Обществени сгради, опръскани с тор, трактори, които блокират пътища и водят до километрични задръствания. Фермерите в цяла Европа са недоволни. Първи на протест излязоха във Франция с обвинения, че френското правителство е възпрепятствало развитието на земеделието като поминък. Фермерите се оплакаха от бюрокрацията и ограниченията върху използването на вода, както и от конкуренцията заради украинския внос, одобрен в Европейския съюз, за да се помогне на икономиката на Украйна по време на войната. В резултат на това фермерите се качиха на тракторите и блокираха пътищата за влизане и излизане от Париж.
И въпреки че гласът на френските земеделци започна да утихва след обещанията на правителството за помощ, демонстрациите, които започнаха по улиците на Париж, сега се разпространяват и в други части от Европейския съюз. Протести на селскостопански работници започнаха в Белгия, където блокада с трактори доведе до хаос на белгийско-нидерландската граница. Фермерите в Испания и Италия също започнаха поредица от блокади с трактори. Демонстрации има в Полша, Германия, Румъния, Гърция, Португалия. В София протестиращи земеделски производители подпалиха слама пред сградата на ресорното министерство, докато вътре течаха преговорите на министър Кирил Вътев с представители на бранша. Исканията на фермерите варират в зависимост от страната, в която се намират, но всички те са единодушни в едно: искат по-добро заплащане и признание за труда им.
Една трета от бюджета на ЕС, 386,7 милиарда евро от парите на данъкоплатците между 2021 г. и 2027 г., отиват при фермерите. Но тук е и уловката - фермерите се възнаграждават със субсидии въз основа на хектарите, които обработват. Резултатът е, че около 80% от селскостопанския бюджет на ЕС отива при приблизително 20% от фермерите, т.е. при най-големите и най-богатите.
Фермерите в Европа казват, че трябва да се справят с ниските цени, на които продават стоката си, нарастващите разходи, тежките регулации, мощните и доминиращи търговци на дребно, дългове, изменението на климата и евтин чуждестранен внос, припомня Euronews. Разходите – особено за енергия, торове и транспорт – се повишиха в много страни от ЕС, особено след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Да не говорим за прекъсването на обичайните до онзи момент търговски потоци. Заради войната в Украйна бяха премахнати квоти и мита, а това, твърдят фермерите, е довело до наводнение от евтина селскостопанска продукция от Украйна и е създало нелоялна конкуренция.
Едно от основните оплаквания на европейските фермери се върти около текущото обновяване на Общата селскостопанска политика на ЕС, която струва 59 милиарда евро. ЕС описва тази инициатива като ''партньорство между обществото и селското стопанство, което осигурява снабдяване с храна, защитава доходите на фермерите, защитава околната среда и поддържа селските райони''. Част от това преустройство, което има за цел да направи политиката по-екологична, включва изискване 4% от земеделската земя да остане неизползвана. Целта е да се възстанови здравето на почвата и да се увеличи биоразнообразието, което също е в криза. Притеснението на фермерите тук е, че субсидиите, които получават, се базират на площ. Те твърдят, че тези мерки ще направят европейския селскостопански сектор по-слабо конкурентен. ''В комбинация с все още високата инфлация в цяла Европа фермерите ще трябва да направят много повече с по-малко финансова подкрепа'', заяви за Би Би Си Люк Верне от мозъчния тръст Farm Europe. В резултат на това фермерите не успяват да покрият високите разходи за електроенергия, торове и транспорт.
Aсоциацията на младите фермери в Европейския съюз постави ''достойните условия на живот и работа'' в основата на протестите. ''Демонстрациите, които се провеждат в момента в много държави-членки, са легитимен израз на дълготрайно разочарование и чувството, че не сме чути'', се казва в изявление на асоциацията, в което се посочва, че едва 6,5% от фермерите под 35-годишна възраст не могат да покрият високите очаквания на политиците и обществото и същевременно да поддържат поминъка си.
В опит да бъдат чути на най-високо ниво в ЕС протестът на фермерите в Брюксел миналия четвъртък се проведе на фона на срещата на държавните глави на ЕС, на която земеделските въпроси не бяха на дневен ред, но бързо влязоха в програмата. Още рано сутринта протестиращите задръстиха с трактори пътищата около Европейския парламент, като е имало опити и да нахлуят в сградата. На магистралата Париж-Брюксел гневните фермери изписаха с огромни жълти букви надписа ''Урсула, тук сме!". Стигна се дори до подпалена статуя в самия център на белгийската столица, а разлютените протестиращи хвърляха камъни и яйца по сградата на Европейския парламент.
Това доведе до поредица от срещи между фермерски групи и високопоставени служители. Сред тях бяха асоциациите на младите фермери и асоциацията на фермерите в ЕС, които се срещнаха с председателя на Съвета Шарл Мишел, белгийския премиер Александър Де Кро, еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Срещите дадоха почти мигновен резултат. Европейската комисия обяви планове за облекчаване на земеделската икономика от някои от промените, въведени от Общата селскостопанска политика. Тези планове включват предложение за защита на фермерите от ценовия ефект на украинския внос, като същевременно им се позволява да използват части от 4-те процента от земята, която трябваше да остане необработена в името на биоразнообразието. Европейската комисия също така предложи таван за някои селскостопански продукти като отстъпка за фермерите. Това включва ограничения за украинската захар, птиче месо и яйца. Според еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис това позволява на ЕС да поддържа икономическа подкрепа за Украйна, като същевременно взема предвид интересите на фермерите в ЕС.
Има и още една причина за почти светкавичния опит да се разрешат проблемите на фермерите. С наближаването на евроизборите консервативните и крайнодесните партии се възползват от възможността да се превърнат в самозвани спасители на земеделците. Заедно с мощни земеделски съюзи, представляващи големи фермери и кооперации, те обвиняват ограниченото и лошо прилагано екологично законодателство, което ЕС има, за всички предизвикателства, пред които са изправени фермерите. Само пет месеца преди изборите за Европейски парламент бунтът подхрани наратива, че ЕС се подиграва грубо с фермерите, които се борят да се адаптират към строгите екологични разпоредби на фона на инфлационен шок.
Какво ще излезе от това и дали ще е достатъчно, за да се насити фермерската общност, предстои да видим. Едно е ясно – европейските фермери няма да позволят лидерите на ЕС да засегнат единствено повърхността на техните проблеми в опит да тушират настоящото недоволство.
