – но вече сме си решили
Пандемията е събитие с особено критични измерения и първите действия на институциите разбираемо бяха панически и на сляпо. Трябваше да се взимат светкавични решения, непознати за много поколения назад. Трябваше да се подготвят всички обществени системи за извънредната ситуация, която предизвика невиждани дефицити на консумативи, апаратура, лекарства и даже стоки от първа необходимост.
В такава ситуация е разбираемо да се допускат грешки, но у нас те продължиха и след първоначалния шок от събитията. Българските власти така и не успяха да убедят обществото в необходимостта от общи усилия по ограничаване на пандемията, липсваха ясни алгоритми за действие при различните етапи на кризата. Така България периодично се оказваше държава с абсурдни мерки - затворени училища и отворени ресторанти, а управляващите дори не правиха опит да прикриват договорките с точно определени организации и сектори. На този фон не може да не се признае опитът за повече диалогичност на служебния министър Стойчо Кацаров. Кацаров създаде консултативен съвет с по-широко участие на представители на гражданското общество, а след среща с пациентски организации към МЗ бе създадена нова дирекция за защита на правата на пациента.
Тези положителни стъпки не направиха процеса по-прозрачен - срещите и консултациите станаха много, но съдържанието им бе представяно схематично в кратки прессъобщения. Често така и не се разбираше какви становища са получени и с кои от тях управляващите са се съобразили. Така количествено напреднахме - по последните въведени мерки например научихме, че има внесени 40 становища, но в качеството на диалога не направихме голяма крачка напред.
Този подход – да се иска мнението на гражданското общество формално, без каквото и да е било намерение да се обявят детайли по съответните получени становища, е пандемично разпространен сред институциите. Ковид кризата улесни всичко това, защото поради естеството на извънредната обстановка институциите имат право да вземат светкавични решения, а заповедите на министъра на здравеопазването по закон са с предварително изпълнение. От началото на кризата обаче мина предостатъчно време и имаше възможност да се проведат по-сериозни дебати по ред въпроси, включително и да се убеди обществото в ползите на ваксинацията. Тези възможности обаче бяха пропуснати.
Показателен за нежеланието да се слуша гражданското общество е и начинът, по който бяха изготвени националните планове за справяне с кризата. Нито националния план за ваксинация на екипа около Костадин Ангелов, нито националния план за справяне с пандемията на Стойчо Кацаров бяха пуснати в процедура за обществено обсъждане. При търсене в сайта за обществени консултации по тема COVID-19 резултатът е една голяма нула.
Кризи и политическо безвремие
В условията на извънредна обстановка ключови за неправителствения сектора промени и инициативи се бавят, а срещу някои от тях има откровено враждебни действия на засегнатите институции. Вече втора година не може да заработи Съветът за развитие на гражданското общество – консултативен орган към кабинета по силата на Закона за за юридическите лица с нестопанска цел. Членовете на съвета бяха излъчени през май 2020 г. след две години забавяне, но органът така и не започна да функционира след безпрецедентна намеса на антикорупционната комисия. Комисията за пръв път реши да се възползва от правото си да възразява срещу нормативни актове с цел превенция на корупцията. Така КПКОНПИ реши, че няма достатъчно гаранции за безспристрастен избор на членовете на съвета, макар че правилникът на съвета мина през две обществени обсъждания. Пред служебното правителство членовете на съвета настояха най-сетне да влязат в правомощията си.
Враждебни актове изобилстваха и при опитите на различни граждански организации за активно участие в съдебната реформа. През 2020 г. бе отменен изборът на Българския институт за правни инициативи за член на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Организацията - известна с критичните си позиции - бе избрана след жребий и покриване на определени изисквания, което не попречи на тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов да отмени резултатите от жребия без мотиви.
