Американският президент Доналд Тръмп преди дни отново призова европейските страни да плащат задълженията си към НАТО. Според него Европа не го харесва именно заради твърдия му тон към длъжниците в алианса. Пред журналисти в Белия дом Тръмп си постави висока оценка за политиката му към Европа. „Казват, че в Европа не ме харесват. Европа не трябва да ме харесва, ако ме харесва, значи не си върша работата. Защото аз искам Европа да си плаща”, коментира президентът. Тръмп припомни, че Германия плаща четири пъти по-ниска вноска за НАТО. Други европейски държави също не спазват финансовите си задължения, подчерта държавният глава. „Не ми пука за Европа. Не съм избран от европейци, а от американските данъкоплатци. Отношенията ми с европейските лидери са много добри. Аз съм приятел с всички и като ги попитам, дори се чудят как толкова години им се е разминавало да не си плащат”, каза още американският държавен глава. Според него той може да спечели всеки отговорен пост в Европа, но не го е направил, защото не е поискал.

Преди това Доналд Тръмп обясни на Конгреса, че ще поиска американската армия да изгради гранична стена, ако Конгресът не се намеси да финансира строителството по границата между САЩ и Мексико. "Ако демократите не си дадат гласовете, за да осигурим нашата страна, военните ще изградят останалите части от стената", обясни Тръмп в Туитър преди поредната безплодна среща с двамата топ демократи в Конгреса. Демократите, които установиха контрол върху Камарата на представителите след междинните избори, повтарят, че са против финансирането на тази стена. Според тях построяването й би било неморално, скъпо и неефикасно.  Тръмп, който преди обещаваше да построи бетонна стена, сега обмисля варианта за ограда със стоманени решетки. Той каза днес, че планира да организира среща с ръководители на компании за производство на стомана, за да им възложи да измислят нов дизайн на съоръжението, вместо с бетон, както твърдеше по-рано. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че може да обяви национално извънредно положение, за да подсигури 5 млрд. долара за издигането на стена по границата с Мексико. Тръмп обяви, че може да използва извънредните си правомощия, за да получи пари за стената, въпреки че подобен ход ще бъде оспорван в съда.

Всичко това показва всъщност, че твърдението, че европейците не плащат достатъчно за НАТО, е мит, пише  Хауке Фридрихс във въведението към статията си, публикувана в германския седмичник "Ди Цайт". В касата на отбранителния съюз те внасят 240 милиарда долара, а САЩ – едва 30 милиарда. Военният бюджет на САЩ стъпва върху всевъзможни счетоводни трикове и служи на президента Тръмп главно за оказване на натиск върху европейците, като става дума за цели 716 милиарда долара, на колкото възлиза военният бюджет на САЩ само за т.г.. Президентът Доналд Тръмп се самопохвали с рекордните разходи за отбрана и нарече тази инвестиция "историческа" и "небивала военна инвестиция" в съвременната история на страната. Но цялата шумотевица около рекордния военен бюджет е просто поредното шоу на Тръмп. Да, в абсолютни числа тези разходи за въоръжаване изглеждат грандиозни. Но подложен на един по-сериозен анализ, военният бюджет на американския президент се оказва една голяма игра с числата, която очевидно има за цел най-вече да притисне европейските съюзници на САЩ.

Митове и легенди, разказвани от Тръмп  

Според германския политолог Йоханес Тим, който следи внимателно случващото се отвъд океана, военният бюджет на Тръмп не поставя никакъв рекорд. „Като процент от БВП разходите за отбрана не са най-високите в историята. По време на Студената война, например, те са били много по-високи", обяснява Тим. Ако приспаднем инфлацията, дори първите три военни бюджета на Барак Обама са по-високи от сегашния на Тръмп. Също и Центърът за стратегически и бюджетни оценки, един независим мозъчен тръст във Вашингтон, оценява твърденията за рекорден военен бюджет като неоснователни.

