Проф. Сава Димитров е ректор на Националната музикална академия (НМА) "Проф. П. Владигеров". Завършил е НМА и е специализирал в Париж. Преподава кларинет и методика на преподаването по дървени духови инструменти. Професор е от 2013 г. Концертирал е в много състави като първи кларинетист и е участвал в турнета във Франция, Италия, Германия, Швейцария, Холандия, Испания и др. Създава кларинетен квартет, който има изнесени концерти в България, Чехия и Германия. Бил е солист на Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, камерния ансамбъл "Софийски солисти" и др.
- Проф. Димитров, протестите на университетите позаглъхнаха, след като служебният кабинет даде планираните 39 млн. лв. и изнамери още 40 млн. лв. увеличение на заплати и стипендии. Системата обаче очаква още поне 100 млн. лв., за да се изпълни законът за висше образование и възнагражденията да се обвържат със средните за страната. Оптимист ли сте, че пари ще се намерят в новата конфигурация в парламента?
- Изпълнителната власт е функция на законодателната. Ако законът за висше образование повелява, както е в нашия случай, средствата за висше образование да са 0.9% от БВП, то изпълнителната власт е длъжна да го изпълни. Каквато и конфигурация от партии да застане начело на управлението, така или иначе законодателната власт ще държи да се изпълнят решенията й.
- Откъде сте толкова сигурен? Законът повелява 10% от издръжката на обучение да е за художествено-творческа дейност на университетите, но години наред тези пари - около 8 млн. лв. - не се дават.
- Точно това подчерта дебело и Съветът на ректорите в последните си събирания, когато взехме твърдо решение да изразим чрез протести несъгласието и недоволството си от неизпълнението на Закона и да заявим ясно, че при това системно недофинансиране системата просто не може да продължава да работи. Т.г. за първи път дори имаше липса на финансиране на един от елементите, по който получаваме допълнителни средства - за качество, за което в бюджета не бяха предвидени 50 млн. лв. Да не забравяме, че висшето образование е мониторирано от няколко страни: от една страна от МОН, от друга - от рейтинговата система, която показва силните и слабите страни на висшите училища. Ние сме единствената система, която се отчита дали завършилите студенти намират реализация на пазара на труда. 92% от музикантите, които излизат от нашата академия, се реализират на нашия пазар - огромна част от тях влизат в държавни и общински опери, оперети, оркестри, музикални училища, БНР, БНТ и др., което е показателно за високото качество на обучение, което им предоставяме.
- Вие обаче алармирахте, че скоро "няма да има кой да изсвири химна на живо" и поискахте специален начин за финансиране на академиите по изкуствата. Какво имахте предвид?
- Това е популярна моя фраза, която се превърна в нещо, което даже някои политици използват в срещите си с мен. Позволих си да го кажа по най-популярния начин, за да се разбере, защото явно когато се говори на висок академичен тон, никой не чува, не разбира сериозността на въпроса. Всеки от нас, ректорите, казва важните за неговата област проблеми, но няма чуваемост. В момента имаме добър диалог с МОН - оттам очакват ясни аргументи, за да поискат повече средства от финансовото министерство. Ние даваме аргументи и обяснения всеки път, от другата страна ни се казва: "Да, ние ще проведем тези ваши идеи за развитие", и накрая си оставаме за съжаление с пожеланията.
Обсъждали сме многократно с колегите ректори и смятаме, че към трите най-стари, основополагащи за изкуствата, академии - Национална художествена академия, Национална музикална академия и НАТФИЗ - трябва да бъде погледнато допълнително с едно по-добро око, тъй като ние изграждаме суверенитета на държавата. Изкуствата са единственото друго лице, което държавата може да покаже на света. През хората на изкуствата държавата може да се представи по начин, по който нито един от другите символи не може да я представи. Спецификата на нашата работа обаче не се разбира от широката публика. Контактът при нас е 1 преподавател с 1 студент в рамките на един учебен час. Много малко са дисциплините, в които формираме обучението си на групи. Имаме дисциплини, в които имаме 3-ма хабилитирани преподаватели, които работят с 1 студент. Понякога той работи с вокален педагог, с педагог, който му акомпанира, и с педагог, който го дирижира. Изключително трудно е да се създаде и отгледа един преподавател при нас - кадрите трябва да бъдат изключително високо качествени и да съчетават и талант, и умения за преподаване, и отношение към студентите. Зад хубавата музика, на която се наслаждаваме, вкл. и през социалните мрежи, стои изключително много труд и индивидуалните занимания с преподавателя.
