Открай време си знаехме, че хуманитарната програма на правителството е мащеха за бежанците, но битуваше мнението, че е благоприятна поне за хотелиерите, даже твърде изгодна за тях. Служебният кабинет обаче превърна участващия в нея (и понякога съвсем коректен) хотелиер в нещо като осмо чудо на бежанската криза - той трябва да храни, отоплява и водоснабдява подслонените за своя сметка, докато държавата цяла година го проверява къде с колко лъже и на свой ред го лъже, че му плаща.
Разбира се, строгият контрол е похвален, а и никой не страда от илюзии, че злоупотреби няма. Потенциалът за измами обаче не може да се превръща в смокинов лист за административен тормоз, защото точно това е практиката да се бавят с една година плащания по извършени услуги. Както с всичко друго, самата администрация не само не вижда проблем със забавянето, а напротив - намира го за пример на добро управление. Също както намира за нормално да бави по 4 години оценката на едно заболяване от ТЕЛК.
Служебният кабинет на Румен Радев, чиито симпатии са добре известни, сколаса едва в последния си петък на власт да плати за тази година на хотелите и базите, в които все още има настанени украинци. Решението разкри смущаваща картина на плащанията
На 2 юни са платени нощувки от миналия юни
На същата дата е и първият транш за разходи от тази година - за януари и февруари. За март много хотели вече са задължени да възстановяват пари или пък ще получат 0,00 лв. Това е отделно от втори "черен" списък на 99 обекта, които трябва да върнат около 1,2 млн. лв., защото разходите им не са признати.
Траншът трябваше да тушира недоволството на хотелиерите, но на практика ги хвърли в още по-голям потрес - някои от тях твърдят, че имат да връщат пари, които не са получили. Други се оплакват, че са получили под половината от това, което са похарчили. Трети са се отчели на три места, но ги няма в нито един списък. В крайна сметка одобрени за плащане са 17 567 339 лв. за 10 месеца работа по програмата, от които само 6,4 млн. са за тази година. Т.е. над 10 млн. лв. са за съвсем коректно осъществени и трижди проверени нощувки, но обектите ще си ги получат с поне няколко месеца забавяне, а в някои случаи - цяла година след направените разходи. Това забавяне не е нещо необичайно - през февруари все още се плащаха нощувки от март 2022 г.
Бюджет няма и това можеше да мине за някакво оправдание, но
България всъщност не плаща нищо от джоба си
за бежанците, колкото и да го повтарят симпатизиращите на другата страна. Миналата година получихме 148 млн. евро по линия на европейския инструмент ReactEU. Така и никой не обясни защо 100 млн. от тях се оказаха насочени към ковид мерки (без да има ковид), а за бежанци останаха другите 48 млн. Така обаче успяхме да преструктурираме средства по оперативни програми, които иначе щяхме да изгубим. Пари идват и от ООН, да не говорим за стотиците дарители, които не изгубиха интерес към каузата, и организациите, които с тяхна помощ бдят над най-уязвимите, включително и когато са настанени във въпросните хотели на уж държавна издръжка.
Защо се бавят тогава плащанията? След надигналите се вопли се разбра, че е направено пълно преизчисление на дължимите суми от 1 юни 2022 г. до 31 март 2023 г. С други думи, служебният кабинет е решил самоволно да спре всички плащания по програмата до юни, докато не провери всички нощувки за една година назад.
Разминаванията - и тези с положителен знак, и другите с отрицателен, са налични, въпреки че самата програма уж е направена така, че и
една стотинка да не хвръкне накриво
Тя е постижение дори за нашата бюрокрация - в нея участват минимум два регистъра, две системи, един Национален контактен център, плюс служебен обмен с Гранична полиция, дирекция "Миграция" на МВР, Държавната агенция за бежанците, НАП и пр. Струва си да я припомним в нейния базов минимум:
Единствено контактният център може да разпределя украинците - иначе държавата не плаща. Въпреки че контактният център вече знае кой къде е, всеки хотелиер (или друга база) има 24 часа да регистрира настанените в Единната система за туристическа информация (също толкова часове има и да ги отпише). Системата е като Цербер - изпуснеш ли срока, не можеш да направиш регистрация със задна дата, съответно - държавата не плаща. Всеки месец хотелиерът пише и отчет за настанените, който подава в Системата за управление на националните инвестиции, за да си поиска парите. За това разполага не с една година, а с пет дни. Няма да споменаваме заявленията за вписване в разни регистри, декларациите за избягване на двойно финансиране и т.н. За разлика от строгите срокове за обектите, от страна на държавата има само препоръка да се решава в "максимално кратък срок". В програмата пише и че плащания се извършват "ежемесечно", но от това очевидно не следва нищо.
Дори само тази бюрокрация би следвала да изглежда абсурдно, но служебният кабинет не намираше никакъв проблем, а напротив - случващото се е изтъкнато като пример за добро финансово управление. Под това криворазбрано добро управление попадат и бавенето с цяла година на плащания, и декларирането на няколко места, и разхвърляната информация кой какво трябва да връща и какво има да получава, и създаването на нови и нови регистри. А всъщност всичко на всичко става дума да се установи
къде са в даден месец 22 000 души
и даже по-малко, защото 22 687 настанени през август е пикът на 10-месечния период от юни 2022 до март 2023 г., за който става дума сега, но след август хората значително намаляват и в момента са под 10 000 души.
Що се отнася до самите нарушения, то новините за тях избуяват така безотказно покрай всяка смяна на караула в Министерския съвет, че звучат повече като политически фокус-мокус, отколкото като пример за добро управление. Служебният вътрешен министър Иван Дермеджиев например уплътни последните си часове на поста с атака срещу предишния кабинет, в която каза, че сред отчетените има мъртви души, неродени деца, а значителна част от парите са съсредоточени в шепа фирми. Дермеджиев е подал за всичко това сигнал в прокуратурата, макар че не стана ясно защо е чакал да свърши това в последния си понеделник в МВР, след като говори за украинци фантоми най-малко от миналия ноември. Сега остава да почакаме, за да установим дали това беше просто подарък на прощаване от президента Радев, или нещо повече. И това чакане може да продължи една, две, а може би и 10 години.