И все пак, разходите на САЩ за отбрана в абсолютни цифри са някъде около половината от парите, които се отделят по цял свят за тази цел. Тъкмо това дава основание на президента Тръмп да твърди, че вътре в НАТО разходите са разпределени несправедливо. Както е известно, още от началото на мандата си той настоява европейците (и особено Германия) да увеличат военните си разходи. В същото време той неправомерно смесва две различни теми, критикувайки Германия едновременно и заради големия излишък във външнотърговския ѝ баланс. Но това изобщо не е случайно, тъй като Доналд Тръмп всъщност се интересува главно от външнотърговския баланс на САЩ с ЕС. По отношение на отбранителния бюджет Тръмп се позовава на една договореност вътре в НАТО, която датира още отпреди неговото президентство. През 2014 г. държавите членки се договориха, че в дългосрочна перспектива ще увеличат военните си бюджети до два процента от БВП. Засега повечето страни от НАТО още са далеч от тази цел. Германия, например, през м.г. похарчи за отбрана 38.5 милиарда евро, а за да покрие нормата от 2% би трябвало да изразходва почти 80 милиарда. В момента отбранителният бюджет възлиза на 1.3% от БВП, а до 2024 г. трябва да стигне до 1.5%.

Скрити разходи за други цели

САЩ отдавна са покрили тази норма. Техният отбранителен бюджет е 3.1% от БВП. Но веднага трябва да се направи една много важна уговорка: в американския военен бюджет непрекъснато попадат разходи, които нямат нищо общо с отбраната. Например м.г. поне три милиарда долара от бюджета на Пентагона отидоха за гранична охрана. Близо 8 милиарда бяха изхарчени за „други дейности, свързани с отбраната" - и по-точно за ФБР и за службите за национална сигурност. Друга част от бюджета на Пентагона се вля в пенсионните фондове на ЦРУ, тоест в полза на пенсионирани агенти на американското външно разузнаване. Всичко това изобщо не е свързано с отбраната – така, както тя се дефинира според договореностите в НАТО.

Освен това американците харчат десетки милиарди за своето военно присъствие в различни региони по света, които нямат нищо общо с ангажимента им към НАТО. Участието на САЩ (под една или друга форма) във въоръжените конфликти в Афганистан, Ирак и Сирия струваше 65 милиарда долара през м.г. В същото време за отбраната на територията на НАТО Вашингтон дава едва 30 милиарда долара, което представлява само пет на сто от бюджета на Пентагона. Останалите 95% отиват за дейности, несвързани с пакта, показват изчисленията на експертите от Института за стратегически изследвания в Лондон. Срещу 30-те милиарда долара, които САЩ внасят в северноатлантическата организация, стои сумата от 240 милиарда долара – толкова внасят европейците. Когато направим тази съпоставка, веднага се вижда, че призивите на Тръмп към европейците да плащат са повече от неоснователни.

„Като огледаме числата, вече никой не бива да твърди, че военният бюджет на САЩ е толкова висок само защото европейците не плащат достатъчно", казва политологът Йоханес Тим. С други думи, за Тръмп е важно най-вече едно: да увеличи натиска върху ЕС в търговския спор, заключава в края на статията си Хауке Фридрихс. Не се потвърди апокалиптичният сценарий, че президентът на САЩ ще обяви края на НАТО. Но отсрочката може да е само временна. Освен това американският президент сега дава заден, след като неочаквано заяви, че ще изтегли всички военни от САЩ в Сирия, тъй като това било "загубена кауза". Това предизвика остра критика от страна на съюзниците на САЩ и доведе до оставката на военния министър Джеймс Матис и редица други високопоставени представители на Пентагона. Малко след това Тръмп уточни, че никога не казвал "че ще стори това веднага", а неговият съветник по националната сигурност Джон Болтън директно заяви, че изтеглянето на около 2000 американски военни няма да се случи, докато не бъде окончателно победена "Ислямска държава" и подпомогнати сирийските кюрди - съюзници на Вашингтон срещу ИД и към които е враждебно настроена Турция. Това пък на свой ред ядоса другият съюзник на Тръмп в лицето на Анкара.