Ние често ползваме специалисти на хонорар, защото възнагражденията в системата не са високи. Както един лекар сутринта е в операционната, а следобед чете лекции, така и 99.9% от нашите преподаватели сутрин четат лекции, а следобед и вечер свирят по концерти. Тази дейност влиза в ангажиментите им, но не е възнаградена. Затова на голяма част от нашите преподаватели се налага да работят на друго място. Това е проблемът на системата. Когато един преподавател получава достатъчно, за да води нормален средноевропейски стандарт на живот, тогава ще може да разгърне дейността си в сферата на таланта много по-качествено. И не говоря за чисто финансовия аспект. Колегите ни в Германия имат стандарт, според който сменят на 7 г. инструментариума си. В Швейцария това се случва на всеки 5 г. А у нас стандарт няма. Ние се радваме, когато получим дарение на инструменти на 30, 40, 50 години.
- Къде по-конкретно виждате възможност за промяна?
- В лицето на Министерството на културата. То администрира училищата по изкуствата, но когато учениците, отглеждани 12 г. в училище, отидат в университетите по изкуства, Министерството на културата спира да се интересува от тях и им казва: "Вие отивате в друга система" (държавните университети са под шапката на МОН - бел. ред.). Всички кадри, които излизат от нашите академии по изкуства, или заминават в чужбина, или се реализират в общински или държавни опери, оркестри, филхармонии, театри, галерии, които са подчинени на МК. Т.е., едва след 4 г. МК отново започва да се интересува от тези ученици и иска да ги вземе например за директори на музикални училища. Смятам, че мониторингът на МК трябва да продължава от първия до последния момент, в който си намерил талантливо дете, защото таланти не се намират лесно.
- Нали не искате да минете под шапката на МК?
- Не, не, разбира се. Предлагаме МК да започне да финансира дейности в академиите по изкуства, които са специфични и не се отнасят към самия обучителен процес, като например реализацията на проекти на наши студенти. До преди 3 месеца законите не позволяваха на университети да кандидатстват за финансиране през проекти и програми в МК, тъй като се смята, че висшето училище вече е финансирано по един начин от държавата и не е редно да получава средства по друг начин. Но защо не, ако продуктът, който предлагаме, се конкурира на пазара на изкуството и не може да се различи от продукта на един професионален театър, оркестър или изложба? Седмично провеждаме между 7 и 10 събития с отворени врати за публика. Защо МК не погледне към тези културни събития? Наскоро реализирахме 2 големи проекта - например оперетата "Страната на усмивките" на Лехар, която изиграхме на професионална сцена, изцяло осъществена от наши студенти. За първи път за последните 10 г. тук, в залата ни студентите направиха сценична адаптация на "Бурлеска", преработиха сценария от филма и го реализираха като песни и музика на живо с оркестър на сцената. Преди това чествахме 125 г. на Панчо Владигеров с няколко концерта, на които четиримата негови наследници свиреха на пианото на дядо си - този роял е един от двата инструмента, подарък от Фердинанд на фамилията, който пренесохме от Германия. Той, разбира се, има нужда от поддръжка. А за издръжка на Академията държавата ни дава 56 хил. лв., в която влиза всичко - инструменти, струни, крушки, ремонти и т.н. Какво да направим, ако се случи авария за 70 хил. лв.?
