- Г-н Петров, в последните седмици постоянно се говори, че в света настъпва рецесия. Премиерът Бойко Борисов също обясни, че Европа вече е в рецесия, макар че ние в България сме били далеч от нея. Бизнесът пък алармира, че кризата вече е тук. Така ли е наистина?

- Първо да обясним какво значи рецесия – за нея говорим, когато има свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) през две последователни тримесечия. От тази гледна точка за България рецесия няма. В Германия например през второто тримесечие е отбелязан номинален спад на БВП и сега чакаме данните за третото тримесечие, които ще излязат през ноември. Тогава може да кажем дали имаме техническа рецесия или не. Но със сигурност има признаци на т.нар. индустриална рецесия - това е свиване на икономическата активност в индустриалния сектор, в Германия специално, която е най-голямата икономика в ЕС. Заради множеството междуотраслови връзки това влияе на индустрията на доста от държавите в ЕС и на техния износ. Така например има данни за голям спад на производството в автомобилната индустрия, като най-засегнатите държави са Словакия, Чехия, Румъния, Швеция и Унгария, в които делът на заетостта в този отрасъл е над 11%.

Проблемите в цялата преработваща индустрия са по-скоро глобални и са резултат от търговския конфликт между САЩ и Китай и от забавянето на икономическия растеж в Китай. А Китай е най-големият пазар за германските автомобили, където вече има двуцифрен спад на продажбите. Освен това Германия е най-големият износител на инвестиционни стоки за Китай - машини, роботи и производствено оборудване. Така че спадът на икономическата активност в Китай неизбежно води до спад на инвестиционната активност и на принципа на скачените съдове оттам произтичат много от проблемите за глобалната индустрия.

От друга страна, проблемите в Китай са породени от натрупване на свръхкапацитети, които останалият свят, заради по-ниските темпове на икономически растеж, не можеше да поеме. А потреблението в Китай - колкото и да расте, също не може да поеме такива огромни капацитети.

- Т.е. когато българският бизнес предупреждава, че кризата идва, има предвид намаленото търсене на тяхната продукция на външните пазари и най-вече в Германия?
- Да, но все пак като говорим за индустриална рецесия, трябва да имаме предвид, че в България делът на заетостта в автомобилната индустрия е доста нисък - малко над 4%. От тази гледна точка ние не можем да бъдем толкова засегнати като Чехия, Словакия, Румъния и Германия, където този дял е над 11%. Като цяло обаче в преработващата промишленост у нас работят 28% от всички заети, което е над средното в ЕС.

- Как може да бъдат преодолени проблемите? И какво се прави?

- Германия например има капацитет да стимулира вътрешното си търсене и да противодейства на тази негативна тенденция, така че тя да не обхване останалите части от ЕС и останалите сектори от икономиката. Те имат нулев дефицит, т.е. може да си позволят по-големи разходи, имат и много нисък дълг. С програми за инвестиции в обществения сектор, в пътищата и други инфраструктурни проекти може да влияят на заетостта и ангажирането на индустриалния сектор.

Другият подход е по линията на облекчаване на условията за правене на бизнес и инвестиции или данъчни облекчения целево за преструктуриране на засегнати производители - например пренасочване на производства на големите автомобилопроизводители към по-екологичните електромобили. Германия малко изостана от тази тенденция. За субсидиране на производството на високоефективни батерии за автомобилното производство може да бъдат ангажирани ресурси дори на ниво ЕС. За съжаление в рамките на ЕС все още не е създаден механизъм за противодействие на кризи в рамките на отделни държави. 

- Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) да поддържа ниски лихви също е насочена за справяне с рецесията, нали така? Защо обаче ЕЦБ търпи толкова критики за тази политика, включително и упреци, че тя вреди на икономиките в ЕС?

- Бедата е, че инструментите на паричната политика, т.е. намаляването на лихвените нива от страна на ЕЦБ, са изчерпали своята ефективност. ЕЦБ ще трябва да действа с т.нар. нетрадиционни монетарни мерки като например програма за изкупуване на ценни книжа, отрицателен лихвен процент спрямо резервите на банките и други форми на неограничена ликвидна подкрепа за банките, вкл. и поддържане на ултраниски дългосрочни лихви. 
Тази политика е пленник на високата задлъжнялост на държавите в ЕС, защото ниските лихви означават и ниски лихви по държавния дълг. 
Притесненията от тази политика са по няколко линии. Първо, много бързото разрастване на строителството. Темповете на растеж на цените на недвижимите имоти са по-бързи от останалите цени в икономиката и това насочва диспропорционално количество ресурс, вкл. и кредитен, в строителството за сметка на други сектори. Това неминуемо създава условия за свръхпредлагане и по-късен крах на цените.