На срещата на върха в Брюксел м.г. станаха ясни няколко неща – и всички те са твърде неприятни за съюзниците. Заслужава си още веднъж да се припомни поведението на Доналд Тръмп на тази среща на върха на НАТО, пише "Дойче веле". Още на закуска той се нахвърли крайно невъздържано срещу Германия - обяви, че тя се е превърнала в пленник на Русия поради това, че внася газ от там, и за доказателство отново се позова на неверни данни; на пленарното заседание по-късно изведнъж поиска да се отделят не по два, а по четири процента от БВП за отбрана; после с Ангела Меркел разговаря за германските автомобили, миграцията и за руския президент Путин, наричайки двустранните отношения "превъзходни". Само час по-късно обаче от това примирие нямаше вече и помен - в Туитър той отново нападна партньорите си от НАТО. 

Салто напред, салто назад

Диаметрално противоположните послания, които американският президент отправя в един-единствен ден, не се вместват в рамките на нормалното политическо общуване. На най-важната среща на западния отбранителен съюз се видя един американски президент, който сякаш изпълняваше едновременно две различни роли - и на добрия, и на лошия герой в пиесата. Първо обижда Германия, а само няколко часа по-късно предава на канцлерката Меркел личните поздрави на своето семейство. На фона на всичко това е много трудно да не използваме термини от психиатрията, за да опишем подобно поведение. Но това не беше всичко. След края на официалните разговори Доналд Тръмп пусна следващия си туит, в който той поднови атаката си срещу Германия заради вноса на руски газ, като обвърза тази тема с въпроса за НАТО. По същия невероятен начин той обвързва военната защита, която САЩ осигуряват на Европа, с твърдението, че американската търговия носела загуби за милиарди в резултат на европейското поведение. А накрая той ултимативно настоя двата процента за отбрана да бъдат платени незабавно, а не както е планирано чак през 2024 г. Тръмп изглежда не разбира, че НАТО не е фитнес клуб, към който се плащат членски вноски. В случая няма обща каса, а всяка страна плаща за собствената си отбрана и при нужда предоставя на пакта своя военна сила и оборудване. Тръмп живее в своя паралелен свят и се държи по-скоро като мафиот, който върви от врата на врата, за да събира рекет за охрана и да плаши опърничавите с бой.

НАТО е съюз, а не частна охранителна фирма

Освен че се държи своенравно, непредвидимо и безкрайно променливо към съюзниците си, става ясно, че Тръмп гледа на отбраната като на стока, която има пазарна стойност и следователно, може да се купува и продава. Съвсем очевидно е, че настоява да му се плаща за разполагането на американските войски в Европа, които защитават източните граници на НАТО. Затова думата "съюзници" тук съвсем не е на място, тъй като тази концепция изглежда е напълно чужда на американския президент. За него значение имат само търговските партньори и парите, дрънкащи в неговата каса. Той вярва, че участва в някаква глобална битка на най-силните и поради това му е напълно безразлично кой от по-слабите ще попадне под колелата. Неслучайно балтийските държави и Норвегия са вече силно притеснени от изявленията на Тръмп. До разрив все пак не се стигна на тази среща на върха - американският президент се въздържа да постави под съмнение отбранителния съюз, нито пък разкъса подписаната обща декларация на тръгване от форума. Не се потвърди апокалиптичният сценарий, при който Тръмп обявява края на НАТО. Което обаче съвсем не означава, че опасността е преминала, защото още утре той може да промени мнението си.  

Хаотичните политически изяви на Доналд Тръмп оставят дълбоки следи в НАТО: съюзниците едва сега започват да проумяват как американският президент гледа на Западния отбранителен съюз. Ценностите, традициите и общата история на този съюз очевидно нямат никакво значение за Тръмп. Той е винаги готов да се отметне от думите си, казани само ден по-рано, да обижда съюзниците си или да ги изнудва с икономически наказателни мерки. Зад този налудничав зигзагообразен курс на Тръмп обаче се крие определена методика: в Брюксел той показа още веднъж, че се стреми с всички средства да разруши съществуващата система от международни договори и организации. Засега явно му се струва още твърде рано да обръща гръб на НАТО, но може да се окаже, че краят на тази организация е само отложен за известно време. Независимо дали става дума за Световната търговска организация, или за ООН – повече от ясно е, че Тръмп се опитва да ги замени с двустранни споразумения, в които той да свири първа цигулка. Това, което остава, е ужасът от този курс на американското правителство и дълбокото чувство на несигурност у всички, които досега са се смятали за техни съюзници и партньори.