Фалитът на британския туроператор "Томас Кук" постави на дневен ред толкова много въпроси, впрочем далеч не само за туристическата индустрия, та е крайно време да потърсим и отговорите. Стана ясно, че доминиращи пазара фирми за търговия и услуги от години работят като

черни финансови дупки,

които поглъщат паричен ресурс, твърде несъразмерен със собствения им капитал. Ето как засмуква черната дупка на прехваления и „много реномиран“ туроператор: От една страна, продавачът на ваканционни пакети отрано, месеци преди клиентът да отпътува на почивка, касира по правило пълната цена на ваканцията. Но плаща нищожна или минимална част от събраното като аванс по резервации. От друга страна, монополистът не плаща на зависимите от него хотелиери, авиокомпании и разни доставчици включените във ваканционните пакети услуги в момента, когато тяхната услуга се консумира от потребителя. Не, той остава да виси с неплатени сметки, които се разплащат с огромни забави месеци след края на сезона. Така трупа дълг и в двете посоки – дължи и на потребителите, и на фирмите, които всъщност им доставят туристически и транспортни услуги. Натрупаният огромен финансов ресурс беше източник на сочен чисто финансов доход в годините, когато вложенията в банки носеха лихва. Грамадният дълг беше видим за всеки, даже националните и европейските бюрократи разбраха, че трябва да се намесят. Но евродирективите и законите бяха

хем непълни, хем недостатъчни

Шефовете на Европа решиха, че трябва да се погрижат само за потребителите. Задължиха всички туроператори да застраховат задълженията си по продадените пакети. Всеки политик може да си представи какъв писък ще нададат стотици хиляди ограбени туристи. Фалит на един по-голям туроператор би могъл да катурне властта. А бизнесът беше оставен да се спасява сам: отговорността на туроператорите към хотелиери, превозвачи и пр. търговци така си остана извън погледа на законодателите. Сега фалитът на 178-годишния туроператор "Томас Кук" показа

каква са я свършили началниците:

оказа се, че изискваните застраховки не достигат и поне 400 млн. паунда задължения и обезщетения към потребителите ще останат непокрити от застрахователите. Прибавете разходите за връщане у дома на изоставените в чужбина туристи, които бяха платени с държавни пари и публични фондове. Говореше се за 600 хил. туристи; по 100 паунда на човек да са платени, за да се приберат, това са 60 млн. паунда. Загубите на бизнеса тепърва ще се пресмятат. Български хотелиери обявиха 200 млн. евро загуба, сигурно преувеличена, щом испанските претендират за същата сума, гръцките чакат 500 млн. евро, турските – 700 млн. евро. Така че фалитът на туроператора ще завлече над 4 млрд. евро. Това са преките загуби. Как ще се разрази и колко ще струва

вълната от верижни фалити,

ще разберем след година-две. Но механизмът е ясен: ако един хотелиер е взел 10 млн. заем и загуби дори под 1 млн. от оказани неплатени услуги, може да последва длъжника си в пропастта на фалита, а кредиторите едва ли ще съберат и половината от заемите си, защото при масови фалити в един отрасъл рязко пада цената на разпродаваното имущество. Така взривът на дори една сериозна черна финансова дупка може да повлече цели региони, дори национални икономики на малки бедни страни. Такива черни дупки, пак да напомня, не са само туроператорите. Господстващо положение на търговци има в много други отрасли. Спомняте ли си фалита на една верига за търговия на дребно с френска марка и гръцки собственик? Оказа се, че по договор всеки доставчик първо плаща за правото да доставя в магазините на веригата, а цената на продадените стоки получава след месец и по-късно. А колко се бавят плащанията отвъд договорения падеж, това е друг въпрос. Колко други монополисти работят по същата схема? Не е прието да се говори за финансовите подвизи и проблеми на любимите ни и така желани „чуждестранни инвеститори“, но тежко на завлечените. Колко дължат „инвеститорите“ за неплатени доставки? Крайно време е за тези рискове да се приеме

ясно и строго законодателство

Подобно на банките, които законът задължава да покриват получените необезпечени депозити с адекватен и строго контролиран собствен капитал, провизии за загуби и да плащат застрахователни премии във фонда за гарантиране на влоговете, аналогични правила трябва да се наложат за всички търговци за всички необезпечени нефинансови задължения към доставчици и клиенти. Механизмите са три: минимален изискуем капитал, вноски в отделен гаранционен фонд, банкови гаранции или застраховки за нефинансовите задължения. Глоби в полза на гаранционния фонд за всеки, който не спазва правилата. Знам, че такова законодателство ще срещне шумната съпротива на всички засегнати. Ясно е, че когато то се приеме, ще побягнат от страната именити „инвеститори“, дошли да въртят търговия с пари на местния доставчик. И в същото време е неизбежно такава защита срещу черните финансови дупки да се наложи в целия Европейски съюз. Не е нужно да се ослушваме и да вървим след другите страни, по-добре е да вземем мерки веднага.