В първите дни на новата година българинът (оня, дето си го знаете) ругае телевизора. Ругае го, защото не е разбрал, че в онези няколко минути, заради които го ругае, телевизорът не е бил телевизор, а огледало. В последните няколко минути на 2018-а този голям и плосък домакински уред се превърна в огледало, в което се огледахме и видяхме себе си.

– Огледалце, огледалце! – промълвих стъписан. – Нима този човек пред държавния герб съм аз?

– Ти ами! – тросна се огледалото (бивш и бъдещ телевизор). – Да не мислиш, че някой друг?

– Виж ме само! – не спирам да се изумявам и да цъкам с език. – Докато хората стоят в очакване с пръст върху тапата на шампанското, докато чакат двете стрелки на часовника да застанат една върху друга на 12, за да се прегърнат, да се целунат и да си кажат: „Каквото било – било, през новата година да се обичаме повече!“, нима аз съм този, който с глас на прокурор от народния съд им говоря за омраза?

– Да, ти си – отвръща огледалото.

– Но то е все едно на 8 март да отида с букет при жена и да й река: „Нà тая китка, нищо че през цялата година си глупава и миризлива! Нищо че такава и ще си останеш!“. Това е просташко, скъпо огледалце!

– Да, така е – отвръща огледалото. – Очевидно си простак.

– Гледам и не вярвам на очите си! Аз ли съм този, който пред трикольора разправя на нацията, че не е способна да решава проблемите си, че се гърчи в корупционни скандали, че правата са мъртви, че се разпадат институциите, че е нация, давеща се в застой и безвремие, че няма цел и посока, че живее в беззаконие и произвол? Аз ли в празничната нощ говоря на нацията за цени и доходи?

– Да, ти – търпеливо говори огледалото. – Не познаваш ли физиономията си?

– Но аз говоря не като държавен глава, а като селски агитатор пред партийна ядка!

– Много точно го каза – хвали ме огледалото.

Трябва да призная, че огледалото, което беше телевизор и пак ще бъде, е съвсем право – това, което виждам в него да ме поздравява (по-скоро да ме проклина) с настъпващата нова година, съм аз и никой друг.

И друг път сме го казвали:

псувайки политиците, не бива да забравяме, че те са продукт на нашето гласуване

Не са спуснати от летящи чинии, а и тях ги е раждала „българска майка юнашка“¹, те са едни от нас, еманация, есенция на това, което сме.

Румен Радев не прави изключение. На кого дължим президента си? Ангел небесен ли ни го спусна, или той се самозароди като рядка перла в недрата на онази мегалитна сграда в сталински стил на „Дондуков“ 2? Нищо подобно. Посочихме си го сами и при това единодушно. Помните ли кой как гласува през 2016 г.?

Социалистите са ясни – 100% за Радев. Той е нещо като говорител на Корнелия Нинова. Помня, когато избраха Плевнелиев, се вайкахме, че той бил послушна марионетка на Бойко Борисов. Обаче, след като встъпи в длъжност, човекът се постара да се държи някак надпартийно и дори пронационално. Докато Румен Радев в третата година на мандата си продължава да се държи като служител в пресцентъра на „Позитано“ 20; докато Плевнелиев се постара да промени имиджа си от имидж на министър в имиджа на президент, то Радев продължава да изглежда като командир на поделение в БНА. Затова социалистите са ясни и никой не се учудва, че са гласували 100% за Радев.

Но ако бяха само социалистите, Радев нямаше да стане президент, както и Нинова не стана министър-председател. За Радев допринесоха всички, той е общо дело, рожба на народностния дух и на националния гений.

Да продължим със спомените кой как гласува на втори тур през ноември 2016-а. Ако приемем, че гласувалите за дадена партия на парламентарните избори през 2014-та са нейните избиратели, то близо 1/4 от избирателите на ГЕРБ гласуваха за Румен Радев. Защо? Вероятно заради това, че колкото и голяма да е лоялността им към Борисов, колкото и да са омагьосани от харизмата му, те няма да гласуват за всеки, когото той им посочи, все едно е той самият. А той, изглежда, си въобразява точно това: когото и да издигна Аз, хората ще вярват, че гласуват за Мен, и ще гласуват, защо Ме обичат. Еми не е така, някои хора се обиждат.

