Стига с тези дни за национален траур! Време е за дни на национален гняв! Гняв срещу всички управляващи, които пак мънкат оправдания за поредните жертви на тяхната безотговорност и некадърност! Гняв заради абсолютната неспособност на държавата да осигури на своите граждани сигурно и безопасно пътуване! Гняв заради всички прогнили от корупция обществени поръчки, чиято основна цел е да захрани определени партийни обръчи с нашите пари! Гняв заради загиналите пътници в Искърското дефиле и десетките други пострадали заради калпавите пътища, на чието място може да бъде всеки един от нас.

Този път няма място за съмнения и увъртания - 

всички по веригата си признаха, че нищо не е наред 

Имаме некачествен път, който се пързаля дори при сухо време. Всички знаят за него. Въпросният път е наскоро ремонтиран - от любима фирма на властта. Ремонтът е приет от държавна комисия, назначена от регионалното министерство, без никакви забележки, въпреки че още докато е в гаранция, е видно, че пътят не става за нищо. След това КАТ забелязва поредицата от тежки катастрофи. И започва да пише писма до пътната агенция (АПИ) да вземе мерки. Докато тече тази формална и бюрократична кореспонденция, продължават да катастрофират и загиват хора. Положението става трагично, след като тировете от Ботевград за София започват да използват това шосе, за да избегнат километричните задръствания по обходния път на Витиня. АПИ замита проблема, като забива една табела с ограничение за 40 км в час максимална скорост. И започва да пише писма до фирмата изпълнител, която пък не желае да направи ремонт на ремонта. И сега отговорните или по-скоро безотговорните фактори ни обясняват, че нямало какво да направят, освен да се обърнат към съда. Не можели и сами да ремонтират, защото гаранцията щяла да се анулира. Т.е. още години по този път ще гинат хора. И това се приема за съвсем нормално.

Положението е така не само в Искърското дефиле. Така е по по-голямата част от пътищата и виадуктите в страната, по които трябва да внимаваме, като преминаваме (по съвета на регионалния министър).

Въпросът е не дали, а кога ще падне следващата жертва

Същото безхаберие цари и в транспортното министерство. Там за пореден път ще задължават автобусите да имат колани, а пътниците да ги слагат. Този път сериозно го обмисляли. Не че депутатите смятат да се забързат с приемането на поправките. Не че има и кой да контролира изпълнението на закона. Не че министърът има морално право да е на този пост, след като лично причини катастрофа с трагичен край.

Това са държавните органи, на които, както би казал Остап Бендер, данъкоплатците сме дали "ключа от апартамента, в който си държим парите". Те харчат безогледни суми за ремонт на пътища и за фиктивен контрол. И резултатът след десетата година от управлението на ГЕРБ е - никакви свестни пътища, постоянно затапена държава, множество жертви. Патент на управляващите е масовото използване на шосета без Акт 16, даже цели отсечки от магистрали - защото според министрите на ГЕРБ това не било пречка да се пътува, достатъчно било временно разрешително. Това е разбирането им за качество, закон, дълг към гражданите.

Във всяка нормална държава

отговорните министри отдавна биха си подали оставките

Биха поели поне морална отговорност за хаоса и смъртта по пътищата. На министрите на ГЕРБ обаче и през ум не им минава подобно действие. Те са ценни партийни кадри, близки са на лидера, готови са да го бранят и ще изгорят само ако ножът опре до неговия кокал. 

Лидерът пък, водещ се премиер, който цяло лято дефилира по първи, втори и трети копки, се покри. Ни дума, ни вопъл, ни стон от него! Въпреки че само тази година на два пъти свикваше спешни заседания заради войната по пътищата. Въпреки че нито една от набелязаните мерки не е изпълнена. Въпреки че точно той, чиято гордост са магистралите и пътищата, като премиер носи най-голяма вина за калпавото строителство и некадърните си подчинени.

Подчинените може да

имат различни имена, но безхаберието ги обединява.

Оня ден шефът на АПИ бодро съобщи, че магистрала "Хемус" ще е готова през... 2024 г.! Преди пет години неговите предшественици ни пробутваха за краен срок 2018 г. Същите безотговорници тази година отново разбиха целия виадукт "Бебреш" при Витиня, пътят по който беше направен и отчетен като голям успех през 2015 г. Сега обаче се сетили, че и колоните не са добре, затова прескъпият асфалт отпреди три години беше махнат и ще се прави отново. Всичко това се плаща скъпо и прескъпо с нашите пари! И отдавна не е виц, а факт, че пътищата в България са най-скъпите и най-некачествените в Европа.

Така че времето за апатия изтече. Ще бъде голяма грешка, ако и сега се примирим и приемем безропотно обяснението, че вина има само и единствено шофьорът на автобуса, който карал с 53 км/ч вместо с 40 км/ч и за миг се е разсеял. Утре всеки един прясно ремонтиран и тържествено открит път може да се окаже фатален. И жертва може да е всеки един от нас!