Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ отбелязва 125-ата годишнина от рождението на своя патрон с редица празнични събития, започващи от днес. С тях НМА почита учителя, преподавал четиридесет години в музикалната Аалма Матер, под чието ръководство много български таланти са направили първите си стъпки като композитори.
Всички концерти започват от 18:00 часа в залата на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", информират те.
На 9 март концерт с творби от Панчо Владигеров ще изнесат студенти на НМА. Концертът на 11 март е на преподаватели.
Четиримата наследници на големия композитор, педагог и пианист – Панчо-младши, Екатерина, Александър и Константин – ще изнесат концерта "Посветени звуци" с музика от фамилията на 12 март. Тогава е рожденият ден брата-близнак на проф. Панчо Владигеров, известния цигулар Любен Владигеров (1899 – 1992).
Академичният симфоничен оркестър и солисти от НМА под диригентството на доц. д-р Георги Патриков ще закрият тържествата с празничен концерт на 13 март – рождената дата на маестро Владигеров. Концертът е част от Европейския музикален фестивал 2024.
Проф. Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. и почива на 8 септември 1978 г. "Наричаме го патриарх на българската композиторска школа, макар че той не се числи към първото поколение български композитори. Наричаме го така заради разностранното му творческо писане, заради многобройните жанрове, произлизащи от композиторската му мисъл, които за първи път се утвърждават като национални, като първи опити на българската класическа музика", разказва ректорът на НМА проф. д-р Сава Димитров. Той припомня, че маестро Владигеров е бил и изключителен пианист-инструменталист. Със своя близнак Любен са били не само едно от първите концертиращи дуа в България, но са се изявявали и зад граница - по-специално в Германия, където Панчо Владигеров прекарва младежките си години.
Музикалният му талант се проявява в няколко посоки: изпълнител, педагог на инструменталисти-пианисти и педагог на композитори в продължение на над 40 години. "А ако го разгледаме като преносител на българската характеристика с втъкаването на фолклора в музикалната му мисъл или фраза и в характерния му стил, ще открием многопластовото му влияние върху цялостното изграждане на тогавашната българска класическа музика", допълва ректорът.
"Той пише Рапсодия "Вардар" в Германия. Рапсодия "Вардар" се превръща в символ на българския дух. И вижте нещо интересно: под заглавието Рапсодия "Вардар" в скоби той пише "Българска рапсодия". Един северно-македонец би попитал (и в това няма нищо политическо): "Къде я има Вардар в България?". В този смисъл българският дух е възможността за широко мислене – както географски и исторически, така и емоционално. Създателят на Рапсодия "Вардар" е пример за човек, възпитан не във фалшив патриотизъм, а носещ национален дух, без значение в коя точка на света се намира, създал произведение с музикална мисъл, надхвърляща националистическата, разказва още проф. Димитров.
Той посочва и именити ученици на професора, които не са били българи. С изпълнението на Първия концерт на Панчо Владигеров за пиано се дипломира Херберт фон Караян. С третия му концерт за пиано се дипломира изключителният Алексис Вайсенберг. Негов възпитаник е и Милчо Левиев.