По въпроса за поведението на Борисов на президентските избори сред лишените от достатъчно информация граждани се ширят две теории. Теория №1 (пейоративна): Борисов е самовлюбен Нарцис, който си мисли, че както Калигула е искал да направи любимия си кон Инцитат сенатор, така и той може да накара феновете си да гласуват за който и да е човек за какъвто и да е пост и той ще бъде избран от простия мат’рял. Теория №2 (конспиративна): Борисов играе някаква сложна и неясна за неосведомените наивници политическа игра; изтъргувал е със социалистите президентския пост срещу нещо, което ние не знаем и никога няма да узнаем. А може би са ТЕ? А може би са руснаците?...

Както и да е. Важното е, че поведението на Бойко

Борисов допринесе немалко за превръщането на летеца в президент

Да вървим нататък. Сред привържениците на патриотите около 4 пъти повече са тези, които са подкрепили Радев, в сравнение с онези, които са гласували против него. При „Атака“ е ясно – те са русофили, но не в смисъла на възрожденците, а на ангажираните с политиката на днешната администрация в Москва. Сред македонските патриоти, онези на Каракачанов (да не забравяме какво означава съкращението ВМРО), два пъти повече са феновете на Радев в сравнение с другите.

Повече от половината от избирателите на Марешки са гласували за Румен Радев. От вялите избиратели на ДПС 80% също са подкрепили Радев. Даже в ДОСТ са го предпочели, макар на парламентарните избори да са гласували за ГЕРБ.

От подкрепилите Трайчо Трайков на първи тур повечето са гласували за Цецка Цачева на втори. Подобно е съотношението и сред гласувалите за Реформаторския блок през 2014-та. Това означава, че въпреки посланията на „старите“ десни техните избиратели припознават ГЕРБ като по-скоро дясна алтернатива. На мен обаче са ми интересни онези „автентични“ десни (а те са почти толкова, колкото и гласувалите за Цачева), които са отдали предпочитанията си на Радев. Кое ги е накарало да го предпочетат? С какво за тях той е по-добър от Цецка Цачева. Очевидно е, че изборът между тези двама кандидати не е избор между личности, а между партиите, които ги издигат. Какво може да накара един „автентично“ десен избирател да гласува за кандидат на БСП?

Отговорът е прост

Има една стара, още от 1997 г., позиция: държавата трябва да се скапе окончателно, всяко управление да се провали, да настъпят глад и отчаяние и тогава ние (а защо не и лично Иван Костов) да дойдем на бял кон и да спасим държавата! Но за да дойдем на бял кон НИЕ, първо е нужно да се потрудим, да помогнем да настане глад и отчаяние и после – хляб, сол и китки здравец!

За жалост времената вече не са такива, а и няма да се върне Виденовата зима, най-малкото защото сме във валутен борд. Тогава на хората Иван Костов може да им е приличал на „спасител“, но днес тази маска я носи Слави Трифонов, макар в доста по-епизодична роля. Поради това (а и не само) политиката „разруши-спаси“ на „автентичните“ десни е непочтена свръх това, че е и твърде глупава.

По-трудно уловими са новите политически проекти, нашумели с възгледа си „няма ляво, няма дясно“. Ако приемем, че социологията ги разпознава в графата „други“, то при тях подкрепата за Радев е близо 5 пъти по-голяма от тази за Цачева. Обяснимо. Те искат да дискредитират кое да е управление, за да има ново раздаване на карти, в което и те евентуално да закачат нещо. Ако на власт беше БСП, „няма ляво, няма дясно“ щяха да гласуват не за тях, както гласуват сега, а за тяхната все едно коя опозиция само за да ги свалят от власт и да отворят място за себе си.

Това е положението. Както казах, Румен Радев е въздигнат в президент с волята и съображенията, макар и най-различни, на цялата нация. Така че, като го видя на Нова година по телевизията, наистина виждам себе си като в огледало. И тъй както държавата – това е Луи XIV, така и Румен Радев – това съм аз. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

1^ Христо Ботев, „Хайдути“, Одеса, 1871