Ако един медицински център за инвитро ви плаща, за да чистите зиме снега пред входа, а лете да подравнявате тревата, вие свободна трудова валенция ли сте или наемен работник? А ако ГИТ ви завари да се мотаете край фурната за банички и после управителката каже, че сте на граждански договор при нея, от двете обстоятелства следва ли, че всъщност сте на трудов?
Сигурно тези въпроси ви изглеждат малко произволни, което ще означава, че не сте имали допир с джунглата от тълкувания, съдебни решения, ревизии, проверки, жалби и т.н., с които трябва да съобразите своите отговори. Но не унивайте - въпросът е сложен, но министерството на финансите е намерило просто решение от няколко думи. Те са достатъчно прозаични, за да не правят впечатление, смотани между сензации от ранга на бонус донос. Данъчни и трудови експерти допълнително ги неглижираха с обяснението, че текстовете само улесняват съществуващата практика на НАП и ГИТ. Промените обаче променят основни категории на данъчните и осигурителни задължения и с това потенциалът им изглежда доста значим. Любомир Дацов и Георги Ганев дори ги определиха като най-важните в пакета от данъчни закони.
С промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване министерството на финансите предлага включването на случаи на работа без трудов договор към трудовите правоотношения. Така за трудови правоотношения ще се смятат и тези, които "по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор". Този мъгляв текст ще отвори вратата граждански договори
да започнат да се облагат с по-големи данъци и осигуровки
по усмотрение на НАП. Към осигуровките ще се прибавят около 5% за още три осигурителни риска (общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест и безработица). Към данъците пък ще се прибавят 25-те процента, които сега човек може да си приспада като нормативно признати разходи за дейността преди облагане. А може би даже и 40-те, които си приспада за предоставяне на авторски произведения - добавката изглежда достатъчно щедра.
Включването на работа без трудов договор към трудови правоотношения е нов опит за решение на един доста стар проблем - как се различават граждански и трудов договор. По него тълкувание има още по комунистическо време. Големи спорове се водеха и по времето на Иван Костов. Когато човек извършва по същество наемен труд, но е на граждански договор, обикновено се говори, че е налице прикрит трудов договор. Основание за това дава ключовият текст в член първи на Кодекса на труда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В такива случаи трудовото правоотношение може да се налага от Главната инспекция по труда, включително и със задна дата. Това може да означава плащане на осигуровки за минали периоди от порядъка на петцифрени суми (при един истински пример работодател е осъден да плати 44 573 лв. неплатени осигуровки и още 30 584 лв. лихви върху тях за 4 г.).
При такъв голям залог, където държавата се намесва в отношенията между две страни на един договор, тежестта на доказването е логично, но явно силно пречи на НАП. Приходната агенция отдавна
иска да може сама да обявява трудов договор,
за да събира повече данъци и осигуровки, но след противоречива съдебна практика ВАС миналата година излезе с тълкувателно решение, че това не й се полага (обратното би било в пряко нарушение на принципа на административната компетентност и би означавало да се допусне незаконосъобразно изземване на чуждо правомощие, смятат висшите магистрати).
Сега с характерната за времето безпардонност МФ търси начин да се освободи от всякакви главоболия и да заобиколи становището на върховния съд. Това е намекнато и в мотивите, където пише, че "сега съдебната практика не допуска НАП да квалифицира един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове". Тези главоболия обаче често се дължат на слаби доказателства - нещо, което няколкото думи на промяната въобще не засягат. Тя просто прехвърля проблемите на администрацията върху гражданите и бизнеса, пред които възникват куп неприятни неизвестности. В един коментар по темата експерти на "Ърнст енд Янг" например питат - колко назад във времето може да се определя начало на трудово правоотношение; за какъв период ще се дължат осигурителни вноски и как да се изчисли правилно давността; как ще се определя глобата, като се има предвид, че от нея се отчисляват дължимите осигуровки за служителя и те може да се окажат много по-ниски или много по-високи от нея.
Коментарите на експертите към момента са оскъдни, но пък еднозначни. "Първо трябва котката да започне да лови мишки - разбирайте НАП, г-н Спецов. Да започне наистина да хваща хора, които наистина прикриват трудови зад граждански правоотношения. И когато каже, ама законът ми пречи тук и тук, тогава да го променяме, а не да го правим предварително и директно да махаме нормативно признатите разходи", коментира депутатът от ПП-ДБ Георги Ганев в сутрешния блок на Георги Любенов по БНТ.
