Не е целесъобразно български магистрати да участват в специалната международна комисия, която по инициатива на Полша ще документира и установява руските престъпления, извършени в Украйна. Това реши преди седмица Висшият съдебен съвет, който е управляващият орган на съдебната власт. Без дебат кадровиците приеха само за сведение писмото на правосъдното министерство, което им препращаше полската молба за посочване на експерти.
След като поведението на съвета стана публично достояние и предизвика острата реакция на министърката на правосъдието Надежда Йорданова, представляващият съвета Боян Магдалинчев обясни, доста неубедително, че ВСС приел молбата от Полша просто за сведение, защото нямал достатъчно информация какъв ще е статутът на комисията, какво ще прави, под чие ръководство и т.н. Магдалинчев не каза защо ВСС не е потърсил отговор на тези въпроси, преди да вземе решение.
За нас обаче е ясно защо.
Маските във Висшия съдебен съвет паднаха,
Никой не очаква, че български експерти ще разкрият извършителите на военните престъпления в Украйна. Та властите тук толкова време не могат да проследят кюлчетата и пачките в чекмеджето на Борисов, какво остана да разследват престъпленията на Путин. Решението да помогне би било обаче много ясен знак дали съветът и съдебната власт са на страната на цивилизацията и демократичните ценности. Засега отговорът е не и може би е време главният прокурор Иван Гешев да се огледа за руски шпиони и там.
ВСС все пак ще има шанс да си измие очите по темата, защото министър Йорданова се закани отново да постави въпроса на вниманието му. "Аз съм в недоумение, това е ценностен въпрос", посочи министърката, която отсъстваше от заседанието, на което нотата от Полша беше приета само за сведение. Тя подчерта, че България не може да остане пасивна, докато се разследват всички военни престъпления и виновните не бъдат наказани.
"За сравнение - през 1943 г., по време на Втората световна война, "фашистка"
България изпраща патоанатома д-р Марко Марков да помага в разследването
на масовото убийство на полски офицери и интелектуалци в Катин. Срамът от безхаберието на ВСС може да бъде преодолян само ако Министерският съвет или парламентът вземат решение за изпращане на доброволен принцип на български лекари, разследващи полицаи и магистрати в Украйна", написа в статия за mediapool.bg адвокат Михаил Екимджиев.
Полската инициатива обаче засега няма нищо общо с Международния наказателен съд в Хага, чийто прокурор Карим Кан инициира разследване на руските престъпления в Украйна. Експертната група, която поляците искат да направят, вероятно ще се ползва от техните власти, за да разследват на местна почва, т.е. в Полша, престъпленията, извършени в Украйна, допуснаха експерти в разследването на военни престъпления, с които "Сега" разговаря. Преди повече от месец "Сега" изпрати въпроси до прокурора Карим Кан, както и до българското правосъдно министерство, Висшия съдебен съвет и прокуратурата във връзка с възможностите български магистрати да помагат на МНС. И досега отговори няма.
Магистрати пък припомниха, че българският Наказателен кодекс позволява прокуратурата да образува разследване за престъпление срещу мира и човечеството и да го води в България, макар и да не е извършено на наша територия, от българи и да няма български жертви. "Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България", гласи втората алинея от чл. 6 на НК. В някои европейски държави вече има местни разследвания.
Според някои магистрати в рамките на такова разследване могат да се разпитат бежанци, както и българските журналисти, били на място в Украйна, както и да се направи експертиза на заснетите от тях кадри.
"Не е сложно, но няма воля
По-лесно и пиарско е за главния прокурор да ходи да посреща бежанци на Дуранкулак", коментира пред "Сега" високопоставен източник от изпълнителната власт.
С какво всъщност може да помогне България на Международния наказателен съд (МНС)? Страната ни е една от държавите, подписали Римския статут, на който се базира съдът. Големите играчи като САЩ, Русия, Китай обаче не признават компетентността му и не биха "дали" свои граждани, за да бъдат съдени за военни престъпления там.
