- Първо имаше група "НЛО", после тв предаване "Клуб НЛО", а след дни в НДК ще кацне "Спомен НЛО". Може ли да хвърлите малко светлина по въпроса що за обект е това?

- НЛО е неидентифициран обект (смях). Тази година направих един юбилеен концерт, понеже станах на 70, което е една светла дата. На този концерт поканих Георги Мамалев и още няколко артисти да изпеят по една песен. Тогава изведнъж ми хрумна идеята да възобновим "Клуб НЛО", защото се оказа, че след всичките тези години те продължават да са много популярни сред хората. Няколко поколения знаят песните им и изобщо продължават да се забавляват с това формирование. За съжаление, Велко (Кънев) и Чочо (Попйорданов) ги няма, но през годините НЛО премина през различни формации и мисля, че идеята се хареса на всички.

- Базата на НЛО са песните, над 240 предавания, десет албума с песни - вие колко от тях сте написали?

- Оказа се, че са доста - над 70 песни съм написал. Има и други автори, но основно са моите песни - с текстове на Живко Колев, Недялко Йорданов... които са много смешни, но за съжаление, голяма част от тях все едно са писани сега. Те осмиваха всичко, което се случваше тогава в България, и изведнъж се оказа, че и днес продължават да звучат актуално.

- Помните ли защо през 2004 г. предаването беше свалено? 

- Това аз не мога да кажа - не знам. Такава е била политиката на телевизията тогава. Но тези текстове: "Вечер в блока влизат чужди хора и разбиват първо асансьора", "Адвокате, адвокате, бързо ме измъквай, брате", са все така актуални.

- Освен Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров и вие кой още ще участва?

- Антон Радичев, Катето Евро, две девойки, завършили НАТФИЗ - ще предадем щафетата на по-млади хора. 

- Павел Поппандов няма да го видим?

- Относно Павел моята съвест е чиста - аз му се обадих, поканих го - с него винаги сме били добри приятели и колеги. В крайна сметка той каза, че не може да дойде, не му се струва редно да се прави такъв концерт. Може би за себе си е прав, но и аз съм прав за себе си - след като съм написал тези песни и след като вече няма "НЛО", защо те да загиват? Те не бива да стоят само като книжнина, ако има хора, готови да ги пеят. Те дори са актуализирани благодарение на Евгени Димитров–Маестрото, който им направи нови аранжименти. 20 декември от 20 ч. в зала 1 на НДК чрез текстовете и музиката ще стане един хубав спомен за онези години и за хората, които вече ги няма.

- Има ли днес по телевизиите хумористично-сатирично предаване, което да следите с интерес?

- Не. Няма такова.

- Сигурно помните онзи плакат от първите месеци след 10 ноември, когато като че ли цялата музикална гилдия се беше обединила от една (политическа) кауза. Какво се случи след това, че вече май почти никой не е склонен да пее за каузи вместо за пари?

- Да, това беше плакатът "45 години стигат". Но явлението е всеобщо, не само за тази гилдия. Няма каузи, няма идеали. Не знам какво би могло да мотивира българина да се втурне да прави нещо.

Ние тогава тръгнахме да променяме системата чисто идеалистично и може би сме помогнали малко с всички тези митинги и акции. Защото няма какво да се лъжем - известните хора тогава бяха певците, а политиците никой не ги познаваше. 

- Защо стигнахме до това положение?

- Може би заради дългия преход, може би заради очакванията, които бяха много по-различни, въпреки че, общо взето, вървяхме във вярната посока. Както и сега, държавата е стъпила на правилните коловози. Но народът е много недоверчив към политиците и чувствителен към далаверите и всяка несправедливост.

- Какво се случи междувременно с музикалния пазар у нас и по света, като че ли изпълнителите и композиторите вече не могат да живеят само от продажби на записи и от авторски права? 

- Тук се изгради някакво съмнение във всичко. Ето, аз сега лично за себе си не съм сигурен, че взимам за авторски права парите, които би трябвало да взимам. Моите песни се свирят много - по заведения, радиа, телевизии - и накрая нещо не се получава. В страни като Австрия и Унгария, сравними като население с нас, сумите за авторски права са много по-големи.

- Започнахте като певец със "Студио В", утвърдихте се като композитор - бих казал най-хитовия в българския поп, а след промените от 1989-а преминахте на административно-ръководна работа? Как и защо се случи тази промяна?

- Да, така стана, защото се оказа, че не ми пречи. А и телевизията е една болест, човек много трудно се отделя от нея. През 1992-ра станах директор на Канал 1, това беше по времето на Филип Димитров. Дойде СДС на власт и бях една година директор. Тогава станаха най-големите промени, тръгнаха много нови предавания, имаше голям ентусиазъм, всички се чувстваха свободни. Спомням си това време с добри чувства. После вече бях изпълнителен директор дълго време в Нова телевизия, една година генерален директор на БНТ, после бях 7 години в СЕМ, след това директор на програма "Христо Ботев", което беше прекрасен период за мен, защото работех с много интелигентни и културни хора.

- Каква е голямата разлика, погледнато отгоре, от шефското място, между БНТ и частните телевизии?

- Огромна е разликата, няма точки за сравнение. БНТ и БНР зависят от бюджета и имат друга функция, а не чисто търговска както Нова или Би Ти Ви и останалите частни телевизии, където играят повече корпоративни интереси. Всичко в програмната схема трябва да носи пари. А какви пари може да донесе предаване на БНТ примерно от връх Бузлуджа? Никакви - в сравнение с парите, които носят, да речем,  "Биг брадър" или "Капките".

- Да вземем например "Евровизия". Пропуснахме една година, сега пак ще участваме. Носи ли пари тя?

- Май нещо се амбицирахме да спечелим "Евровизия". Нали няколко пъти бяхме близо - Елица и Стунджи, Поли Генова, Кристиян Костов... и все не можем да стигнем първото място.

- За вас като композитор конкурсът представлява ли интерес?

- Не, никакъв интерес не представлява. За мен като музикално упражнение това е един никакъв конкурс. То е някаква атракция - колкото си по-разсъблечен, колкото по-идиотски изглеждаш, толкова по-голям шанс имаш. Чисто музикално никаква оценка не мога да му дам. Но сигурно е полезен за изпълнителите, носи популярност.

- Ще ви припомня едно интервю, в което казахте, че може и да влезете в политиката, но след време. Оттогава минаха 8 години. Още ли сте на това мнение?

- Това съм го забравил. Но вече не съм на това мнение. За да вляза в политиката, трябва да има някаква организация, партия, която да споделя моите идеи и аз нейните. Но в момента не виждам такава.

- Тогава какво ви предстои - нови песни и хитове?

- От известно време започнах да се вглеждам все повече в сериозната музика. Написах един балет по "Майстора и Маргарита" на Булгаков, който се казва "Сънят на Пилат Понтийски" - в три части. Беше изсвирен в зала "България" от Любка Биаджони и нейния оркестър, с хор. Още е рано да говоря, но се надявам догодина да се превърне и в балет.

- Значи напред към класиката?

- Тази естетика, която сега се предлага в забавния жанр, на мен не ми допада. Не харесвам, когато една дума се повтаря хиляда пъти, мелодията е открадната отнякъде и се пее някаква простотия. И изведнъж това хваща младото поколение, което е много странно. Мисля, че това е процес на затъпяване. Така че леко се дистанцирам от този жанр.