Преди по-малко от две години, през месец май 2017 г., лидерът на парламентарната група на ЕНП и отскоро водещ кандидат на партията за шеф на ЕК Манфред Вебер (Германия) обяви края на популизма след победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция срещу националистката Марин льо Пен. Доста прибързано заключение от днешна гледна точка, като се има предвид, че след това в Австрия се оформи коалиция с профашистката десница, както и в България, Алтернатива за Германия за първи път влезе в Бундестага, а в Италия на власт дойде нов дуче – Матео Салвини. Не просто кризата на популизма не си отиде, но дори напомни най-страшния европейски кошмар – времената малко преди началото на Първата световна война. Само че Манфред Вебер вече не е притеснен, защото за него и партията му беше важно да бъде кандидат за един от най-важните европейски постове, дори това да е с цената на напрежение на Балканите (между енепейска Сърбия и Косово, проблемите с Босна и Херцеговина, в които участва и енепейска Хърватия), затягането на диктатурата на Орбан, също отроче на ЕНП, пропадането на енепейска България. През последните седмици обаче във все повече градове в Европа се надига народно недоволство, което подсказва, че е възможно Вебер и ЕНП да са си правили сметката без кръчмаря.
Математиката на диктатора
Преобладаващата част от протестите в Европа е срещу антилибералите. Те са и най-масови и много упорити. В Унгария хиляди протестират седмици наред въпреки минусовите температури срещу затягането на авторитарния обръч. С два закона съдебната система беше поставена под политически контрол и беше въведен крепостният труд (работодателите получават правото да изискват определено количество безплатна работа от служителите си седмично). Вместо да реши проблемите на гражданите си, които уж бяха най-важните по време на миграционната криза, режимът на Орбан започна да прилага алтернативни методологии за броене, а проправителствените медии отново започнаха да бомбардират гражданите с конспиративни теории за Сорос. По времето на комунизма дежурният виновник беше Западът и неговите шпионски служби. Днес Западът вече не е толкова консистентна система, затова изборът пада върху отделен човек. Заиграването със Сорос не е случайно. Той е един от най-големите дарители на неправителствени организации, а в една превзета демокрация именно тези организации остават единствената опозиция. И затова може би не е лошо да си спомним, че появата на неправителствените организации в края на XIX и началото на XX век изиграва водеща роля в изграждането на демократични общества, основно в западната част на Европа. Колко диктатурно е станало в Унгария може да се съди по прилагането на сила, за да се попречи на опозиционен депутат да направи изявление по унгарската обществена телевизия. Малка подробност е, че въпросният депутат е бил преди това член на партията на Орбан - ФИДЕС, но напуснал заради корупцията и авторитаризма.
В Белград също хиляди излизат на протест всяка вечер въпреки дебелия сняг, който покри страната. Обект на недоволството им е авторитарното управление на президента Александър Вучич, който освен всичко друго държи и ключа към стабилността на Балканите. Ако имаше награди за най-иновативно броене на протестиращи, г-н Вучич вероятно щеше да спечели. Той надскочи с няколко нива фалшивите снимки, които американският президент Доналд Тръмп пускаше в "Туитър", за да покаже, че стотици хиляди са присъствали на официалната церемония по встъпването му в длъжност, което не беше вярно. Няколко часа след като млада репортерка от проправителствена сръбска телевизия направи пряко включване след края на протеста, за да покаже, че няма никакви протестиращи, президентът Вучич излезе с теория, че опозицията използва оптични трикове, за да изкара протестиращите много. Той твърди, че опозицията винаги прави снимки на протестиращите в движение, тъй като тогава изглеждат повече. При неподвижно положение, обясни той без грам свян, на един квадратен метър се събират не повече от 2-3 души в зимно облекло, докато когато се движи, един човек заема по 5-6 метра. Ако Тръмп разбере за тази нова методология на броене, със сигурност ще го хване яд, че не се е сетил пръв.
Във Виена също имаше многохиляден протест по повод първата годишнина от съставянето на правителството на Себастиян Курц с участието на профашистката крайна десница. По данни на австрийски медии на 16 декември по виенските улици са се събрали най-малко 17 хиляди души с послание за свобода и равенство, и против расизма и завоя на дясно.
Общото между трите случая е, че това са все държави, в които на власт са партии от ЕНП. Разликите са тези, които вероятно подвеждат анализаторите и стратезите да разсъждават в грешната посока.
Протестите са симптом за сериозна криза,
която освен национална е и чисто европейска. Става дума за три доста символични в исторически, а и в съвременен план държави. Сърбия - кандидатка за членство на ЕС, Австрия е част от еврозоната, а Унгария е между двете. И трите случая са пряко свързани със същността на ЕС като мирен проект, базиран на либералната демокрация, върховенството на закона, медийната независимост и всички останали европейски ценности, изложени в член 2 от Договора за ЕС. Допускането на авторитарен режим във взривоопасен район като Балканите компрометира много сериозно политиката на разширяване на ЕС, тъй като нейната същност е да трансформира държавите в либерални демокрации. Очевидният провал със Сърбия показва тавана на тази политика. Случаят на Унгария пък демонстрира, че този процес на трансформация е обратим и че ЕС няма достатъчно силни механизми да се справи с това, особено при политизиране на процеса.
Засега ядрото на европейската интеграция - еврозоната, остава извън антилибералния обсег, въпреки че протестите в Австрия срещу крайната десница показват, че тази стабилност е илюзорна. Тревога от разпространението на антилиберализма изрази и шефът на ЕЦБ Марио Драги. Преди няколко дена той държа реч по повод 20-годишнината от въвеждането на общата европейска валута, в която за първи път спомена директно антилибералните сили като пречка за европейския проект. Той напомни, че след век на диктатури днешната ситуация е повече от добра, въпреки финансовата криза от предишното десетилетие.
Популистите и националистите не предложиха решение на проблемите на хората
Напротив, те показаха, че основната им цел е да се задържат на власт. Затова и недоволството ще става все по-голямо. Европейските политици намериха решение на кризата в еврозоната с повече интеграция. Няма никакво съмнение, че в Европа се задава сериозна политическа криза, за която писах миналата седмица. Решението отново трябва да е европейско и да се изразява в повече демокрация, при това европейска. Ако ЕС си затвори очите за проявите на недоволство в различни, стратегически важни за неговата сигурност точки, това ще подкопае отново доверието в него. До момента няма официална реакция от страна на Комисията или други европейски институции нито на протестите в Сърбия, нито в Унгария или пък в Австрия. Европейските лидери осъзнаха по време на кризата в еврозоната, че Съюзът страда от демократичен дефицит. Опитаха се да решат проблема с процедурата на водещите кандидати за европейските избори. Решението обаче е частично, а както показва случаят „Вебер“, дори вече не е решение, а част от проблема. ЕС се нуждае от истинска европейска демокрация, която да позволи заобикалянето на диктатори и изолирането им от Европа. Първа стъпка трябва да бъде деполитизиране на ЕК, по-сериозна реформа на европейските политически партии и решаване на проблема с представителството.