И по лаконичност, и по създаване на непредсказуемост в бизнес средата, данъчната промяна на МФ е достоен наследник на най-вредните законотворчески пороци на последните години. Аргументът, че само се узаконява съществувала до момента практика, не помага да се разсеят съмненията, че единственото, което интересува администрацията е да си осигурява нови и нови правомощия. "Ако погледнем какво се случва в последните месеци, предложенията не само на МФ, но и на повечето министерства, са обърнати в посока увеличаване контрола върху гражданите, но абсолютно едностранно - само в посока на затягане", коментира Любомир Дацов от Фискалния съвет в същото тв предаване.
Промяната е пореден пример и как безогледно се разбъркват основни положения в законите. По подобен начин преди година ДПС си подари за рождения ден промяна в основна дефиниция на КСО, за да осигури пенсии на няколко хиляди репресирани от Възродителния процес. И тогава, и сега всичко се изчерпва с едно единствено изречение. Актуалното изречение даже постига нов връх, понеже не е и цяло. "Кога ще спрем да решаваме такива сложни въпроси със законопроекти от едно изречение", възкликна преди година депутатът Деница Сачева (ГЕРБ) по повод поредното упражнение на тема пенсии. Днес пари за упражнения на тема пенсии няма. Затова, както прогнозирахме неотдавна, идва ред на упражненията с увеличението на данъци и осигуровки.
Малко теория...
На пръв поглед разликите между граждански и трудов договор са ясни. Гражданският договор е за предоставяне на продукт или услуга, а трудовият е за предоставяне на труд. В гражданския договор няма работно време и място на работа, в трудовия договор това са задължителни елементи. При гражданския договор човек обикновено сам осигурява материалите, техниката, облеклото си (затова и си приспада разходи), при другия това е задължение на работодателя. Изпълнението се съпровожда с пълна самостоятелност при гражданския договор и при подчинение на работодателя при трудовия. Тези разлики водят и до различно осигуряване. Няма логика при самостоятелно работещ за себе си човек да има задължителна осигуровка за безработица. Но от следващата година може да се окаже, че тя вече е задължителна.
Материята не се засяга в детайли в трудовите закони и, както казват в едно свое решение съдиите от Шуменския районен съд, "преценката се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните". Не помага и липсата на ясно определение що е то работна сила, въпреки че именно предоставянето й се счита за разграничителен критерий между двата вида договори. Съдиите от делото за чистача в инвитро центъра са търсили дефиниция чак до НСИ и от определенията за заети и наети лица в статистиката вадят заключение, че работна сила е "способността на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или интелектуални действия/усилия".
... и малко практика
В практиката тези разлики не са чак толкова безспорни и понякога се изчерпват в една лопата. Чистачът от столичен център за репродуктивно здраве например работи на граждански договор, като му плащат на парче - за цветята получава 118,46 лв. на месец. Работодателят твърди, че не са уговаряли работно място, работно време и т.н. Но за съда е очевидно, че чистачът всъщност работи в центъра, със служебна техника и с регулярно работно време, т.е. реално е в трудови правоотношения.
В друг случай обаче Балчишкият районен съд отхвърля наложения от ГИТ трудов договор на работник на строеж, като съдиите посочват, че застраховката трудова злополука и грижата на възложителя да инструктира хората не доказват, че отношенията му с изпълнителя са трудов договор, а като основен аргумент против дават факта, че работникът ползва своя техника. В трети случай Шуменският съд отсъжда, че нает от земеделски производител шофьор, който трябва в рамките на 2-3 часа на ден, няколко дни в месеца да превози семена със служебен камион, е в трудови правоотношения с възложителя, въпреки че на пръв поглед сам си решава кога и как да свърши задачата.
Най-любопитен е случаят с баничарката. Двама инспектори по труда проверяват цех за закуски в Кюстендил. Наред с другите работници, стандартната анкета при такива проверки попълнил и някой си Д.С., който по това време се намирал в цеха. Д.С. отметнал на бланката, че няма трудов договор. При документната проверка няколко дни по-късно работодателката извадила граждански договор с него. Инспекцията по труда вижда с очите си, че Д.С. "осъществява дейност във връзка с полагането на труд", поради което му налага трудов договор. Да, казват обаче съдиите, Д.С. е бил в обекта при проверката, но тя е продължила 10-15 минути, през което време той "не е изпълнявал конкретна работа". Според инспекторите това го характеризира като наемен работник, но според съда не е достатъчно доказателство, че той е служител с работно време и работно място.
