След продължително боледуване на 29-годишна възраст почина бившата управляваща партия СДС, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ. СДС издъхна в дома на братовчедите Бойко и Цецо на пл. "България" 1, като до последно до леглото й стояха синовете на партията Румен и Владо. Роднините ще се погрижат за наследството, а синовете ще бъдат пратени да лекуват мъката си в Брюксел и Страсбург.
Последните години бяха трудни за СДС. Партията се разболя тежко от полифункционална политическа недостатъчност още в края на миналия век, след което започна да се люспи и цепи. Накрая остана без пари и без покрив над главата си. За последно се опитваше да се прехранва с лукарски трикове, но с много лош успех. Поклонение пред тялото на легендата няма да има.
Сега предстои процес по заличаване на СДС от регистрите. Знаете - ГРАО, МРАО, регистър на политическите партии в Софийския градски съд - там партията все още се води жива и живееща на "Раковски" 134. Ф. дело 1661.
Само не ми казвайте:
"Ми, тя си беше умряла партия, бе"
Недейте, хора, имайте уважение към покойника. Или добро, или нищо.
Така. Хубава партия беше СДС. Силна, могъща - въздухът трепереше, като минаваше Командира, структурите се гънеха по Шпонхоер-Карник, като се появеше Бисеров, мавзолеите падаха от втория поглед на Бакърджиев. По едно време 1% от българите членуваха в СДС-то - всеки виждаше, че това е правилното място за благоустрояване - нещо като ГЕРБ сега.
Но, както се казва - "пръст си и в пръстта ще се върнеш". Нищо не е вечно. В края на краищата трябва да признаем, че "духът напусна тялото" на СДС много отдавна и краткото пребиваване на Мартин Димитров начело на СДС не бе доказателство за възкресяването на покойника.
Ако трезво преценим краткия, но бурен живот на СДС - и то в европейски контекст - трябва да признаем, че тази партия се задържа достатъчно дълго и беше напълно адекватна на времето си. Тя участва активно в прехода, а преждевременната й кончина се случи, защото не се помръдна напред, а остана там, в прехода - където се джафкахме за комунизъм и антикомунизъм, за ченгета и досиета, където беше тъмно и страшно. Там, където още се намира Иво Инджев например.
СДС се изчерпа доста отдавна
- с реституцията, приватизацията и евроориентацията ни. Когато постигна това, СДС легна да мре, щото не се сещаше, че може да има и други цели в този живот. На практика, след като си тръгна Петър Стоянов през 2007-а, нищо от онова СДС не остана - появиха се приходящи и неразпознаваеми фигури като Юруков, Кабаиванов, Лукарски, които имат сигурно един куп заслужаващи уважението ни лични качества, но за политически лидери на сериозна партия въобще и изобщо не стават. Това се видя с невъоръжено око. Липсата на мисъл, липсата на желание за сериозно участие в политическия живот толкова обезсмисли тази партия, че се стигна до всеизвестните изборни резултати и до факта, че тя бе изгонена като мръсно коте от квартирата си, където се настани не кой да е бачо ви Валери Симеонов. Което е толкова срамно за СДС, че партията трябваше да се самоубие още тогава.
Накратко - след като СДС пристана на ГЕРБ в сряда, нещата просто си дойдоха на мястото. Партия така или иначе вече нямаше и бе редно последните хора в нея да спуснат завесата. Това, че ще получат даром мандат в Европарламента, няма никакво отношение нито към историята, нито към славното минало на партията. Това са си някакви лични бонуси.
Засега СДС ще се води присъдружна партия на ГЕРБ. В тази новина не е странно клякането на СДС-то пред Борисов, нито е удивително, че Борисов се съгласява да гушне СДС-то - така той е прочел призива за дясно единство на председателя на ЕНП Жозеп Дол. Освен това
Борисов отдавна и доста системно поглъща СДС -
не един и двама седесари минаха на тъмната страна - Митов, Москов, Прошков, Гърневски..., а един от тях - Георги Марков, щял да води евролистата на ГЕРБ. Не знам, така се говори. И друго - вероятно са пълни спекулации подозренията, че заради отстъпените места в листата Борисов трябва да чака трусове в структурите на ГЕРБ. Това звучи несериозно - нищо лоша не чака Борисов от това, че е приласкал остатъците от СДС. От това може само да му заблести ореола на любим ръководител, пред който звяр и природа треперят.
Въпросът е какво става по-нататък с другите части на градската десница. Впечатляващо бе как останалата част от жълтопаветната десница посрещна новината - те бяха видимо доволни, с ясната нагласа да прилапат голяма част от остатъчните седесарски структури, в които по непотвърдени данни битуват цели 12 000 членове. Тези мераци трябва да се забравят - те са наивни. Няма такова нещо като "местещи се структури". А ако в СДС има все още реални членове, те никога не биха подкрепили Радан, Атанас, Христо или там който е актуален лидер...
Съвсем спорна теза е, че отстъплението на СДС от това пространство ще улесни създаването на общ десен проект, който най-накрая да обедини хората, изповядващи сходни ценности. Ако това бе възможно, щеше да има отдавна наченки за неговото осъществяване. "Демократична България", която може да се брои за ход в тази посока, е трудно функционираща структура от няколко напълно самостоятелни партии. Спорно е дали тя ще излезе цяла след евроизборите, камо ли след местните. Тези хора не бива да мислят и за секунда за структурите на СДС, а за собствените си липсващи структури.
За градската десница няма новини. Тя трябва да се обедини, или да умре като СДС в ПРОНО-то. Ако тя продължава да живурка така, както сега, ще се сбъднат предсказанията на ексминистър Илко Семерджиев: "Бившите "риформатори" ще се маргинализират окончателно, а маневрените им фенове ще се разтичат във всички посоки, от които замирише на власт".
