Руската федерална служба за сигурност (ФСБ) образува наказателно дело срещу италиански журналисти за незаконно преминаване на границата в Курска област - Симоне Траини и Стефания Батистини. Според руските власти те са преминали незаконно държавната граница на Руската федерация и са направили видео записи на територията на Суджа в Курска област. Двамата работят за италианската държавната телевизия RAI и под украински военен ескорт направиха репортаж от пострадалия от войната руски град Суджа след нахлуването на Украйна в региона на Курск.
През октомври стана ясно, че те са обвинени задочно и им е издадена заповед за арест.
В момента журналистката и операторът са в Италия. "Компанията реши да накара журналистката Стефания Батистини и оператора Симоне Траини да се върнат временно в Италия, единствено за да гарантира личната им безопасност и сигурност", посочи RAI през август.
Срещата ми със Стефания е в Страсбург през октомври по време на конференция, посветена на свободата на словото, организирана в памет на убитата малтийска журналистка Дафне Галиция. Батистини се движи с охрана дори в Европейския парламент, където говорим. Програмата ѝ е много натоварена, имаме по-малко от 15 минути.
- Г-жо Батистини, как се стигна до заповедта за ареста Ви?
- Това е дълга история. Решихме да влезем Курск на 13 август, прикрепени към украинската армия. Украинската контраатака беше започнала 2 седмици по-рано и виждахме много различни версии. Руските медии казваха, че руската армия контролира района, войските на Руслан Кадиров отричаха, че войниците се предават. А украинските медии казваха точно обратното. Така че се възползвахме от възможността да отидем с украинската армия. Беше наш дълг да видим със собствените си очи, да бъдем свидетели на ситуацията.
Тази украинска контраофанзива беше първото нахлуване в Русия от Втората световна война насам. Така че сметнахме, че е важно.
Напуснахме Суми, преминахме границата и стигнахме стратегическия град Суджа. Разказахме за това в репортажа си, който беше излъчен същия ден.
Пътят беше добър. Разрушенията, които видяхме, не бяха много. Срещнахме руски цивилни, които казаха, че руската армия ги е изоставила. Бяха притихнали до едно убежище в училище, шокирани, но не и зле третирани.
Излъчихме този репортаж. Украински Телеграм канал започна да го разпространява, защото за тях беше победа да заведат журналист там. След няколко часа и руски Телеграм канал започна да говори за това. И руските прокремълски блогъри започнаха да призовават за насилие срещу нас - че трява да бъдем третирани като военна цел, да бъдем убити и т.н. Тогава ФСБ отвори дело срещу нас. Обвиниха ни за незаконно преминаване на границата. Беше, мисля, 20 август. След това италиански прокремълски пропагандисти започнаха да ни нападат с думи, използвайки същите думи като руснаците. Един от тях, писател от Молдова, записа видео, казвайки, че трябва да внимаваме да не бъдем отровени. Да бъдем внимателни не само сега, но и занапред. ФСБ ще ни хване и ще ни убие, трябва да сме нащрек.
Отидохме в полицията и подадохме сигнал и сега има разследване на тези заплахи.
След това, преди 2 седмици, видяхме официалните новини от Курския съд, в Телеграм канала му. Не сме получили документи. Искат заповед за арест и екстрадиция.
- Страхувате ли се?
- Не съм изплашена. Прекарах почти три години, отразявайки войната в Украйна. Трудно е да се изплашиш наистина. Видях много страдания, много хора да умират. Моят живот е толкова малък в сравнение с това, което видях там.
Но имам притеснения за възможността да работя, да съм на терен, да виждам какво става със собствените си очи. Те опитват да ме спрат.
- Т.е. това е освен всичко друго и начин журналистите да бъдат заглушени?
- Със сигурност. Това е послание към другите журналисти - не идвайте в Русия, защото ще се сблъскате с много проблеми, може да разрушим живота ви.
Но някои журналисти ме последваха. Решиха да не се страхуват от тях. Лоренцо Кремонези - кореспондент на в. “Кориере дела сера", реши да влезе в Курск преди 2 седмици, за да каже на Путин - не може да решаваш правилата на военната журналистика. Мисля, че е много смел. Но за други хора, за други журналисти, това не е така.
- Каква е прогнозата Ви за войната? Смятате ли, че може скоро да приключи?
- Надявам се. Но е трудно да видиш светлина. Никога не видях знак от Русия знак за преговори. Русия смята, че Украйна трябва да се предаде и да остави всички окупирани територии. Трябва да изчакаме и изборите в САЩ. (Интервюто е правено преди 5 ноември.) Без западна помощ е невъзможно украинците да продължат да се защитават.
- В този смисъл какво ще означава победа на Тръмп?
- Не съм сигурна, че Тръмп може да промени изцяло подхода. Но, да, той каза, че може да спре войната за 2 секунди.
- Колко често пътувате до Украйна или стоите там?
- Един месец съм в Украйна и един в Италия, вече трета година. Видях инвазията. Бяхме в Донбас. Хората крещяха. Беше 5.30 ч. сутринта на 24 февруари. Осъзнахме, че инвазията е започнала. Видяхме танковете, авиацията, видяхме Буча, масовите гробове, срещнахме изнасилени жени...
- Как запазвате здравия си разум след всичко това?
- Ходя на психолог всеки път, когато съм в Италия. Понякога ѝ се обаждам и от там. Просто за да съм сигурна, че съм уравновесена, защото трябва да решавам и за други хора - къде да отидем, какво да снимаме. Така че се чувствам отговорна за тях. Много важно е да успявам да съм рационална.
Психологът ми казва, че възприемането, че си важен за някого - да показваме какво се случва в Украйна, е мисия, която спасява умовете ни. Чувстваш, че си на правилното място, че помагаш на хора.
Живеем в опасни времена за журналистиката. Важно е да се противопоставим на Русия, която опитва да попречи на журналистите да отразяват какво се случва. Срещу това има нужда от колективен отговор.
- Дезинформацията част ли е от войната?
- Напълно сигурна съм в това. Много години сме били манипулирани от руската дезинформация. И сега, докато сме във война, това е друго бойно поле, на което трябва да се справим.