"Много хора считат, че международното право не е достатъчно авторитетно, че държавите не искат да го спазват и не се съобразяват съвсем умишлено. Но това, което може да се постигне там, е доста. Най-малкото ще се поставят на разискване някои от въпросите, за които Русия не иска да се говори", казва пред БНТ адвокат Стоян Мадин, който е докторант по международно публично право и директор на програмата "Български адвокати за правата на човека".
По определение МНС е независима съдебна институция, в чиято компетентност е да съди и да наказва отделни лица за най-тежки престъпления, които засягат цялата международна общност - геноцид, престъпления против човечеството, упражняване на агресия, както и военни престъпления. Уĸpaйнa също нe e cтpaнa пo Pимcкия cтaтyт на cъда, нo през 2014 г. e пpиeлa юpиcдиĸциятa му пo oтнoшeниe нa вoeнни пpecтъплeния и пpecтъплeния cpeщy чoвeчecтвoтo нa нeйнa тepитopия.
"България ще участва и в разследването на МНС в Хага за евентуални военни престъпления. Един от възможните варианти е адвокатите, които са на първа линия и разговарят с бежанците, да се включат със сведения за извършените различни престъпления, агресии и зверства", обяви през март министър Йорданова.
Министерството на правосъдието инициира създаването на координационен механизъм за събиране и изпращане на информация и материали, които да подпомагат разследването на МНС. "Франция, Холандия, Словения, България, Латвия, Полша, Литва, Люксембург, Испания, Швеция, Чехия, Хърватия, Гърция, Италия, Естония, Австрия, Ирландия, Германия, Финландия, Португалия, Словашката република, Малта, Дания, Белгия, Румъния и Кипър се ангажират да положат всички необходими усилия, за да обмислят увеличаване на подкрепата си за МНС както финансово, така и по отношение на човешките ресурси", се казваше в изявлението.
Не е ясно дали в България вече са събрани някакви свидетелства. "Сега" научи, че новото ръководство на Агенцията по бежанците се е съгласило да проведе разпити на бягащите от войната. Осигурени са и формулярите, по които да вървят тези разпити. Идеята не е да се търси масовост и всички да бъдат разпитани.
Достатъчно е да се съберат показания от 30 души,
които разказват съществени неща и биха имали принос към разследването, смятат експертите. Прокурорът Карим Кан обяви и портал, чрез който потенциалните свидетели могат да се свържат с МНС.
"Сега е изключително важно за събиране на доказателства, които могат да бъдат изгубени", каза пред "Сега" съдия, който се занимава с военни престъпления в Косово. Жертвите например трябва да се аутопсират, докато все още това е възможно. Военнопленниците трябва да бъдат разпитани, преди да бъдат заменени за други. Чрез тях може да се установят данни за личния състав на руските части и коя от тях къде е действала, кои хора са били в нея и т.н. "Трябва да си даваме сметка за мащабите. Ако се наложат хиляди аутопсии, как да стане без чужда помощ", посочи съдията.
Украйна готви мащабна промяна в законодателството си, като вероятно ще допусне представители на властите на чужди държави да участват в процеса на събиране на доказателства за делата, които няма да стигнат до МНС и тепърва ще се разглеждат в Украйна. Така може да се окаже, че чужди съдии ще могат да разпитват свидетели в Украйна.
Съдията припомни и много важна особеност на МНС - той не разглежда производствата като задочни. Обвиненият трябва лично да се яви в съда. Което означава, че ако се стигне до обвинение срещу руския президент Владимир Путин например, той може да бъде съден само при последваща промяна в режима в Русия, който да реши да го предаде на Хага. Другата опция е Путин да пътува до държава, която е членка на Римския статут. Ако има заповед за ареста му, всяка страна, признаваща МНС, ще е длъжна да го задържи, ако той се появи на нейна територия. Тоест Путин например няма да може да дойде до България, за да получи ново овчарско куче от Борисов.
