Всички водещи централни банки от двете страни на Атлантика повишиха тази седмица водещите си лихви в пореден опит да овладеят инфлацията, но и с риск да приближат икономиките към рецесия, предава БТА.
В отговор индексите на фондовите и стокови пазари потънаха предвид сигналите, че вдигането на ставките може да продължи за значителен период. Въпреки че темпът на повишаване изглежда се забавя, решенията от последната седмица допълнително ще засилят кредитния натиск за бизнеса и потребителите.
Управлението за федерален резерв (УФР) в сряда вдигна основния си лихвен процент за седми път тази година, макар и по-слабо спрямо предишните четири заседания в момент, когато инфлацията в страната показва признаци на отслабване.
Водещите лихви се повишиха с 0,5 процентни пункта до диапазона 4,25 - 4,5 процента, след като предишните повишения бяха с 0,75 процентни пункта. Очаква се инфлацията в страната да се забави до 3,1 процента през 2023 г. спрямо 7,1 процента през ноември 2022 г., когато повишаването на цените се забави за пети пореден месец. Същевременно обаче УФР намали значително прогнозата си за растежа на икономиката за 2023 г. от 1,2 процента до 0,5 процента.
В четвъртък вълната се разля из Европа, започвайки извън еврозоната - Швейцарската централна банка увеличи референтната си лихва с 0,5 процентни пункта до 1 на сто, което бе третото повишение за годината.
Макар и значително по-ниска от тази в останалата част на континента инфлацията в страната е доста над целевите равнища на регулатора - 3 процента на годишна основа през ноември спрямо желания диапазон от 0-2 процента.
През юни институцията предприе първото повишение на лихвата от 15 години, последвано от още едно през септември, след като през август инфлацията отбеляза 30-годишен максимум от 3,5 процента.
Норвежката централна банка предприе по-скромна стъпка, увеличавайки водещата си лихва с 0,25 процентни пункта до 2,75 процента.
Основната инфлация в Норвегия изпревари най-новите прогнози на централната банка, като достигна 5,9 процента през октомври на годишна основа, и се забави до 5,7 на сто през ноември, докато банката прогнозираше показателя да достигне 5 на сто през всеки от двата месеца. Банката, която цели основна инфлация от 2 процента, повиши прогнозата си за показателя за догодина до 5,2 процента.
"Банк ъв Ингланд" (Bank of England) повиши водещата си лихва от 3 процента до 3,5 процента въпреки отслабването на инфлацията миналия месец, давайки сигнал, че увеличаването на ставките може да продължи през идните месеци.
През ноември показателят бе вдигнат с 0,75 процентни пункта. Регулаторът повишава лихвите си на всяко заседание на комитета по парична политика от края на миналата година в опит да овладее инфлацията, която през ноември бе 10,7 процента или малко под нивото, очаквано от експертите, както и под 41-годишния максимум, отчетен през октомври.
"Банк ъв Ингланд" заяви също така, че вече се очаква икономиката да се представи по-добре през последните три месеца на 2022 г. от очакваното по-рано, прогнозирайки свиване на брутния вътрешен продукт с 0,1 на сто спрямо предишната прогноза за спад с 0,3 на сто.
Европейската централна банка (ЕЦБ) също повиши основните си лихвени проценти със 50 базисни пункта (0,50 процентни пункта), за да противодейства на рекордната инфлация, макар по оповестените вчера данни на Евростат инфлационният натиск леко да се е забавил през ноември - до 11,1 процента в ЕС и 10,1 процента в еврозоната.
Така лихвата по операциите по рефинансиране във валутния съюз вече е 2,5 процента, а лихвеният процент по депозитите става 2 на сто. На миналото си заседание, проведено на 27 октомври, членовете на Управителния съвет на ЕЦБ увеличиха лихвите със 75 базисни пункта, а през септември - с още 75 базисни пункта.
ЕЦБ очаква да повиши значително лихвените си проценти на предстоящите заседания, тъй като инфлацията остава твърде висока и се очаква да се задържи над целевите нива за твърде дълго време, посочиха в изявление от банката.
Икономиката на еврозоната може да се свие през настоящото и следващото тримесечие заради енергийната криза, високата несигурност, отслабването на световната икономическа активност и по-строгите условия на финансиране. Според последните прогнози обаче, рецесията ще бъде сравнително краткотрайна и плитка.
ЕЦБ повиши прогнозата си за инфлацията в еврозоната, предвиждайки средното ниво през 2022 г. да бъде 8,4 на сто, а догодина да спадне до 6,3 на сто. Предходните оценки на банката сочеха, че инфлацията ще бъде 8,1 на сто през настоящата година и 5,5 на сто догодина.
Експертите на ЕЦБ очакват през 2024 г. и 2025 г. ръстът на потребителските цени сред страните, приели еврото, да се забави съответно до 3,4 на сто и 2,3 на сто.
Според анализите на регулатора брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се увеличи с 3,4 на сто през текущата година, с 0,5 на сто догодина, и с 1,9 и 1,8 на сто през съответно 2024 г. и 2025 година. По-рано банката предвиждаше ръст на БВП на еврозоната с 3,1 на сто през 2022 г., с 0,9 на сто през 2023 г., и с 1,9 на сто през 2024 година.
