В бюджетния маратон, който всяка година става все по-екстремно преживяване, без много шум се уреждат правата на няколко многохилядни групи граждани - хора с увреждания, бедни, деца. Парите, раздавани за тях под формата на помощи, неусетно доближиха 4 млрд. лв., но с хаотични решения все повече губят връзка с потребностите, приноса, а и с реалността. Едни от тези помощи са свързани с доходен критерий, други са универсални - за всички по нещо малко, въпреки че уж всички би следвало да са насочени към конкретни потребности. Едни се осъвременяват всяка година, други години наред чакат някой политик да се присети за тях. В години като тази, когато осигурителната тежест расте, но плащанията са във фризера, дисбалансите стават особено видими.
Като оставим настрана пенсиите, най-големият разход за социални плащания в републиканския бюджет е за хората с увреждания. Тази година различните видове помощи за тях, заедно с финансирането от европейски програми, ще надхвърлят 2,5 млрд. лв., като тук не влизат инвалидните пенсии от НОИ.
Повечето от тези пари се раздават просто ей така,
само за процент увреждане, без значение на доходите и нуждите, въпреки че според закона за хората с увреждания подкрепата се полага след изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.
Финансовата подкрепа беше измислена при големите протести на "Системата ни убива" и от тогава за нея не се говори. Единствената й прогресивна черта е, че беше първата помощ, обвързана с линията на бедност, поради което расте всяка година по някакъв предвидим начин. Това обаче по същество са пари, които се раздават на калпак, без особен смисъл, и макар да се определят по линия на бедност, не се дават само на бедни, а на всички. 700 000 души получават такава месечна помощ и това е най-големият обхват на помощи у нас. Фактът, че такъв огромен дял от населението се водят с 50 и повече процента увреждане, заслужава отделен анализ, но не се е чуло някой от армията консултативни съвети на бюджетна издръжка да се е заинтересувал от него.
Минималната сума в този вид подпомагане е 44,66 лв. и беше увеличена от 1 януари. Максималната е 363,66 лв. и се дава на хора с над 90% степен на увреждане, които получават определен вид пенсия и имат право на чужда помощ. Тази година общият бюджет за тези помощи е 834 млн. лв.
Това обаче не е най-големият разход в тази бюджетна програма. Най-големият разход е за програмата за личен асистент, която е за възрастни и деца с най-тежки увреждания и нужда от чужда помощ. 75 417 лица ползват такава подкрепа, а разходите за заплатите на личните асистенти ще бъдат 1,157 млрд. лв. за тази година. Възнаграждението на асистентите е обвързано с минималната заплата и при пълно натоварване за тази година е 1526 лв. месечно (брутна сума). Малцина обаче ползват асистент на пълно работно време, обикновено социалните служби отпускат по-малко часове.
Хората с увреждания имат право и на целеви помощи, но те се получават от едва 2000 лица и са само 4,5 млн. лв. от общия бюджет за тях. На фона на 700 000 притежатели на ТЕЛК, подкрепените работни места за хора с увреждания са едва 500 и тяхната издръжка тази година е 2,88 млн. лв. Хората с увреждания, които тази година ще бъдат подкрепени за започване на самостоятелен бизнес, сигурно
можеше да бъдат споменати поименно в закона
за бюджета, защото са едва 27. Обхватът на подкрепата за рехабилитация и социална интеграция също е нищожен - 3600 души. Планираните нови работни места, които ще бъдат субсидирани тази година, са само 30.
Пороците на тази система се виждат. Много хора получават по много малко, без да е анализирано какво например допринася сума от 44 лв. към техния живот. Твърде малко подкрепа зависи от индивидуалните потребности. Почти няма мерки със стратегическо значение и възвращаемост - за трудова реализация, социална интеграция и пълноценен живот. С други думи, имаме 2,5 млрд. лв. годишни разходи, които се увеличават всяка година, без някой да помни какво се целеше с тях и без никой да се пита дали няма по-ефективен начин за изразходването им.
Системата става още по-абсурдна, когато към нея прибавим подкрепата за деца с трайни увреждания. Тя по някаква сбъркана логика открай време е в съвсем друг размер и се изплаща по съвсем друг начин. През 2016 г. с един жест Бойко Борисов я увеличи на 933 лв. за децата с 90 и над 90% увреждания. Следващия път, когато някой се сети за тази помощ, беше вече 2023 г., така че от 2024 г. сумата беше увеличена на 1180 лв. и толкова ще бъде и през тази. Размерът на тази помощ не се определя по никакви обективни критерии - гласува се всяка година в закона за бюджета. Това позволява тя ту да прави квантови скокове, ту да престоява във фризера. В този мандат е предвидено да си остане 1180 лв., въпреки че по същото време се аргументират увеличения по всякакви направления.