Опитахме се да бъдем скромни и изчислихме, че ако МК финансира само една от основните ни дейности, както например при нас е Академичният симфоничен оркестър, за трите академии ще са нужни по около 2 млн. лв. на година. Оркестърът ни всяка седмица се изявява на сцената на Академията и бива дирижиран от наш студент, солистите са наши студенти - това е едно от най-големите ни богатства. Няма такъв оркестър в Европа, в който студентите да могат да излязат в реална професионална среда и да дирижират например Петата симфония на Бетовен. По съвместен проект с училище по изкуствата в Цюрих например техни диригенти идват да полагат у нас държавните си изпити с нашия академичен оркестър.
- Какви са предложенията ви по отношения на приема на студенти?
- Той следва да става на базата на качеството и рейтинговата система. Ако тя казва, че първи в направление музикално и танцово изкуство е НМА - в случая ние сме с най-високия показател, вторият е сравнително с близки показатели до нас, следващите са с драстично по-ниска оценка, а за последният дори няма данни в рейтинга, тогава защо е необходимо държавата да прави поръчка в университети, в които е доказано, че нивото на преподаване, материалната база и реализацията на студентите е на по-ниско ниво?. Това се отнася и за останалите направления. Защо, условно казано, държавата не плаща само за производството на мерцедес и БМВ, а останалите марки като лада, трабант и т.н., да излязат на свободния пазар и да имат само платено обучение? Сигурен съм, че колегата, за когото музикално и танцово изкуство е поредното направление, няма да пострада особено, защото ще се съсредоточи върху типичните за профила си специалности. Така качествените направления ще се отсеят не чрез принуда, а естествено.
Говори се за намаляване на броя на университетите, а защо тогава разкриваме нови специалности? Доскоро действаше мораториум за разкриване на нови висши училища и направления, сега действа Националната карта на висшето образование - и в момента отново се разкриват всякакви нови направления, специалности, катедри. За кого е полезно това? Аз не съм привърженик на свиването, а на отличаването на най-добрите, защото те дават качеството. На това основание държавата трябва да започне да поръчва кадрите, които са й необходими.
- Известни сте и с многото студенти от Китай. Как успявате да ги привличате?
- Действително се радваме на огромен интерес. Започнахме с 20-30 китайски студенти, сега са над 300. 90% от китайските студенти в страната учат при нас. Явно се носи от уста на уста качеството на нашето музикално образование. В Европа също може да получат добро качество, но очевидно им харесват и другите условия у нас. Убеден съм, че можем да обучаваме повече чуждестранни студенти, но все още много трудно се получават визи от граждани от трети страни. Има изисквания - за представяне на дипломата в оригинал, това да е лично, ако не е, да има нотариално пълномощно и т.н. Човек трябва два пъти да дойде в България, за да получи виза, като цялата процедура отнема поне 9 месеца и означава младежите да загубят цяла година, за да могат тепърва да кандидатстват.
- Съветът на ректорите заяви амбиция да има не само съвещателен глас, а да е пълноправен партньор на държавата при вземането на решения за системата. Как виждате това да се случи?
- Ректорите имат много различни функции - да обезпечат учебен процес с високо качество, студентите и служителите си - с добри условия на труд, нагърбени са да изпълняват и планове за развитие. Когато нямаш добър партньор в лицето на държавата и синдикатите, изведнъж става много трудно. Затова Съветът на ректорите трябва да бъде разглеждан като мястото, на което са умните и знаещите, а не като място, на което търсиш враг или некомпетентност. Убеден съм, че чрез законодателни промени Съветът на ректорите може да бъде конституиран като равноправен партньор на държавата що се отнася до решенията в сферата на висшето образование, защото ние сме тези, които виждаме как и защо се променя системата, нас ни питат защо не произвеждаме инженери и ние можем да дадем най-добрите решения. Няколко политици вече се обединиха и казаха: "Дайте да направим така, че образованието да стане национален приоритет, както пише в Конституцията, без значение кой ще управлява". Това е и моят призив - финансирайте образованието по достоен начин, така че утре да излязат кадърни и качествени хора, на които да предадете управлението на държавата. Защото в един момент ще се окаже, че след 5 или 10 г. няма да има кой да управлява.И то качествено.
