Въпреки заявките за запазване на данъчно-осигурителната тежест, финансовият министър Асен Василев предлага сериозно увеличение на данъците и осигуровките върху гражданските договори от 2024 г. Увеличението е заложено в иначе лаконични промени в два закона - за данъците върху доходите на физическите лица и в Кодекса за социално осигуряване. Те са част от пакета с данъчни закони, публикувани за обществено обсъждане.
С едната промяна част от хората с извънтрудови доходи ще изгубят "привилегията" да намаляват годишната си данъчна основа с 25% признати разходи за дейността. С другия текст същите извънтрудови доходи ще се приравнят към осигуряването за трудовите, т.е. ще се внасят по-големи осигуровки, включващи всички осигурителни рискове, а не както досега само инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това означава почти 5% по-високи осигуровки. Тези промени представляват първата сериозна промяна в осигурителната уредба у нас от доста време насам (ако не броим рязкото увеличение на максималния осигурителен доход), а като изключим различните антикризисни данъчни облекчения - и в данъчната уредба.
Двете големи новости се прокарват през включване на някои случаи на работа без трудов договор към трудовите правоотношения, като например работа на граждански договор. Според сега действащия текст в закона за данъците върху доходите на физическите лица, трудови правоотношения са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда, на държавните служители, военните, органите на съдебната власт и т.н. Сега към правоотношенията по Кодекса на труда се добавят и "правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор". Аналогична е промяната в КСО, където същото допълнение се добавя при изброяването на категориите лица, които задължително се осигуряват за всички осигурителни рискове.
Промяната в дефиницията е твърде обща и неясна, за да се разбере конкретно кого ще засегне, но в нея не би следвало да попаднат свободните професии, които са специално изброени в закона и за които не се предвижда промяна - експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, които осъществяват за своя сметка професионална дейност, самоосигуряват се и не са регистрирани като еднолични търговци.
Малко повече детайли се разбират от мотивите към данъчните промени. "Предлага се разширяване на обхвата на определението "трудови правоотношения", като към тях се причислят и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор", обясняват авторите. "Предложението е във връзка с „прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с които се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер. В практиката много често така се прикриват правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер", пише в мотивите.
В мотивите е посочено още, че сега съдебната практика не допуска НАП да квалифицира един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове. От тази бележка излиза, че промените ще отворят пътя НАП да преценява едно правоотношение като трудово, дори страните по него - възложител и изпълнител, да са решили друго.
Как се променят данъците?
Сега доходите от извънтрудови правоотношения са няколко вида - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от дейност като земеделски стопанин, доходи от наем и т.н. Промяната засяга доходите от друга стопанска дейност. При тях облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намали с разходи за дейността, които са различен процент за различните категории - 60% за земеделските стопани; 40% за адвокати, авторски и лицензионни възнаграждения, упражняване на занаят (ако не се облагат с патентен данък); 25% за доходи от упражняване на свободна професия извън адвокатската или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Именно тези текстове позволяваха хонорарите по граждански договори да се намаляват с 25% признати разходи, дейците на културата да си приспадат 40% и т.н.
Горните текстове остават без промяна и занапред. Към трудовите правоотношения обаче освен тези по Кодекса на труда (т.е. трудовите договори) и по специалните закони (военни, съдебна власт, държавни служители), сега се прибавят смятани до този момент извънтрудови правоотношения. Това става, като към дефиницията за трудови правоотношения се добавят "правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор".
Тъй като това е единствената промяна по въпроса в ЗДДФЛ, на този етап изглежда, че финансовото министерство иска да запази правото приходната агенция сама да преценява кога една работа отговаря на характеристиките на трудов договор, т.е. влече след себе си други данъци и осигуровки, и кога остава в обхвата на извънтрудовите договори.
При приравняването на гражданския договор към трудов отпада правото да се приспадат разходи за дейността, което автоматично означава по-висока данъчна основа. При трудовите правоотношения годишната данъчна основа се намалява само с внесените осигуровки, а в облагаемия доход не влизат някои допълнителни плащания като ваучери за храна, служебно облекло и др.
Как се променят осигуровките?
Сега няколко категории осигурени лица се осигуряват само за някои осигурителни рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Те не внасят за общо заболяване и майчинство, за трудова злополука и за безработица. Поради което и нямат право на такива обезщетения. Сред тях са регистрираните като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, земеделските стопани и др. Така се осигуряват и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Тук са и хората, които полагат труд без трудово правоотношение, но са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Промени в цитираните по-горе текстове на Кодекса за социално осигуряване няма. Но има промяна при кръга от осигурени, които трябва да внасят задължително за всички осигурителни рискове, т.е. за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Сега това са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. А МФ предлага тук да се допише, че за всички осигурителни рискове задължително се осигуряват и "лицата в правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор".
Как се променя осигурителната тежест в случая? Добавят се вноски за общо заболяване и майчинство, за трудова злополука и за безработица. Припомняме техния размер:
- 3,5 на сто за фонд "Общо заболяване и майчинство";
- едно на сто за фонд "Безработица";
- от 0,4 до 1,1 на сто за фонд "Трудова злополука и професионална болест".
С други думи, осигуровките върху част от извънтрудовите доходи ще се вдигнат наведнъж с почти 5% - безпрецедентен ход за последните години.