1180 лв. трудно покриват дори само месечната нужда от терапии и рехабилитация, но все пак са многократно по-голяма помощ от обичайната. Тази сума обаче се полага само докато детето навърши 18 г. След това
подкрепата за него автоматично пада на 363,66 лв.,
въпреки че състоянието му често се усложнява. За децата с 50 до 70% увреждане пропадането е от 450 лв. на 44,66 лв. Всяка година този огромен проблем се повдига от родителите и всяка година не се намира депутат, който да му обърне внимание. При хиляди поправки в бюджета за тази година, шанс тук за промяна отново нямаше.
Отвързани от реалността са и другите семейни помощи. Детските от години са 50 лв., а от година на година се увеличава само прагът за отпускането им заради ръста на минималната заплата. Получават ги 440 000 деца, а тази година тази помощ ще струва 267,2 млн. лв. Преди години имаше опити да се открие дебат дали всяко дете трябва да получава детски, или да остане доходният критерий, но той не произведе смислен резултат. Има и помощи, които не зависят от дохода - например тези за ученици, записани в първи-четвърти и в осми клас. Те са 300 лв. и си стоят толкова, въпреки че уж ги отпускат за покриване на нужди преди началото на учебната година, а несъмнено тетрадките и пергелите поскъпват. Общо за семейни помощи тази година социалното министерство ще администрира разпределянето на 753,485 млн. лв., без да е много ясно на какви принципи почива това разпределение и какви цели си поставя.
Семейните помощи са вид социални помощи, но въпреки това нямат почти нищо общо с тях. За разлика от детски и пр., те бяха обвързани с линията на бедност и поради това растат автоматично всяка година. Това по традиция са ниски суми, получавани от малко хора с много ниски доходи - за 60 875 бедни лица и домакинства тазгодишната сума е 134,634 млн. лв. Максималната месечна помощ е за хора без доходи, които живеят сами - 315,81 лв. за тази година. Минималната е 191,40 лв. Тук прагът за достъп е и максимална помощ, т.е. за различните категории бедни има определен диференциран доход, който се допълва според личния доход на подпомагания. Защо едни социални помощи се индексират всяка година, а други - само когато на управляващите им хрумне, никога не е обяснявано. Не е ясно и защо
за едни има комплексни критерии за достъп, а за други няма никакви
Големият разход при социалните помощи е по линия на енергийното подпомагане. Тук критериите за достъп са по-широки, поради което подкрепа за отопление получават 376 959 лица и домакинства, а разходите са 198,19 млн. лв. В същото време от години не може да се регламентират по-ясни критерии за енергийна бедност, помощи за вода и т.н. преди либерализацията на пазара на ток за домакинствата. Общо МТСП ще администрира 538,325 млн. лв. разходи за социално подпомагане тази година, отново без никакви реформи.
Заедно с пенсиите, социалните помощи са ключов фактор за задържане на нивото на бедността у нас, макар че то от години не мърда наникъде. И от тази бюджетна програма обаче се вижда, че за твърде малко хора подкрепата предполага излизане от безизходицата. По тази линия бяха въведени неотдавна два нови вида помощи - за безработни, започващи работа, и за младежи, излизащи от домовете за деца. Тази година 5000 безработни ще се възползват от помощта, която има за цел да се преодолее т.нар. капан на безработицата, при който започването на работа може да има негативен ефект върху доходите поради по-високите разходи за осигуровки, данъци, транспорт и др. Разходът ще бъде 959 900 лв. Другата помощ е предвидена за 300 младежи и е на стойност 574 200 лв.
По сходен начин стоят нещата и при обезщетенията от държавното обществено осигуряване. Там максималният осигурителен доход се вдига от 1 април от 3750 на 4130 лв., но всички обезщетения са замразени на миналогодишните си нива, както и максималната пенсия. При гласуването на бюджета на ДОО тази година имаше много коментари, че е справедливо правата да се увеличат пропорционално, но макар да нямаше никакви аргументи против, управляващото мнозинство сляпо ги отхвърли. Отхвърлени бяха даже смислените мерки, които не струваха много, а накрая социалният министър Борислав Гуцанов представи за голям успех, че въобще има увеличение на пенсии и няма увеличение на данъци. Вече знаем, че догодина нито увеличението на пенсиите ще е толкова щедро, нито осигуровките - същите. Но след дебата за бюджета можем с голяма доза сигурност да предвидим, че отказът от реформи ще е все толкова абсолютен. "Това е възможният бюджет", както каза Гуцанов след гласуването. Възможен не по обективни причини, а по чисто субективно управленско безсилие.