Трета поредна година институциите не могат да приемат национален план за действие по международната инициатива „Партньорство за открито управление“. През 2018 г. правителството събра 54 предложения в рамките на проведеното обществено обсъждане по плана, сега повтаря управжнението отново, като са направени 35 предложения. Сред новите идеи e създаването на антикорупционен COVID-19 борд като консултативен орган за намаляване на корупционния риск, създаването на правителствен сайт за онлайн петиции, който да гарантнира правото по чл. 45 от Конституцията гражданите да подават предложения и петиции от държавните органи в електронна среда и др.
Програми за финансова подкрепа - достъпът забранен
При управлението на европейските фондове участието на неправителствения сектор като цяло е задължително условие – и при изготвянето на отделните програми, и при управлението им – по линия на участие в комитетите за наблюдение. На активно гражданско участие на хартия разчиташе и Националният план за възстановяване и устойчивост, по който България ще получи извънредния пакет от 12,6 млрд. лв. финансиране от Брюксел до 2026 г.
Планът бе пуснат за обществено обсъждане в първия си вариант през октомври 2020 г. и съдържа отделна глава за проведените по него консултации. Дори и тук обаче не бе направен опит да се изготви подробна съгласувателна таблица кой какво е предлагал и отразено ли е в плана. Така получаването на по-пълна представа за предложенията изисква специални усилия и време, да не говорим, че планът премина през куп ревизии. Крайният резултат за неправителствения сектор е отсъствието му от програмите за подпомагане, което означава, че гражданското общество и гражданските организации няма да са част от пост кризисната възможност за развитие и реформи.
„Планът не разпознава организациите на гражданското общество като структури, които следва да бъдат подкрепени с цел възстановяване и устойчивост, макар да предвижда мерки за подкрепа на социалните предприятия и предоставянето на социални услуги“, изтъкват от Българския център по нестопанско право. Механизъм за подкрепа на неправителствените организации не се появи и в националните икономически мерки около коронакризата. Така неправителствените организации бяха оставени да се оправят сами в кризата, но пък това даде възможността организациите да покажат какво могат, особено там, където липсваше държавата, изтъкват от БЦНП.
И все пак - мобилизация в кризата
Въпреки трудностите през 2020 г. гражданският сектор е успял да се мобилизира. Неправителствените организации са реагирали гъвкаво на новите условия в пандемията, разработвайки нови услуги и търсейки коалиции с цел преодоляване на трудностите. Нарасналото значение на благотворителността е направила работата им много по-видима. Това става ясно от годишния индекс за устойчивост на неправителствените организации за 2020 г., изготвен от Българския център за нестопанско право. Данните за 2020 г. показват, че неправителствените организации подобряват представянето си в три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж. В други две направления – правна среда и застъпничество, има влошаване.
Извънредната ситуция с пандемията и липсата на готовност в началото на кризата за реакции е довела до бум в благотворителността. Анализ на „Български дарителски форум“ показа, че от март до юни фирми, физически лица и фондации са дарили общо 42 млн. лв. за борба с COVID-19, като 90% от тези дарения са предоставени на болнични заведения.
В кризата неправителственият сектор е станал много по-видим, като много хора са влезли в директен контакт с представители на неправителствени организации, повишила се е и медийната видимост. Значително е нараснал и престижът на неправителствения сектор. По данни на „Алфа Рисърч“ доверието в неправителствените органицации е нараснало от 24,7% през 2018 г. на 31,3% през 2020 г.
Въпреки отчетения ръст в благотворителността, в кризата обичайно съществуващи канали за финансиране са пресъхнали, показва индексът. И големи дарители, и общини са пренасочили програмите си към дейности, свързани с COVID-19. Извънредната обстановка е стимулирала неправителствените организации да си сътрудничат, като са изградени добре работещи коалиции. Едва 5% от организациите са преустановили или са планирали да спрат дейност по данни на проучване на фондация „BCause”. Въпреки мобилизирането на сектора експертите очакват трудностите да се отразят в резултатите при изготвянето на индекса за 2021 г.