- А цените на имотите растат, защото лихвите по кредитите са ниски.
- Именно. Изпадаме в позиция, каквато беше кризата със строителния сектор в САЩ и в други икономики, където се надуха доста сериозни балони преди 2008 г. Балони, които при някакъв шок се пукат и водят до икономически и финансови кризи. Така че "меката" парична политика на ЕЦБ, насочена да омекоти рецесията, може да доведе до финансова криза по линия на това неравновесно нарастване на цените на имотите и други активи в икономиката.

- Новото ръководство на ЕЦБ ще промени ли тази политика?
- По-скоро логиката на новото ръководство на ЕЦБ е като на старото - проблемите с балоните и тези неравновесия в отделни пазари да се решават, като се изисква от банките, които ги финансират, да заделят по-голям дял от печалбите си за резерви и при евентуална криза да поемат загубите, а не да фалират самите банки. Само че тук идва друг проблем - банките стават основна жертва на нисколихвената политика на ЕЦБ, защото тяхната рентабилност е изключително ниска, най-ниска от историческа гледна точка. В момента в някои европейски банкови системи нетният лихвен доход - разликата между лихвите по кредитите и депозитите, е изтънен до такава степен, че самото поддържане на капиталовите резерви на банките е проблематично, камо ли ако се увеличат изискванията на ЕЦБ.

- Българските банки обаче се радват на завидни печалби.

- Аз говоря за европейските банки, българските се справят по-добре.

- След последното решение на ЕЦБ за понижение на лихвите отпреди седмица за какъв период от време може да очакваме те да останат на същите нива? 

- Поне още една година. Това за кредитополучателите е добре, но не и за спестителите, защото те на практика държат парите си на отрицателна реална лихва. За съжаление, възможностите в България за диверсификация на активите не са особено големи, освен да се купуват имоти. Липсва избор - например да се закупят високоликвидни акции, да се инвестира на капиталовия  пазар, в стартиращи или високотехнологични компании.

- Защо обаче кредитирането на бизнеса изостава въпреки ниските лихви?

- Самият бизнес има свръхликвидност, т.е. няма глад за допълнителни нови инвестиции, освен в отделни сектори като строителството, а потоците, които сам си генерира, са му достатъчни да обслужва текущата задлъжнялост. Няма вероятно нужда и от разширяване на производства, защото в индустрията експортът е ограничен от ситуацията на външния пазар. В момента инвестициите в индустрията трябва да бъдат в много висока степен осигурени с поръчки, за да се реализират. Чуждите инвеститори на практика се оттеглят, български фирми изкупуват техни предприятия, т.е. изтичат капитали. Виждате например Нова тв, ЧЕЗ, в банковия сектор...

- Да, но премиерът се хвали с наплив на инвеститори въпреки рецесията в Европа. Открива всеки ден заводи.

- Разбира се, това се прави заради изборите. Всички инвестиции, които се реализират сега, са плод на дългогодишна работа - от етапа на проучване до етапа на реализация минава период от поне две-три години. Така че основите са налети много отдавна за тези инвестиции, просто изборният период сега капитализира тяхното откриване.

- А скокът в цената на петрола след атаката срещу петролни съоръжения на Саудитска Арабия няма ли да ускори рецесията?

- Цената на петрола има много важно икономическо значение, защото много от икономиките са зависими от тази енергийна суровина и тя действа като един вид данък - дори да расте цената, търсенето не се съкращава. А това води до по-големи парични суми, които излизат от джоба на потребителите и бизнеса, и по-малък разполагаем доход за всичко останало. Разбира се, зависи колко време ще се задържат тези високи цени и как ще реагират на това временно нарушаване на производството от страна на Саудитска Арабия останалите участници на пазара - дали те ще го компенсират, или ще задържат обемите на тяхното предлагане на настоящите нива и ще допуснат по-високо увеличаване на цените. Според мен този ценови шок ще бъде преходен и може би няма да доведе до покачване на цените. Но ако периодът на възстановяване надхвърли 1 месец, ще има по-съществено влияние за глобалната и българската икономика.